Онлайн пътеводител и резюме на операта “НОРМА” от Винченцо Белини

“Норма” е ефективна опера, написана в героичния дух на своето време. Една история, изпълнена със страст и с трагичен край. Това, което е “Лучия ди Ламермур” за Доницети, е “Норма” за Белини, това е неговата емблематична творба и може би най-голямото майсторско произведение от епохата на белкантото.

 

Съдържание

Синопсис

Акт I (Горска сцена, В къщата на Норма)

Акт II (Сцена на приятелството, Сцена в храма)

Препоръка за запис

 

Основни моменти

Meco all’altar di Venere

Casta Diva

Ah! bello a me ritorna

Oh di qual sei tu vittima (Terzetto)

Перфидо! Vanne, si (Terzetto)

Mira o Norma (Дует Adalgisa, Norma)

Qual cor tradisti! (Quartetto)

Deh! non volerli vittime

 

Премиера

Милано, 1804 г.

Либрето

Феличе Романи, по трагедия на Суме.

Главни роли

Оровезо,Главата на друидите (бас) - Норма, Priesterin der Druiden und und Tochter von Oroveso (сопран) - Adalgisa, млада жрица на друидите (сопран) - Clotilde, довереница на Норма (мецосопран) - Полионе, проконсул на римляните в Италия

Препоръка за запис

EMI, Мария Калас, Джулиета Симионато, Марио дел Монако под диригентството на Антонино Вото и оркестъра и хора на Миланската Ла Скала

 

 

 

 

 

 

 

Артистична симбиоза

Благодарение на успеха си с операта “Капулети и Монтеки” във венецианския театър “Фениче” ръководството на “Ла Скала” (което е и директор на “Фениче”) възлага на Белини да напише две опери за сезон 1831/32 г. Главната роля в първата опера, “Норма”, трябвало да бъде изпълнена от Джудита Паста, която малко преди това блестяла в ролята на Армина в “Соннамбула” на Белини и имала първия си договор с “Ла Скала”. Тя се превръща във важен ориентир за композиторската работа на Белини и той ѝ пише, че е замислил тази роля “per vostro carattere enciclopedico”.

 

 

Норма – роля за великите диви

“Норма” работи най-добре, когато се пее от велики оперни гласове. Това е може би НАЙ-ВАЖНАТА част от драматичното белканто. Наред с това тази партия не търпи посредствена Адалджиза или Полионе, което превръща състава на тази опера в кошмар. Така съставът на първото представление през 1831 г. е съставен от два от най-великите сопрани в историята на операта. Джудита Паста е първата Норма, а Джулия Гризи – първата Адалджиза. По-късно в историята на операта в ролята на Норма се изявяват Мария Малибран, Джени Линд, Роза Понсел, Джоан Съдърланд и, разбира се, Мария Калас.

 

 

“Норма” на Мария Калас

В този момент трябва да се спрем и на значението на “Норма” на Мария Калас. Тосканини е на мнение, че е невъзможно да се направи адекватен кастинг за Норма поради многото изисквания на ролята. Ако някой е успял да се справи с това в епохата на звукозаписа, то това е била Мария Калас. По-важното е, че именно нейната интерпретация върна на мода репертоара на Белканто. Последвалият ренесанс на Белини и Доницети не би бил възможен без нея, а Норма е най-важното заглавие в този репертоар.

 

 

Изключително ползотворно творческо сътрудничество с либретиста Феличе Романи

Похвала заслужава и текстописецът Романи, който намира вдъхновяващи думи за тази ария. Романи е най-търсеният либретист на своето време. Той е с 15 години по-възрастен от него, а между него и Белини още в ранна възраст се заражда приятелство, което е благоприятно за сътрудничество. Романи написва общо седем оперни либрета за Белини за период от шест години, което го превръща във важен литературен ориентир за преждевременно развития и продуктивен композитор.

 

 

Провалът на премиерата

Премиерата в Ла Скала в Милано претърпява фиаско. Твърди се, че представлението е пострадало от факта, че певците са били изтощени от репетициите, а Белини се оплаквал и от враждебно настроената публика. Романтичните конспиративни теории дори говорят за платена интрига от страна на бившата любовница на Белини, руската графиня Самойлова, за която по това време се предполага, че е имала връзка с конкурент на Белини. Вероятно публиката е била просто изненадана от новостта на операта.
Още второто представление донася пробив и “Норма” е представена още тридесет и един пъти през същия сезон в Ла Скала. Тя бързо започва триумфалното си шествие из цяла Европа и само 8 години по-късно е представена в Ню Йорк.

 

 

Ролята на хора

Музикалният диапазон от военни сцени до религиозни церемонии и множество драматични акомпанименти свидетелства за значението, което Белини придава на хора. За това свидетелстват не само многото самостоятелни хорови номера, но и акомпаниментът на множество солистични пасажи със сценични и музикални функции.

 

 

 

 

 

 

 

 

Синопсис: В свещената гора на друидите. В ход е церемония. Ясновидката Норма ще отсече свещените мъгли тази нощ и ще обяви волята на бог Ирминсул. Галските воини маршируват тържествено нагоре.

Увертюрата е семпла, но ефективна творба, чиято красота се дължи на мелодичното изкуство на Белиниан. Чуваме красиво оркестрово въведение, дирижирано от Тосканини.

Увертюра – Тосканини

 

Синопсис: Оровезо, върховният друид и баща на Норма, открива ритуала. Той и друидите се надяват, че оракулът ще пророкува въстание срещу римските окупатори.

От сценична гледна точка Оровезо остава доста невзрачен в цялата опера. Той не трябва да прави нищо повече от това да изглежда сериозен. В музикално отношение Белини е написал много хубава партия за баса. Тази сцена много напомня на сцената от “Набуко” на Верди 10 години по-късно, със Закария като първосвещеник и евреите.

Ite sul colle – Rossi

Ролята на Полионе

Синопсис: Полионе, проконсул на римските окупатори, е придружаван от центуриона Флавион в гората. Полионе тайно е баща на две деца от Норма, която нарушава така дадения й обет за целомъдрие като жрица. От известно време той има връзка с по-младата Адалджиза. Сега е призован да се върне в Рим и иска да я вземе със себе си. Той разказва на Флавионе за съня си, в който Норма му отмъщава.

В теноровите среди ролята на полионе се класифицира като “B-roll”. Въпреки че е важна, фигурата на полионе е ясно засенчена от двете женски роли. По време на операта не научаваме много за характера и мотивите му, така че ролята остава повърхностна в сценично отношение. В музикално отношение ролята изисква мощен, богат теноров глас. Затова тази роля често е била изпълнявана от по-здрави гласове като Корели или дел Монако.

Meco all altar del venere … Me protegge – Corelli

 

Синопсис: Норма и жриците маршируват тържествено.

Хорът има огромно присъствие в тази опера. Той има не само самостоятелни номера като тези, но и сценични и музикални функции в много солови номера. Музикалният диапазон от военни сцени до религиозни церемонии и много драматични акомпанименти свидетелства за значението, което Белини придава на хора.

Norma viene: le cinge la chiomea – coro lirico siciliano

 

Прочутата ария на Норма “Casta Diva”

Синопсис: Норма заявява, че времето за въстание все още не е назряло, защото войната все още не може да бъде спечелена. Тя отрязва мъглите, за да зададе въпрос на Бога. На ярко пълнолуние Норма моли богинята на луната за мир.

Действието на арията се развива в лунна нощ. Оркестровият акомпанимент на Белини е семпъл, всяка дума се разбира от сдържаността на оркестрацията и придава драматичен смисъл на текста, а оттам и на ритуала на друидите.

Арията е написана в тясно сътрудничество с Джудита Паста, певицата на премиерата. Твърди се, че Белини е написал не по-малко от девет скици. С Паста той вече е разработил ролята на Амина в “La sonnambula”. Първоначално Белини пише арията в сол мажор. Но Паста иска да е малко по-дълбока. Оттогава насам тя обикновено се пее във вариант Фа мажор (т.е. с една нота по-ниско).

Белини е написал акомпанимент с фиксиран модел. Размахващият се 12/8 такт позволява на певческия глас свободата на rubato, гласът се носи над оркестъра и по този начин певецът може да придаде на арията собствен характер. Верди говори за “дългата мелодия” на Белини. Известно е, че стилът на Белини е вдъхновил Шопен. Много от неговите ноктюрни са написани именно по този начин:

 

Casta Diva се превръща в една от най-великите и важни арии на Белканто. Комбинацията от широко кресчендо и мелодия, която постоянно увеличава височината си, раздвижва слушателя и заедно с магията на лунната нощ води до хармонична и завладяваща тонова картина.

Първо чуваме запис на живо на Мария Калас от пълен запис с диригента Вото. Кантилената залита, а високата си бемол е изпята прекрасно.

Casta Diva – Callas

 

Най-великата Норма след времето на Калас вероятно е Джоан Съдърланд. Тя е първата, която преоткрива оригиналната тоналност и пее арията в по-висок сол мажор.

Каста Дива – Съдърланд

 

Соня Йончева се осмелява да поеме ролята през 2016 г., след като Анна Нетребко окончателно се въздържа да я пее в Манастирската градина. Тя убеждава в тази трудна роля. Тя превръща тази молитва в мечтателна кантилена.

Каста Дива – Йончева

 

“Норма” е една от най-великите роли на Роза Понсел. Особено впечатляващи са красивите орнаменти и яркият глас, който кара дългата мелодия да заблести.

Casta Diva – Ponselle

 

Синопсис: Норма е в конфликт. Тя също иска да бъде лоялна и да призове галите на война, ако Бог заповяда, но никой не знае за любовта ѝ към Полионе, римския лидер.

Норма се колебае между двете си роли – на любовница и на жрица. Но в крайна сметка действията ѝ се определят от любовта ѝ към Полионе. Тя копнее за него от цялото си сърце и е готова да направи компромис със съдбата на родината си.

Доницети взема арията “Ah bello a me ritorno” от операта си “Bianca e Fernado”. Чуваме Мария Калас в този труден номер, изпъстрен с колоратури.

Ah bello a me ritorno – Callas

 

Адалджиза очаква Полионе

Синопсис: Когато церемонията приключва, всички си тръгват. Само Адалджиза остава сама. Тя очаква Полионе, но също като Норма страда от конфликта на съвестта. Появява се Полионе и я моли да замине с него за Рим. Адалджиза се колебае дали да наруши клетвата си на жрица. Но накрая обещава да дойде в лагера на Полионе на следващия ден.

 

Доминго е пял Полионе на живо само седем пъти, но смята, че ролята е идеална за неговия глас.

Va crudele – Domingo / Cossotto

 

Адалджиза на гости на Норма

Синопсис: Норма е в отдалечената си къща, където довереницата ѝ Клотилде отглежда двете деца Нормас и Полионес. Норма е научила, че Полионе е отзован обратно в Рим. Адалджиза неочаквано я посещава. Тя признава на Норма любовта си към един мъж и иска Норма да я освободи от обета за целомъдрие. Норма си спомня собствената си ситуация, когато е била влюбена, и изпълнява молбата ѝ.

Това е вълнуващ дует на двете жрици. В музикално отношение особено красив е акапелният финал на двата гласа (от 10.09).

Oh rimembranza. Io fui cosi rapita – Callas / Simionato

 

Полионе се появява – Адалджиза и Норма признават истината

Синопсис: В този момент Полионе влиза в стаята. Когато Норма разбира, че Полионе е любовник на Адалджиза, тя разкрива тайната си. И двете жени са в шок. Полионе обещава да бъде верен на Адалджиза, но тя не иска да живее повече с Полионе.

Oh di qual sei tu vittima – Callas / Simionato / del Monaco

 

 

Великият терцет с глас като горяща стрела

Синопсис: Норма трепери, повикана е пред олтара и се кълне, ослепяла от ярост, да отмъсти на Полионе, който трябва да напусне сам къщата.

В “Норма” орнаментиката на вокалната партия не е насочена към виртуозност (както в оперите на Росини), а е носител на чувства. В този откъс това е гневът на Норма. Интересно е, че за Джудита Паста също се казва, че е използвала фиоритурите си пестеливо и ги е използвала само когато са служели за драматична цел.

Също така партията на Полионе принадлежи към сложните партии поради трудните орнаменти и изисква изключителна певческа техника.

Чуваме великото трио на финала с три велики гласа в записа на Калас от 1954 г. Чуйте блестящите фойерверки на Калас от 2.30 ч. Това е звук като светеща стрела, уникален, както само Калас може да го направи. Слушайки, можете буквално да усетите как гласът ѝ гори.

Перфидо! Vanne si, mi lascia indegno – Callas / Simionato / del Monaco

‘ mobile_image=” attachment=” attachment_size=” format=’16-9′ width=’16’ height=’9′ conditional_play=” av_uid=”]

 

 

 

 

 

 

 

 

Сцената с кинжала в детската стая

Синопсис: Настъпила е сутрин. Децата са заспали. Норма се приближава към тях с кинжал в ръка. Тя не е в състояние да ги убие, майчината любов надделява.

Литературният модел на операта на Суме предвижда в този момент убийство на дете. Но Белини и неговият либретист променят сюжета. Белини не е имал склонност към сюжети на ужасите, както много от романтичните композитори и съвременници. Затова той се отказва и от сцената с лудостта, за да не раздува още повече финала. Дори и без убийството сцената е трогателна. Само малцина са умеели да влагат чувствата в тоновете така майсторски, както сицилианският майстор.

I figli uccido, teneri teneri figli – Callas

 

Синопсис: Вижда Адалджиза и ѝ предлага да заведе децата в римския лагер и да замине с тях и Полионе за Рим.

Темата на Норма е обичайният любовен триъгълник. Необичайно е, че съперниците в тази опера не са двама мъже, а две жени. Този факт превръща “Норма” в много специална опера. Сцените с два женски гласа вдъхновяват Белини и принадлежат към най-великите в оперната литература.

Deh, con te ti prendi – Sutherland / Caballé

 

Великият дует на Норма и Адалджиза – ” Mira, o Norma”

Синопсис: Но Адалджиза отказва, вместо това иска да отиде при Полионе и да го помоли да се помири отново с Норма.

Mira o Norma: Това е може би най-красивият и най-известен дует на Белини, изпълняван от двата женски гласа на Норма и Адалджиза. Отново Белини кара оркестъра да свири люлеещ се акомпанимент в първата част и интимната мелодия докосва слушателя. След това двете жрици изпяват гласовете с красива орнаментика в омагьосващия интервал от третини. Във втората, бърза част, Белини синкопира гласовете и добавя красив ефект с възходящите точкови осминки.

В записа на Мерилин Хорн и Джоан Съдърланд чуваме една чудесна двойка. Джон Стин, известният английски критик, коментира двамата така: “Партньорството между Хорн и Съдърланд е най-блестящото в историята на записите.” Кестинг коментира записа: “В паралелните гласови линии преживяваме виртуозност, която няма аналог след войната”. Чуйте, например, финала на 5:14!

Mira, o Norma – Съдърланд / Хорн

Същата сцена чуваме отново в записа на Votto с Мария Калас и Джулиана Симионато. От драматургична и музикална гледна точка тя е аналог на първия запис, като акцентът е върху драмата и по-малко върху красотата. Финалът е наелектризиращ, а аплодисментите са неистови. Кестинг пише за този запис: “Кулминация носи фразата “Ah si fa core, abbracciami”, където Калас взема високото до с перфектна атака и го оставя да диша в диминуендо – публиката, отначало без дъх, буквално вдишва в края на тона заедно с певицата”.

Mira, o Norma – Калас / Симионато

 

Третият запис е на Роза Понселс. Kesting: “Перфектен в паралелните гласови линии, танцуващ в такт с музиката, със страхотно чувство за синхрон”. Например, чуйте сцената от 2.03, 5.14 и 6:19!

Mira, o Norma – Ponselle / Telva

 

Синопсис: И двамата са дълбоко развълнувани и се заклеват в приятелството си.

Това е красив и жив завършек на тази велика сцена на Адалджиза и Норма.

Si fino all’ore estreme – Callas / Ludwig

 

 

Воините са готови за война

Синопсис: Галийските воини са се събрали в гората.

.

На парти – Bonynge / LSO Chorus

 

 

Норма обявява война

Синопсис: Но Оровезо трябва да утеши воините. Норма все още не е получила никакви сигнали от небето. Междувременно Норма е научила, че опитът на Адалджиза е бил напразен. Напротив, Полионе дори се заклева да ограби Адалджиза от храма. Норма се разтреперва от гняв и удря щита – знака на войната.

Гуера! Гуера! – Калас / Роси

 

 

Полионе е хванат

Синопсис: Ритуалът на войната изисква жертвоприношение. Получава се съобщение, че римлянин е бил хванат при опит да влезе в храма. Той е доведен тук. Полионе се появява в окови. Норма изисква той да бъде принесен в жертва от нея. Но тя се колебае. Тя настоява да остане насаме с него, при което изисква от него да остави Адалджиза. Но Полионе не е готов. Норма заплашва, че ще принесе Адалджиза в жертва на кладата.

В тази вълнуваща сцена чуваме Мария Калас и Марио Филипески. Мария Калас пее ролята си със завладяваща, почти агресивна енергия. Чувате само началото и края на този дует.

In mia man alfin tu sei – Callas / Filippeschi

 

Синопсис: Норма се наслаждава на болката на Полионе.

Gia mi pasco – Callas / Filippeschi

 

Големият финал – отказът от Нормас и Полионе

Синопсис: Норма позволява на галите да се върнат и обявява, че поредното жертвоприношение ще завърши на кладата. Това е жрица, която е нарушила клетвата си за целомъдрие. Тя обаче не назовава Адалджиза, а обвинява себе си. Развълнуваният Полионе разпознава възвишеността на Норма и отново усеща любовта, която е вярвал, че е изгубена. Сега той е готов да умре с нея.

Qual cor tradisti – Callas / Simionato / del Monaco / Zaccaria

Норма моли баща си

Синопсис: Адалгиса моли баща си да се грижи за децата ѝ. Отвратен, той отказва. Но Норма се обръща към сърцето му и той ѝ обещава. Полионе и Норма се изкачват заедно на кол.

Слушаме запис на Лейла Генчер. Нейното вокално изпълнение е невероятно драматично и трогателно. Генчер е съвременничка на Калас и прочута специалистка по репертоара на Белканто, но за съжаление до голяма степен е пренебрегната от звукозаписната индустрия.

Дех, non volerli vittime!

 

За мнозина експерти сцената “Padre tu piangi” е послужила като модел за Рихард Вагнер за “Тристан и Изолда”. Вагнер пише в едно писмо за Норма: “От всички творби на Белини “Норма” е тази, която освен най-богатата мелодия, обединява най-съкровените въглени с най-дълбоката истина”. Вагнер познава добре “Норма”, дирижирал я е многократно по време на престоя си в Рига. Вагнер не губи уважението си към италианеца дори в напреднала възраст.

Чуваме молбата на Норма към баща ѝ в красива сцена с Монсерат Кабайе.

Ah padre un prego ancor – Caballé

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Препоръка за запис на операта NORMA

 

EMI, Мария Калас, Джулиета Симионато, Марио дел Монако под диригентството на Антонино Вото и оркестъра и хора на Миланската Ла Скала.

 

 

 

Peter Lutz, opera-inside, онлайн справочник за операта NORMA от Винченцо Белини.

 

 

 

 

 

 

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *