ДОН ПАСКВАЛЕ от Гаетано Доницети – Оперен справочник и съдържание

Електронен пътеводител за операта ДОН ПАСКАЛ

Дон Паскуале принадлежи към трите велики опери на Буфо от периода Белканто. Въпреки тежките здравословни проблеми Доницети създава произведение с толкова много велики музикални идеи в тази късна творба.

 

 

 

 

Съдържание

♪ Синопсис

♪ Коментар

♪ Акт I

♪ Акт II

♪ Акт III

♪ Препоръка за запис

 

Основни моменти

♪ Bella siccome un angelo

♪ Sogno soave e casto

♪ Quel guardo di cavaliere … son anch’io la virtu

♪ Povero Ernesto … Cerchero lontana terra

♪ Cheti cheti immantinente … Vedrai se giovino (Sillabato)

♪ Com’e gentil … tutto è languor

♪ Tormami a dir che m’ami (Duetto)

 

 

 

 

 

 

 

Премиера

Париж, 1843 г.

Либрето

Дон Паскуале, богат и стар ерген (бас) - Доктор Малатеста, лекар и приятел на дон Паскуале (баритон) - Ернесто, племенник на дон Паскуале (тенор) - Норина, млада вдовица (сопран)

Главни роли

Виолета Валери, куртизанка в Париж (сопран) - Алфредо Жермон, млад мъж (тенор) - Георг Жермон, баща на Алфредо Жермон (баритон) - Барон Дюпол, приятел/покровител на Виолета (баритон)

Препоръка за запис

 

 

 

 

 

 

Стъписващият клоун

Когато Доницети пише тази комедийна опера, той вече е белязан от болестта си. Признаваме, че творец, който вече е в депресираща ситуация, може да напише най-вдъхновяващата си комедия. След загубата на съпругата и дъщерите си осем години по-рано, той е измъчван от жестокото страдание на сифилиса. Въпреки това той очевидно композира “Дон Паскуале” само за 13 дни и написва не по-малко от три опери през тази 1843 г. Още две години по-късно психическото му състояние ще бъде безнадеждно и пет години по-късно той умира, душевно обременен, в родния си град Бергамо.

Като знаем биографията на Доницети и видим снимката на стария глупак в най-добрите му дрехи, кръвта замръзва във вените. Две години по-късно Хайнрих Хайне съобщава за посещението си при Доницети в една болница: “Докато мелодиите му веселят света, докато хората го пеят и триумфират навсякъде, самият той, ужасна картина на идиотизъм, седи в болница близо до Париж. Доницети е запазил само детското си съзнание за своя тоалет: “Човек трябваше да го облича грижливо всеки ден, в пълна парадност, фракът да е украсен с всичките му ордени; така той седеше неподвижно, с шапка в ръка, от сутрин до късна вечер” (Хайнрих Хайне, 1844 г.).

 

 

Libretto

Самият Доницети се намесва активно в създаването на либретото. Руфини, създателят на първата версия, е изнервен от постоянните намеси на Доницети. Доницети е написал някои от музикалните произведения преди това и е имал точни идеи за сюжета. Неопитният Руфини накрая вече не желаел да дава името си. За либретист са използвани инициалите М.А., които са на агента на Доницети Микеле Акурси, но е доказано, че той не е написал нито ред от това произведение. Въпреки това той все още е частично посочен като официален либретист.

Историята на Дон Паскуале е типичен сюжет, в който са използвани героите на Комедия дел’арте. Дон Паскуале е богат, но стиснат старец, който си пада по млади жени. В Комедия Дел’Арте той е панталонът. Освен това има хитрата Коломбина (Норина) и влюбения Пиеро.

 

 

История, премиера и ревю

“Дон Паскуале” е 64-ата му опера от общо 66 произведения в този жанр и е поръчана за Италианския театър в Париж. Написва операта за невероятните единадесет дни, но след това му трябват седмици, за да се приспособи към желанията на певците. Премиерата на операта се превръща в голям успех, не на последно място заради звездния състав (Гризи и Лаблаш), и творбата е изпълнявана буквално по целия (западен) свят през следващите три години.

 

 

 

 

 

 

 

 

Синопсис: В дома на дон Паскуале, невръстен старец, който въпреки богатството си е голям скъперник.

Чуваме увертюра, която предвещава много красиви мелодии от операта. Тя започва с няколко силни акорда, чиято роля е да заглушат бъбривата публика. След това чуваме лирична мелодия, изпълнена от соло виолончело.

Овертюра – Левин

 

 

Синопсис: Дон Паскуале е нервен, защото очаква семейния си лекар и приятел д-р Малатеста, за да обсъдят важен въпрос. Когато той най-накрая се появява, дон Паскуале развълнувано пита дали си е намерил булка. Малатеста потвърждава и разказва за една мила и скромна млада жена, която е избрал за него.

Доницети е композитор, който винаги е бил модернизатор. С “Дон Паскуале” Доницети обновява изразните си средства. Например по негово време е било обичайно след увертюрата да се поставя хор, който да въведе публиката в средата на операта. Вместо това виждаме интериора на къщата на Дон Паскуале заедно с главния герой. Арията на Малатестас “Bella siccome un angelo” също е необичайна. Би могло да се очаква класически номер на Буфо. Но тази ария, в която той описва с красиви думи сестра си, едва ли се вписва в опера на Буфо. Пулсиращи шестнайсетини го съпровождат и почти религиозно той описва жената като ангел. С две красиви ритарданди (на Mattino и на conquide) той възхвалява нейните добродетели и така кара устата на Дон Паскуале да се надигне. След прехода началната мелодия се завръща нежно и почти смирено, но скоро Малатеста вече не може да сдържи ентусиазма си към сестра си и с голяма орнаментика обещава на Дон Паскуале да се влюби в нея (che v’innamora). Накрая, с пълен триумфален глас и (в повторението) с каденца, Малатеста пророкува щастливо сърце (“un beato cor”) на своя приятел. Чудесна встъпителна ария за Малатеста!

Bella siccome un angelo – Nucci

 

Подмладяване на Дон Паскуале

Синопсис: Паскуале я пита за името. Малатеста му казва, че това е сестра му Софрония. Тя току-що е напуснала манастира и ще мине днес. Паскуале е въодушевен, той иска да я види веднага. Когато Малатеста излиза от стаята, старецът отново се чувства на двадесет.

Un foco insolito – Corbelli

 

Синопсис: Появява се племенникът му Ернесто. Дон Паскуале е богат човек и иска да му завещае наследството си, но при условие, че се ожени почтено и богато. Дон Паскуале вече е избрал кандидат. Но Ернесто обича бедната, но взискателна Норина. Дон Паскуале обаче не я приема и му казва, че ако се ожени за нея, ще го лиши от наследство. Когато Ернесто отхвърля кандидата на Паскуале, старецът му казва, че ще се ожени отново и че Ернесто ще си тръгне с празни ръце. Отначало Ернесто реагира развеселено.

В този пасаж Доницети оставя духовите инструменти да акомпанират на певеца с кикотещи се точкови ноти.

Чуваме Гьоста Винберг, който получи отлични отзиви за ролята на Ернесто в тази постановка на Рикардо Мути.

Прендер моли – Bruscantini / Winbergh

Синопсис: Когато Ернесто разбира, че старецът има сериозни намерения за женитба, той се отдръпва от него. Той е разчитал на парите, за да създаде собствен дом с Норина.

За мнозина Хуан Диего Флорес е великият Ернесто на нашето време. Неговата интерпретация разкрива по страхотен начин емоционалното състояние на Ернесто. Този дует перфектно контрастира на комедията на стария Дон Паскуале с неговото дълбоко отчаяние.

Sogno soave e casto – Florez / Raimondi

 

 

Прочутата ария на Норина “Quel guardo di cavaliere”

Синопсис: Той моли чичо си да обсъди въпроса с Малатеста. Когато научава, че самата булка е сестрата на Малатеста – Софрония, той се чувства предаден, защото вярва, че Малатеста е негов приятел. В дома на Норина. Тя чете любовна история със заплетени отношения. Усмихва се, защото самата тя знае всички трикове, които да накарат сърцето на един мъж да бие по-бързо.

Фактът, че Норина чете любовна история, е съвременен страничен удар , тъй като подобни “романи за грошове” са били изключително популярни по онова време. Това произведение е доста интересно от гледна точка на историята на музиката. Знаем, че Шопен се е възхищавал на Доницети и се е опитвал да имитира на пианото стила на Доницети “Белканто”. Първата част на известната ария започва като в ноктюрно на Шопен. Върху люлеещ се 6/8 акомпанимент Норина пее кантилена с емоционални ритарданди. Следващата добре позната тема е съпроводена от точкуван ритъм. След третата част пунктираната мелодия се връща върви нагоре до B и след това в “виваси ах” арията завършва с високо C, последвано от 7 такта трил. Една прекрасна ария за виртуозно колоратурно сопрано.

Чуваме тази ария в интерпретацията на Анна Нетребко. Нейната Норина в МЕТ в Ню Йорк беше голямо събитие. Тя успя да разгърне докрай своите комедийни и певчески умения. Както вече в другия шедьовър на Доницети “Елисир д’аморе”, тя успя да вдъхнови публиката със своята харизма и сценично присъствие.

Quel guardo di cavaliere … son anch’io la virtu – Netrebko

 

Във втория запис чуваме Амелита Гали-Курчи, един от най-великите колоратурни сопрани на 20-те години. Тя е смятана за наследница на Аделина Пати. Казват, че Гали-Курчи не е имала формално певческо образование, а се е научила да пее, слушайки славей. Трелите от втората част на арията са прекрасни и всъщност напомнят за славей. Един съвет, непременно трябва да чуете дуета от трето действие (вж. по-нататък).

Quel guardo di cavaliere … son anch’io la virtu – Galli-Curci

 

Чуваме трети запис от Лучия Поп. Нейната интерпретация на първата част е почти сънувана. Тризвучието във втората част е страхотно.

Quel guardo di cavaliere … son anch’io la virtu – Popp

 

 

Схемата на Малатеста

Синопсис: Слуга ѝ носи съобщение от Ернесто. Тя научава новината за плановете за брак на Паскуале и че Ернесто е решил да напусне Европа от отчаяние. Когато Малатеста идва насам, той се сблъсква с отчаяната Норина. Когато Малатеста научава причината, той се разсмива. Той ѝ обяснява, че всичко е било подготвено от него, за да надхитри стареца. Сестрата дори не съществува. Планът му е самата Норина да изиграе сестрата на Малата. Дон Паскуале би могъл да бъде подмамен да уреди сватба в дома му. Тя ще трябва да играе скромно наивно момиче. Когато дон Паскуале подпише брачния договор, той ще бъде подвластен на нейната милост. Норина е ентусиазирана от този план.

Mi volete fiera – Freni / Bruscantini

 

 

 

 

 

 

Ernesto ist deeply sad – арията със соло тромпет

Синопсис: Нощ в къщата на Дон Паскуале. Ернесто седи върху опаковани куфари. Той се чувства изоставен и тъжен, защото е станало невъзможно да се ожени за Норина.

Слушайки музиката на “Дон Паскуале”, човек се учудва колко далеч е тази музика от Вагнер. С “Cerchero lontana terra” чуваме един класически номер от италианската опера, а именно този на един влюбен младеж. По същото време Вагнер пише своя “Летящ холандец”, а две години по-късно германецът вече трябва да композира “Танхойзер” и да започне пътя към музикалната драма. Героите на Доницети са взети от живота и са далеч от света на легендите на Вагнер.
Доницети ни представя нещо необичайно в тази ария. Дълбоко тъжно соло на тромпет ни въвежда в настроението на Ернесто. Обикновено слушателят не свързва този инструмент с тези чувства. Вероятно Доницети умишлено е провокирал този ефект, за да подчертае сложността на историята, която трябва да бъде нещо повече от обикновена комедия на объркването.

Флорес ни представя един уязвим, но не и сантиментален Ернесто. Речитативът от първата част е интерпретиран по чудесен начин и показва отчаянието (“Povero Ernesto”) на изоставения и измамен. А в края на дългата ария той показва безупречно и без усилие високо до.

Povero Ernesto … Cerchero lontana terra – Florez

 

Фишер (“Große Stimmen”) е ентусиазиран от интерпретацията на Тито Шипа: “Веднъж чуете ли Шипа тук, вие сте разглезени за всички останали интерпретатори на Доницети веднъж завинаги. Дори и да носят най-известните имена. От пеенето му струи магия, която не може да се опише с клишета като златен глас.

Povero Ernesto … Cerchero lontana terra – Schipa

 

 

Синопсис: Утрото е и Дон Паскуале се е навлякъл в най-добрите си дрехи в радостно очакване на булката. Тя се появява, придружена от Малатеста. Дон Паскуале е запленен от нейната скромност, а Норина видимо харесва злата игра.

Via da brava – Нетребко / Квичиен / Дел Карло

 

Синопсис: Когато красивата Софрония повдига воала си, Дон Паскуале се оказва в неизвестност. Той иска нотариусът да се появи незабавно. Разбира се, Малатеста вече е подготвил своя нотариус, който чака пред вратата. Има един проблем. Когато брачната двойка се подписва, има само един свидетел: Малатеста. В този момент Ернесто нахлува и всичко се обърква. Дон Паскуале му казва с наслада, че трябва да действа като свидетел на брака. Ернесто поглежда към булката и не вярва на очите си, когато вижда Норина. Малатеста бързо се опитва да го запознае с плана.

Indietro mascalzoni

 

Синопсис: Когато брачното свидетелство е подписано, Софрония внезапно се променя. Скромната монахиня се превръща в чудовище. Тя тормози бедния дон Паскуале и когато избира Ернесто за свой спътник на разходка, той е напълно смаян, а Ернесто се забавлява вкусно.

Чуваме красивия квартет “e rimasto la impietrato” в записа на Рикардо Мути.

E rimasto la impietrato – Freni / Bruscantini / Nucci / Winbergh

 

Синопсис: След това Софрония иска да види слугите. За ужас на Паскуале, тя решава да удвои заплатите им и да наеме още персонал. Дон Паскуале разбира, че е бил надхитрен, а Ернесто се радва.

Sono tradito beffegiato – Corena / Peters

 

 

 

 

 

 

 

Софрония пое инициативата

Синопсис: Междувременно къщата се е променила до неузнаваемост. Тя е обзаведена наново и навсякъде има прислуга. Дон Паскуале е зашеметен и преглежда всички сметки. Когато Софрония се появява, тя е облечена като за театър. Когато дон Паскуале иска да ѝ откаже посещение на театър, тя го удря в лицето. Паскуале припада, а Норина изпитва известно съжаление. Но планът трябва да бъде изпълнен. Докато излиза, тя нарочно изпуска лист хартия. Дон Паскуале го прочита. Това е писмо от Ернестос за среднощна среща в градината.

Signorina, in tanta fretta … Via, caro sposino – Evans / Watson

Прочутият дует Силабато с басите на Буфо

Синопсис: Паскуале се заклева в отмъщение и вика Малатеста, с когото иска да изготви план. Двамата решават тайно да устроят засада на Софрония и Ернесто. С това доказателство след това той ще може да изхвърли нелюбимата съпруга от къщата.

Този дует е станал известен с бързите си срички, Presto-Sillabato и е един от абсолютните акценти в тази опера (започва в 5.00 ч. в следващия запис).

Cheti cheti immantinente … Vedrai se giovino – Smith / Evans

 

 

Нощната сцена: голямата разправия в градината

Самият Доницети е работил много по либретото. Руфини, създателят на оригиналното либрето, е изнервен от постоянните намеси на Доницети и вече не желае да дава името си. За либретист са използвани инициалите М.А., които са на Микеле Акурси, който доказано не е написал нито един ред от това произведение. Въпреки това той все още понякога се посочва като официален либретист.

Синопсис: Нощ в градината. Ернесто пее серенада като вахта.

Чуваме още една красива ария на Доницети за тенора Ернесто, която можете да чуете отново в интерпретацията на Хуан Диего Флорес.

Com’e gentil … tutto è languor – Florez

 

Чуваме още една интерпретация от тенорисимо ди грация Тито Скипа, чийто глас притежава незабравимо меланхолично очарование.

Com’e gentil … tutto è languor – Schipa

Великият любовен дует

Синопсис: Двамата се събират и предизвикват любовта си.

Чуваме легендарния дуетен партньор Тито Шипа и Амелита Гали-Гурчи в един чудесен запис на този дует.

Tormami a dir che m’ami – Schipa / Galli-Gurci

 

Чуваме красив запис с мечтаната двойка на 2000-те години Хуан Диего Флорес и Анна Нетребко.

Tormami a dir che m’ami – Netrebko / Florez

 

Науката на историята…

Синопсис: Когато Малатеста и Паскуале пристигат с фенер в ръка и искат да ги изненадат, Ернесто успява да изчезне. Дон Паскуале се изправя срещу Софрония, но тя отрича всичко. Дон Паскуале иска да я изгони от къщата, но Софрония отказва. Нищо не може да се направи без доказателства. Малатеста небрежно споменава, че утре в домакинството идва друга жена, това е любовницата на Ернесто – Норина. Когато Софрония чува името Норина, тя обяснява, че никога не може да живее под един покрив с тази жена. Сега дон Паскуале усеща своя шанс. Планът на Малатеста изглежда сработил и той довежда Ернесто, а дон Паскуале приема нейния брак. Той дори се съгласява да им даде зестра, само за да се отърве от чудовището Софрония. Сега Малатеста слага край на маскарада. Дон Паскуале проявява великодушие и им прощава за злата игра. Той дава благословията си за брака. Норина представя морала на историята: Който иска да се ожени на стари години, прави от себе си само глупак.

Валсът се ражда 20 години по-рано във Виена и завладява целия европейски континент. В “Дон Паскуале” Доницети поставя паметник на валса в много пиеси, включително Рондо във финала.

Финал на Рондо – Нисе

 

 

 

 

Препоръка за запис

 

EMI с Мирела Френи, Сесто Брускантини, Гьоста Винберг и Лео Нучи под диригентството на Рикардо Мути и оркестъра на Филхармонията и Амброзианския хор.

 

 

 

Peter Lutz, opera-inside, онлайн пътеводител за операта ДОН ПАСКУАЛЕ от Гаетано Доницети.