Онлайн пътеводител за операта и резюме на Ифигения в Таврида на Глук
Заедно с “Орфей и Евридика”, “Ифигения в Таврида” е шедьовърът на Глук. Мелодиите са прости и красиви, оркестрацията е завладяваща, драмата е последователна, а трите главни роли са завладяващи личности и изискват големи, зрели артисти.
Съдържание
♪ Синопсис
♪ Коментар
♪ Акт I (сцена с гръмотевичния парк, сцена с храма)
♪ Акт II (Сцена в подземието)
♪ Акт III (Сцена на приятелството)
♪ Акт IV (сцена в храма, финал)
Препоръка за запис
Основни моменти
♪ O toi qui prologea mes jours
♪ Unis dès la plus tendre enfance
♪ Les dieux, lingtemps en courroux (Финал)
Синопсис
Премиера
Париж, 1779 г.
Либрето
Основните роли
Диана, гръцка богиня (сопран) - Ифигения, жрица на Диана и дъщеря на Агамемнон (сопран) - Орест, брат на Ифигения (баритон) - Пилад, приятел и спътник на Орест (тенор) - Тоас, владетел на Таврида (бас)
Препоръка за запис
Обяснения
Калзабиги, либретистът на реформистки опери – драмата като основа
През първите четиридесет години от живота си Глук работи като музикант буквално в цяла Европа. Той навлиза дълбоко в оперната практика на континента. Впечатлението му е, че музикалният театър страда от шаблонността на героите и понякога гротескния характер на сюжетите. Освен това произведенията се пеели от певци, които понякога украсявали музиката до неузнаваемост. Драматизмът, етиката и истинските чувства са изчезнали от сцената.
За да се противопостави на това, Глюк е зависим преди всичко от подходящ либретист, истински драматург и текстописец. Той го намира в лицето на Раниеро де Калзабиги. Италианецът Калзабиги пише за немския композитор, наред с другото и защото е отблъснат от шумния и хаотичен италиански театрален бизнес. Още през 1778 г. той пише за неаполитанската публика: “Кой би си помислил да играе гръцка трагедия пред такава идиотска публика?
Първата им съвместна творба е “Орфей и Евридика” от 1762 г., чиято премиера е във Виена и се смята за първата реформаторска опера. Тя има незабавен успех. Убедителното либрето и великолепната музика са приети веднага. Също така последвалата творба на двамата, “Алцест”, се превръща в триумф.
Голям венец трябва да бъде посветен и на либретиста на “Ифигения в Таврия”, която следва 17 години по-късно, Никола Франсоа Гияр. Сюжетът на драмата следва последователна линия, а тримата главни герои са завладяващи личности. Глук оказва влияние върху либретото и дори категорично отхвърля първата чернова на Гияр.
Защита от най-висшия орган
Междувременно Глюк се премества в Париж и се радва на закрилата на Мария Антоанета, дъщеря на австрийския император, която говори същия език като Глюк в Германия. По-късно френската кралица получава уроци по пеене от Глук в младежките си години във Виена и (като 18-годишна съпруга на дофина Лудвиг) вече е негова покровителка в парижката “Ифигения в Олис” на Глук.
Париж – “градът на крещящите”
Певческата култура, с която Глук се сблъсква в Париж, трябва да е била ужасна. Мария-Антоанета довежда Глюк, за да научи парижани да пеят. Дори 22-годишният Моцарт, който е в Париж през 1778 г., не е много поласкан от пеенето в Париж: “Пеене! – омè! – Ако само никоя французойка не пееше италиански арии. Все пак бих ѝ простил френското бълнуване, но да се разваля хубавата музика е непоносимо … Те не пеят, а крещят с пълно гърло.” Глюк също е силно раздразнен от френското певческо изкуство. На своя парижки Орфей той казва: “Невероятно, господине, вие винаги крещите, когато трябва да пеете, а ако трябва да изкрещите само веднъж, никога не успявате!”
Операта за реформи на Глук и кръстопътят на операта
Глюк, в унисон с Калзабиги, смята, че музиката трябва да подкрепя сюжета на драмата, а не обратното. Първенството на драмата изисквало разбираемост на текста и прости, но мелодични линии. Разделянето на акомпаниран речитатив и песенна ария са допълнителни елементи. Ефектът, който той оказва върху публиката със своите реформирани опери, е огромен. Съвременникът на Глук абат Мартини пише за “Ифигения”: “Далеч от това да погребе думите в безброй тонове, той използва и малко повече ноти, отколкото са сричките в стиховете; но тоновете, които избира, са винаги истински, страстни и санкционирани от природата” (източник: Pahlen, Opernlexikon).
Разбира се, имаше и противници на реформата. В това отношение композиторът Пичини бил стилизиран от “италианската фракция” като конкурент на Глук, какъвто всъщност не бил. Факт е, че с реформата на операта на Глук оперното творчество достига до кръстопът, който води до появата на италианска и немска версия през следващите десетилетия.
Успех в Париж
Пет години по-рано Глюк дебютира в Париж с предшестващата го творба “Ифигения в Олис”. С втората “Ифигения” той също успява да се радва на голям успех още от премиерата. За дълго време той е най-добрият композитор в Париж.
Но в днешно време почти не се играе
В днешно време тази творба се чува рядко. Това със сигурност не се дължи на качеството на музиката, а на факта, че музиката от предкласическия период е излязла от мода.
Немската версия на “Ифигения”
Съществува и адаптирана немска версия, която Глюк пише за Виена няколко години по-късно, но която не внася съществени промени в музикално отношение. Твърди се, че Моцарт е бил заинтересован наблюдател на сценичната работа.
120 години по-късно Рихард Щраус преработва операта. Тя обаче не се радва на голямо внимание, защото всички основателно се питат защо трябва да се променя завършен шедьовър.
За да разберем сюжета, си струва да се запознаем с предисторията.
Предистория: Тантал, полубог, бил популярен сред боговете и бил поканен да празнува с тях. Той искал да се възползва от тази възможност и откраднал от тях нектар и амброзия, за да се сдобие на свой ред с безсмъртие. Боговете забелязали кражбата и го наказали с вечно изгнание в подземния свят. Три поколения по-късно. Неговият правнук Агамемнон, който повел гърците срещу троянците, бил принуден да принесе дъщеря си Ифигения в жертва на богинята Диана, за да осигури благоприятен вятър за армията му. Той се съпротивлява, но Ифигения е готова да се принесе в жертва в Аулис. Диана, трогната от нейното възвишение, взела Ифигения и тайно я направила жрица на остров Таврида. Ифигения не е единственото дете на Агамемнон. Той имал още три деца от Клитемнестра: Орест, Електра и Хризотемида. За да отмъстят за Ифигения, Клитемнестра и нейният любовник Егист убиват Агамемнон. Орест, разгневен от убийството на любимия си баща, убива майка си. Когато Орест попитал оракула как може да изкупи вината си за майцеубийството, той го изпратил в Таврида, без да му каже за сестра му. Сега Орест е на път към острова заедно с верния си приятел Пилад.
Синопсис: В храма на Диана на остров Таврида. Буря бушува. Ифигения и жриците молят боговете за успокоение.
Операта започва с пасторална сцена. След малко музиката преминава в сцена на разразяваща се гръмотевична буря. Глюк е написал спираща дъха музика за този пасаж; дъждът, градушката и мълниите са великолепно нарисувани.
Интродукция и хор – Минковски
Приказка за съня на Ифигения
Синопсис: Но Ифигения не може да се успокои. Бурята продължава да бушува в нея. Тя разказва за съня си. Вижда замъка на родителите си. Баща ѝ лежи мъртъв на земята, убит от майка ѝ. Братът на Ифигения – Орест, идва и екзекутира майка си в знак на отмъщение. Накрая тя вижда себе си да вдига жертвения нож срещу любимия си брат Орест. Тя е отчаяна и вярва, че брат ѝ е мъртъв. Все още проклятието на Тантал витае над семейството.
Въведението се слива плавно със зрелищното изпълнение на Ифигения, която в състояние на разсеяност моли боговете за милост – един от акцентите в операта.
Коледата се възстановява – Deutsch
“O toi qui prologea mes jours” на Ифигения
Синопсис: Ифигения не иска да живее повече и се обръща към богинята Диана, за да я събере с брат ѝ Орест в задгробния живот.
Голямата da-capo ария на Ифигения (A-B-A) в първо действие, “Ô toi, qui prolongeas mes jours” (“О, ти, която някога ме спаси”), в която тя моли Диана да я остави да умре, се отличава с благородна простота. Това е “Ария ди кантилена”, композирана в бавно темпо и с дълги редове, която трябва да се пее с перфектно legato.
O toi qui prologea mes jours – Crespin
Появява се противникът на Ифигения
Синопсис: Тоас, владетелят на Таврида, пристъпва към нея. Той също е притеснен. Оракулът му е предрекъл, че ще умре, ако първо не направи човешка жертва. Ифигения не вярва, че кръвта и убийството могат да бъдат използвани за успокояване на боговете. Но Тоас е в смут.
Глюк умело поставя тази ария на варварския цар след простата вътрешна ария на Ифигения, създавайки възможно най-голям контраст.
De noirs pressentiments – Karimov
Синопсис: Воините му искат жертвоприношение, за да успокоят боговете, и разказват за двама гърци, чиято лодка е била изхвърлена на брега от бурята и пленена от скитите.
Със стилистичното средство на пронизителни пиколо и силни барабани Глюк рисува картината на варварските скити от остров Таврида (днешен Крим).
Les dieux apaisent leur courroux
Балетът на първо действие
Синопсис: Тоас решава да принесе двамата в жертва и нарежда на воините да ги отведат в храма.
Балет – Кейлбърт
Глюк заимства много от пиесите от своите стари опери
Синопсис: Когато гърците пристигат в залата, Тоас ги пита какво ги е довело тук, но двамата не разкриват тайната. Те са отведени в килията. Орест е шокиран, че е довел приятеля си до смъртта му..
Глюк е използвал отново около десет части от тази опера от по-старите си произведения. “Dieux qui me poursuivez” например е от “Telemaco”. Това е било доста често срещано по онова време. По финансови причини е имало дори опери, които са се състояли изцяло от “рециклирани” парчета, така наречените “Pasticcio operas”.
Dieux qui me poursuivez – Allen
Великолепната ария на Пилад ” Unis des la plus tendre enfance”
Синопсис: Но Пилад не иска и да чуе за това, той се гордее, че ще умре с приятеля си. Заедно те празнуват приятелството си, което продължава от детските им години.
Чуваме тази ария в две интерпретации.
Фриц Вундерлих успя да придаде на тази ария необходимия блясък. Болката и увереността на Пилад придобиват прекрасно благородство и интензивност.
Nur einen Wunsch, nur ein Verlangen (1) – Wunderlich
Гласът на Жорж Тил (1897-1984) има особено очарование. Малко вибрато, чистота на гласа и изискан тон позволяват на арията да се появи в най-красивата си светлина. Особено френската му дикция е естествена и доказва, че езикът е подходящ за пеене, макар че много певци правят някои произведения трудно поносими с неестественото си и лошо произношение.
Университетски от най-ранното детство (2) – Thill
Синопсис: Охраната влиза в килията и разделя двамата, както изисква церемонията. Орест е изпълнен с болка от това, че е разделен от приятеля си.
Le calme rentre dans mon cœur – Gilfrey
Великолепната обстановка на “Кошмарът на Орест”
Синопсис: Орест заспива от изтощение. Боговете на отмъщението танцуват около него и Орест вижда сянката на Клитемнестра в съня си.
Фуриите оставят Орест в неспокоен сън. Когато се събужда, той пее забързани фрази, изразяващи вътрешния му конфликт, Орест изведнъж запява по-тиха мелодия (в ла мажор, която казва, че сърцето му най-накрая се завръща), но в оркестъра звучат заплашителни тромбони и резки ритмични удари, които лъжат думите му. Когато Глюк е попитан за това очевидно противоречие, се казва, че той е казал: “Орест лъже. Това, което той смята за спокойствие, е само изтощение, но фуриите не спят… накрая той уби майка си!
Vengeons et la nature et les dieux en courroux – Minkowski
Отчаяната “O malheureux Iphigénie” на Ифигения
Синопсис: Сутрин е. Вратата на килията се отваря и Ифигения влиза в килията на Орест. Орест е смаян. Чертите ѝ му напомнят за сестра му. Ифигения иска да разбере за непознатия мъж, откъде идва. Когато той се обажда в Микена, тя е развълнувана. Иска да знае какво се е случило с Агамемнон, а Орест разказва историята за убийството и отмъщението на сина си. Когато Ифигения иска да разбере какво се е случило със сина, той твърди, че синът е умрял. Ифигения е с разбито сърце. Когато излиза от килията, жриците се опитват да я утешат. Ифигения дълбоко се чувства изоставена, родителите ѝ и брат ѝ са изгубени завинаги.
“O malheureux Iphigénie” е велика италианска ария, която Глук представя на френската публика. Това е психологическата драма на Ифигения.
Чуваме Мария Калас, която е изключителна интерпретаторка на произведенията на Глук. Тя пее на сцената и Орфей, и Ифигения. Калас прави така, че отчаянието на Ифигения да се усеща по най-болезнения начин – една завладяваща интерпретация.
O malheureux Iphigénie – Callas
Глюк взема арията от своята опера “La clemenza di Tito”. Това е може би най-известната ария на Глук. Чуваме тази ария с красивия съпровод на обой и заглавието “Se mai senti spirarti sul volto”. Това е сбогуването на героя с неговата любима. Кастратът Кафарели я пее през 50-те години на XIX век.
Чуваме Сесилия Бартоли с тази пиеса от прекрасния ѝ диск с арии на Глук.
O malheureux Iphigénie – Бартоли
Синопсис: За да се сбогува с брат си, тя организира погребална церемония заедно с жриците.
Contemplez ces tristes apprêts
Синопсис: Тя решава, че един от затворниците ще бъде освободен, за да може да предаде съобщение на Електра. Тя се замисля за затворника, чиито черти така измамно приличат на тези на Орест. Тя отива при двамата гърци и им предава посланието.
В реформаторската опера на Глук речитативът и арията са основните носители. Синопсисът е пренесен в речитатива, така че подобни терцети са рядкост.
Je pourrais du tyran tromper la barbarie
Орест и Пилад – приятелство до смърт
Синопсис: Но никой от тях не желае да живее за сметка на другия.
Днес бихме нарекли връзката между Пилад и Орест хомоеротична. Но това би било съмнително от гледна точка на историческото разбиране, тъй като през XVIII в. е било обичайна практика да се пишат взаимозаменяеми женски и мъжки роли. Така че подобна сцена не е провокирала никакво двусмислие у тогавашните зрители.
Et tu prétends encore que tu m’aimes
Синопсис: Орест не може да понесе факта, че приятелят му умира заради него, и заплашва да се самоубие. Но Пилад не иска да види как приятелят му умира.
Ah mon ami! J’implore ta pitié
Синопсис: Най-накрая Пилад изпълнява желанието на своя приятел. Орест е отведен, а Ифигения предава на Пилад писмото, предназначено за Електра. Тайно Пилад се заклева да спаси приятеля си.
Глюк съчинява огнена клетва на Пилад.
Divinité des grandes armes – Gedda
Синопсис: Ифигения е сама в храма. Тя е отвратена от службата си, която я принуждава да извърши жертвения ритуал със собствените си ръце.
Глюк композира дисонантна, драматична и трогателна сцена, която е композирана малко по-виртуозно от останалите арии на Ифигения.
Je t’implore et je tremble o déesse implacable – Horne
Ролята на хора
Синопсис: Жриците поднасят жертва на Ифигения, чието сърце е разкъсано.
Гьоте написва произведението си “Ифигения в Таврия” през същата година като Глюк. Който познава това произведение, ще разпознае някои разлики с “Ифигения” на Глук. Една от поразителните разлики е, че Гьотевият контрапункт на Ифигения не е “то” (сценично представено от хора), а надградената роля на тоаса. В творбата на Глук хорът (съставен от гърци, скити, жрици) все още е физически и музикално вездесъщ, в съответствие с античния модел.
O Diane sois- nous propice
Синопсис: Орест е готов да умре и е развълнуван от съжалението на Ифигения. Жриците тържествено украсяват жертвоприношението.
Това хорово произведение е с възвишена красота. Тя е двугласен хорал на жриците.
Chaste fille de Latone
Синопсис: Когато на Ифигения е връчен ножът и тя трябва да прободе, Орест се разкрива като неин брат. Изпълнена с радост, Ифигения изпуска ножа. Тоас се втурва към нея. Той е чул, че Ифигения не се подчинява на заповедта за жертвоприношение, и изисква от нея да извърши жертвоприношението. В този момент Пилад нахлува с гръцки войници и удря Тоас. Скитите искат да отмъстят за смъртта на своя цар.
De te forfaits la trame (Duett mit Chor)
Приятността на операта
Синопсис: Богинята Диана се спуска от облак и бойците падат на колене. Тя обявява, че скитите твърде дълго са я унижавали с дивашките си жертвоприношения. Обръщайки се към Орест, тя заявява, че проклятието на рода му е прогонено и че той и Ифигения трябва да се върнат в Микена: Орест е щастлив, че може да се върне със сестра си. И всички са щастливи, че боговете отново са се помирили.
Финалът на Глук се отклонява от историята на Еврипид, в която Ифигения трябва да избяга заедно с Орест. В либретата на опера сериа обикновено се предвижда щастлив край, така нареченият “lieto fine”. Тази условност идва от супербащата на либретистите от това поколение, Пиетро Метастазио. Въпреки че изключителният писател постига грандиозен успех с първото си либрето (“Didone abbandonata” по музика на Сарро), трагичният край е силно критикуван. Това е урок за него и той написва останалите си 39 опери с lieto fine: по правило синопсисът прави изненадващ завой, процес на пречистване (тук с появата на Пилад и Диана), който кара героите да заблестят по-зрели (с изключение на Тоас, който ще бъде пречистен само от Гьоте).
В Париж хоровете са популярни сред публиката, а в театрите те са многобройни, с до 50 души на сцената. От Виена или дори от Италия Глук не е свикнал с такива размери на хоровете и ги използва блестящо в тази опера. Завършваме оперния портрет с красивия финален хор.
Les dieux, lingtemps en courroux
Препоръка за запис на операта Ифигения в Таврида
Няма конкретна препоръка.
Peter Lutz, opera-inside, онлайн оперният справочник за Ифигения в Таврида от Кристоф Вилибалд Глук.
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!