Онлайн пътеводител и резюме на операта “Порги и Бес” от Гершуин
С “Порги и Бес” Гершуин достига върха на кариерата си. С тази композиция той успява да създаде произведение от световна величина, една от най-великите народни опери в историята. Изпълнението на тази опера е свързано с големи трудности, поради което творбата рядко се чува. Силата и автентичността на тази опера са подтикнали всички джаз величия от миналия век да направят много кавъри на песните.
Съдържание
♪ Синопсис
♪ Коментар
♪ Акт I
♪ Акт II
♪ Акт III
Основни моменти
♪ Oh we’re leavin’ for the promise Lan’
Препоръка за запис
Синопсис
Премиера
1935 г., Бостън (предпремиера) и Ню Йорк (премиера)
Либрето
Главните роли
Порги, капризен просяк (бас) -
Препоръка за запис
Обяснения
Опера, която провокира много въпроси
Едва ли някоя друга опера предизвиква толкова много въпроси и дискусии в рамките на няколко секунди, колкото “Порги и Бес”:
- Има ли музика, композирана от белия Гершуин, автентична “черна музика”?
- Опера ли е или “само” мюзикъл?
- Трябва ли операта да се пее само от чернокожи?
- Потвърждава ли операта предразсъдъците за чернокожите?
Разбира се, този оперен портрет ще отговори на тези въпроси. Но най-важният аспект остава неоспорим: при “Порги и Бес” трябва да се говори за велика творба с най-високи художествени стандарти. Зададените по-горе въпроси трябва да се обсъждат в тази светлина.
История за създаването на операта и либретото
Още през 20-те години Гершуин мечтае за “черна опера”. Като причина за това свое желание той пише: “Избрах формата, която използвах за “Порги и Бес”, защото вярвам, че музиката живее само когато е в сериозната си форма. Когато написах “Рапсодия в синьо”, аз взех “блуса” и го пренесох в по-голяма и по-сериозна форма. Това беше преди дванадесет години и “Рапсодия в синьо” е много по-жива, докато ако бях взел същите теми и ги бях поставил в песни, те щяха да изчезнат преди години.” (Уикипедия)
В продължение на много години заетият композитор не намира време и материали, за да осъществи мечтата си.
През 1927 г. попада на пиеса на Бродуей, наречена “Порги”. Веднага се запалва по нея и се свързва с авторите – съпрузите Дю Боуз и Дороти Хейуърд. Те проявяват интерес, но по юридически причини по онова време сътрудничеството не е възможно. Когато тази възможност се появява 5 години по-късно, Гершуин допълва двамата текстописци и автори с брат си Айра, с когото вече е написал безброй произведения. Айра написва текстовете на няколко от пиесите, 3 са съвместни произведения (“Bess, You Is My Woman”, “I Got Plenty o’ Nuttin'” и “I Loves You Porgy”), а останалите (лъвският пай) са написани от Хейуърд.
През 1925 г. Дю Боуз Хейуърд написва романа “Порги”, в който се разказва за цветнокожи работници от корабостроителниците в пристанищния район на Чарлстън, Южна Каролина. Хейуърд се вдъхновява за материала от реална случка, която прочита във вестник: говори се, че дребен престъпник на име Сами Смол (“Козият Сами”) е нападнал жена на открита улица и е избягал с каруца, теглена от кози.
“Catfish Row” е измислено място, но има реален модел за подражание. Името е вариация на редицата жилищни сгради, наречена “Зелева редица”, в близост до дома на Дюбоуз Хейуърд.
Когато Гершуин започват да работят с Хейуърдс и разработват материала, ролята на Бес става все по-важна. За да отразят това, те променят името на творбата на “Порги и Бес”. Гершуин е доволен от това, то придава на заглавието “оперна” нотка и го доближава до опери като “Пелеас и Мелизанда”, “Тристан и Изолда” или “Самсон и Далила”.
Има ли “Порги и Бес” автентична “черна музика”?
Гершуин е роден през 1898 г. в Ню Йорк като Джейкъб Герховиц, син на руски имигранти от еврейски произход. В ранна възраст той и брат му Айра влизат в контакт с чернокожи имигранти от южните щати, но също като Хейуърдс, живеещи в Южна Каролина, не са “едни от тях”.
Гершуин (роден през 1898 г.) е джаз музикант в продължение на 20 години, а през 1934 г. отделя време, за да проучи живота на етническото малцинство гюла в Южна Каролина. Това е етническа група, живееща на остров, чийто произход може да се проследи директно до внесените роби и която култивира своята култура в оригинална форма.
Гершуин изучава внимателно музикалния идиом на чернокожите, но не иска да възприема народната музика, а да пише своя собствена музика (вж. също раздела по-долу за “Summertime”).
В музикално отношение нюйоркските корени на Гершуин не могат да бъдат отречени, но той основава композициите си на много южняшки форми като блус, госпъл, работнически песни и спиричуъли.
След премиерата творбата е посрещната резервирано от чернокожите музиканти, например Дюк Елингтън нарича творбата “изкуствена музика” и отрича нейната оригиналност: “Всеки чернокож би разпознал измамата”, казва той. Той говори за “черна музика от лампи”. Трябва да се отбележи, че десет години по-късно Елингтън оттегля това изказване и се изказва с уважение за операта на Гершуин, а също така аранжира за себе си някои от песните на “Порги и Бес”. Много пиеси от “Порги и Бес”, като I Loves You, I Got Plenty o’ Nuttin’ или Summertime, се превръщат в джаз стандарти и всички велики джаз музиканти на XX век – от Луис Армстронг до Ела Фицджералд и Майлс Дейвис – ги изпълняват и по този начин напълно реабилитират Гершуин.
Опера или мюзикъл?
Самият Гершуин нарича творбата си “американска народна опера”. Той използва елементи от операта, като арии и речитативи, но също така композира народни песни и елементи от мюзикъла. Последните се наричали в стил Tin-Pan-Alley (по името на страничната улица на Бродуей, където се намирали музикалните издателства), чиито запомнящи се мелодии били написани от десетина души. Гершуин е плодовит в писането на мюзикъли, като за 15 години пише 22 мюзикъла, най-известният от които е “Lady, Be Good!” от 1924 г.
Преди да композира “Порги и Бес”, Гершуин учи четири години при известния учител по музика Шелингер, за да овладее уверено класическите форми. Повече за това можете да прочетете по-долу в раздела “Смъртна фуга номер 2: Порги убива Корона”.
По време на създаването на творбата нюйоркската Метрополитън опера осъзнава важността ѝ и полага всички усилия за нейната световна премиера. Гершуин обаче решава да отиде в театър на Бродуей, за да даде възможност за повече изпълнения на оригиналната версия.
Разбира се, смесването на жанровете предизвиква критики, но впоследствие и до днес творбата се изпълнява както в мюзикъл, така и в опера и се приема и в двата жанра.
Практиката на изпълнение
Работата не се извършва с честотата, която заслужава, и с търсенето, което тя би позволила. Причината се крие в сложността на производството. От една страна, наследниците на Гершуин постановяват, че произведението може да се изпълнява само от чернокожи артисти (концертната версия е освободена от това правило), а от друга, кастингът е изключително сложен и скъп, изисква 22 солисти и значителен хор. Съдба, която операта споделя с друга известна народна опера – руската опера “Борис Годунов”.
Расизъм
Расизмът е очевидна тема, която в операта се олицетворява от детектива. Тъй като операта става все по-популярна, много чернокожи се страхуват, че сюжетът на операта ще затвърди предразсъдъци, като например, че чернокожите са агресивни, че живеят в бедност или вземат наркотици. Някои чернокожи певци и актьори, дори знаменитости като Хари Белафонте или Сидни Поатие, отказвали да се въплътят в роли като “Краун” или “Спокоен живот”, за да не попаднат в капана на клишетата и да не застрашат кариерата си. Така в годините на движенията “Гражданско право” и “Черна сила” операта става обект на критики заради предполагаемо културно заклеймяване. За щастие тази криза е преодоляна през 70-те години и “Порги и Бес” успява да се отърве от стигмата.
Дори актьорският състав на прочутото световно турне от 1952 г. се сблъсква с расизма. Докато певците са прославяни в чужбина, расовата сегрегация ги принуждава по време на концертните турнета в Съединените щати да влизат в хотелите в различни южни градове през задните входове и да се хранят в ресторантите в мазетата им, тъй като на чернокожите е забранено да влизат в тези обществени пространства.
Музика и лайтмотиви
В операта Гершуин използва екзотични инструменти като банджо, маримба, тръбни звънчета, за да подчертае колоритността на оркестъра. Той използва обичайни джаз форми като рагтайм, фокстрот, блекботъм (буквално “черно дъно”, танц с мощни движения на цимбалите), както и религиозни форми като спиричуъли или госпъл. Музиката, както обикновено в джаза, се характеризира с честа смяна на времето, блус хармония и синкопация.
Гершуин използва широко техниката на лайтмотива в тази опера. Той приписва лайтмотиви на различни хора и предмети. В този оперен портрет имате възможност да се запознаете с шепа лайтмотиви (например тези на Порги и Спортин лайф).
Премиера и ревю
Предпремиерата се състои в Бостън през септември 1935 г. Премиерата е малко по-късно в театър “Алвин” в Ню Йорк. Докато представлението в Бостън е високо оценено, продукцията на Бродуей приключва след 124 представления, което е под очакванията и не покрива напълно разходите.
Но отделните музикални номера стават популярни много бързо, така че Гершуин ги обединява в сюита през 1936 г., за да направи произведението популярно.
Европейската премиера се състои в Копенхаген през 1943 г. с участието на датски певци. Въпреки ожесточената съпротива на националсоциалистическата окупационна власт и акциите на Гестапо срещу “еврейската негърска опера с джунглите”, “Порги и Бес” е представена общо 22 пъти (всички разпродадени), докато не се налага да бъде отменена. (Уикипедия)
След войната чернокожи ансамбли обикалят Европа и я популяризират (включително най-известната постановка от 1952 г. с Леонтин Прайс). През 1959 г. филмова адаптация представя операта пред милионна публика.
Синопсис: Чарлстън през 20-те години на миналия век. Редът на сомовете е изоставен от белите. Сега в порутените къщи живеят бедни чернокожи. В една от къщите двойки танцуват, а Джасбо Браун седи на пианото.
След минута искрящо оркестрово въведение води до блус, който Джасбо Браун свири на разстроено пиано. Джасбо Браун е блус легенда и аутсайдер от Ню Орлиънс, който всъщност няма нищо общо с историята. Той започва с “лежерен” блус, чиито ритми постепенно стават по-подчертани и карат двойките да се качат на дансинга. Ритмите имат сходство с лайтмотива на “Короната”. По този начин Гершуин препраща към родството на тези двама аутсайдери.
Въведение, Jasbo Brown Solo – Rattle
Лятно време, известната приспивна песен на Клара
Синопсис: На дансинга е Клара, съпругата на рибаря Джейк. Тя пее приспивна песен на малкия си син.
Summertime е една от най-красивите песни, които Гершуин някога е композирал. Тя идва от операта му “Порги и Бес” и той я използва в три различни сцени на тази опера. За първи път тя се появява на видно място в началото на операта.
За да улови автентичността на музиката на “Порги и Бес”, Гершуин прекарва известно време на юг, но композира всички пиеси сам. Според собствените му твърдения той не е използвал никакви народни песни. Понякога “Summertime” се свързва с един спиричуъл, наречен “Sometimes I Feel Like a Motherless Child”. Връзката между двете остава в сферата на спекулациите (вж. по-долу плейлиста с интерпретацията на Махалия Джаксън).
Гершуин композира “класическа” приспивна песен в люлеещо се 2/4 време и тонална основа. Хроматизмите, джаз хармониите, съпровождащият бръмчащ хор и колоритната оркестрация придават на песента, освен красивата мелодия, и неповторим и красив характер.
Започва прочутата мелодия, придружена от джазовите хармонии на оркестъра. Когато въвеждащата мелодия се появява отново, се появяват соло цигулка и женски хор. Хорът е нотиран в p (пиано) и поема хармониите на оркестъра, поради което се чува съвсем слабо. Соло цигулката дори е нотирана в pp (pianissimo) и поради това почти не се чува.
Цветовете на оркестъра стават все по-богати и по-богати, скоро английският рог, обоят и флейтата се открояват сред оркестъра.
Гершуин завършва това произведение с красив финален ефект. Докато пеещият глас държи финалното B, жужащият хор се издига във въздуха. Пеещият глас често използва това дълготрайно B с допълнителни ефекти като скокове в октавите и глисанди.
Смята се, че има над 25 000 записа на това парче, повечето от които са направени от джаз и поп величия. Естествено е трудно да се направи подбор.
Чуваме Summertime в две различни версии:
Леонтин Прайс вероятно е оперният модел на интерпретацията. Тя е част от състава на световното турне през 1952 г., което прави световния пробив на операта, а по-късно е едно от най-великите сопрани на следвоенния период. Записът е от записа на RCA от 1963 г.
Лятно време – Цена
Ела Фицджералд записва песента с различни величия на джаз музиката, както в следния пример с Луис Армстронг. Чуваме първия куплет с тромпета на Армстронг. След това двамата пеят редувайки се, Армстронг с гласа си на пясъчна хартия и Фицджералд с ясния си чист глас – контрастът не би могъл да бъде по-голям.
Summertime – Fitzgerald
Сцената на глупостите
Синопсис: Мъжете са на улицата и играят на зарове. Детето на Клара все още е неспокойно и Джейк се опитва да го успокои. В този момент пристига Порги. Той е инвалид, липсват му и двата долни крака, и се придвижва с помощта на малка количка. Той има малко пари и участва в играта на глупости. Някой обявява, че скоро ще дойде Короната. Когато Порги пита дали Бес е с Краун, той се подиграва дали я обича.
В тази сцена Порги излиза на сцената за първи път и се чува неговият лайтмотив (в звуковия документ той е изсвирен от струнните в самото начало). Това е благороден мотив, който описва щедрия характер на Порги. В тази сцена се чува лайтмотивът на играта на глупости, той се появява в 1:37 и е свързан с мотива на Порги, защото Порги се описва като “идиот, който стреля по глупости”.
Тук е старата акула… Не, не, не, не
Смъртоносна фуга номер едно: Короната убива Робинс
Синопсис: Бруталната корона се появява, придружена от Бес. Хората не я харесват; смятат я за курва. Порги хвърля заровете и заклинава късмета си. Короната се намесва в играта на зарове. Той е пиян и провокира играчите. Когато обвинява Робинс в измама, двамата влизат в схватка, при която той пробожда Робинс с памучна кука. Краун бяга, оставяйки Бес зад себе си.
С “Oh little stars” на Порги откриваме хубава кратка пиеса с почти религиозен характер, в която Порги изрича своите късметлийски зарове. След това се разиграва сцената на убийството, която Гершуин съпровожда с невероятно драматична и говореща музика. За целта той избира формата на фуга. Интересен анекдот за този аспект ще откриете по-нататък в раздела за убийството на Краун.
Ох, малки звездички – Бели
Беса намира пътя към Порги
Синопсис: В скоро време полицията ще се появи, така че всички изчезват в домовете си, само Бес не намира убежище. Никой няма да я приюти. Наркодилърът Спортинг показва на Бес малко “щастлив прах” и ѝ предлага да я отведе в Ню Йорк, но Бес отказва. Вратата се отваря и Порги ѝ маха с ръка. С благодарност Бес влиза в мизерния му апартамент.
Гершуин пише красива симфонична музика за сцената, в която Бес търси място за престой (в музикалната извадка от 3:00).
Джезу, той го е убил!… Това си ти, Спортинг Лайф?
Синопсис: На следващата сутрин. Тялото на Робинс е на леглото в дома на съпругата му. На гърдите му има плоча. Опечалените са се събрали около смъртното ложе и даряват за погребението. Когато се появяват Порги и Бес, хората реагират враждебно на приятелката на убиеца.
Красива духовна песен с хор и солисти.
Той си отиде … Overflow – Rattle
Докосващата скръб на Сусана за съпруга ѝ
Синопсис: Бял детектив нахлува в групата. Той търси свидетели и се приближава грубо към опечалените. Тъй като всички твърдят, че не са видели нищо, той произволно задържа Питър. След като си тръгват, Сузана скърби за загубата на съпруга си Робинс.
Сцената на погребението е едно от най-значимите събития в операта. Гершуин използва мотив с последователност минор-мажор-минор акорд, чиято техника често е “копирана” оттогава. Номерът завършва с великолепен израз на отчаяние.
Чуваме този откъс в красивата филмова адаптация на Тревър Нън със Синтия Клери. Не по-малко впечатляващ е финалът (от 4:00).
Мъжът ми вече го няма – Clarey
Песента е изпълнявана и от много известни певици, сред които Ела Фицджералд и Леонтин Прайс. Чуваме великия глас на Леонтин Прайс с интерпретация, която минава през мозъка и краката.
Моят човек вече го няма – Цена
Синопсис: Погребалните агенти се появяват, парите едва стигат за погребението. Когато тялото си отива, Бес поднася утешителна духовна проповед>
Евангелската песен описва цветно влака към обетованата земя. Можете буквално да чуете как влакът дрънчи и свири.
О, влакът е на гарата… О, тръгваме за обещанието Лан’! – Хеймън
Synopsis: Catfish Row. Рибарите поправят мрежите си. Джейк иска да вкара лодката в рибните брегове въпреки бурното време. Той иска да изкара достатъчно пари, за да може синът му по-късно да посещава добро училище.
Джейк пее красива рибарска песен с рибарите в стила на работната песен с призив и отговор,
Ах, стигам до бреговете на Blackfish – Hubbard
Лекомислената “I Got Plenty o’ Nuttin”
Синопсис: Порги е щастлив. Живее с Бес и хвали свободния си живот на просяк.
Гершуин написва тази известна песен, преди да има текста. Той просто е искал да създаде лек момент. Тогава на брат му Айра му хрумва блестящата идея за заглавието “I Got Plenty o’ Nuttin'” .
Лекотата на песента за просяка с увреждания се създава от проста мажорна мелодия и акомпанимент на банджо. С първото повторение на мелодията Гершуин подсилва атмосферата, както и в Summertime, чрез съпровод на сборен хор.
Чуваме пиесата от продукцията на Саймън Ратъл в Глиндеборн, изпълнена от британския баритон от Ямайка Уилард Уайт.
Oh, I got plenty o’nuttin – White
Прочутият американски баритон Лорънс Тибет изпълнява ролята на Порги на запис, който е акомпаниран лично от Гершуин. В този смисъл интерпретацията му може да бъде засвидетелствана с висока степен на автентичност. Изненадващо е, че той е избран, въпреки че (тогава първият баритон на Метрополитън опера) е бял мъж. Темпото е значително по-бавно от обичайното.
Oh, I got plenty o’nuttin – Tibbett
Парчето е едно от най-известните произведения на Гершуин и е претворявано безброй пъти. Ние издигаме версия на Франк Синатра.
Oh, I got plenty o’nuttin – Sinatra
Синопсис: Появява се адвокат-измамник. Той иска от Бес да се разведе с нея срещу един долар. Порги е готов да плати за това, въпреки че Бес никога не е била омъжена. Когато покрай него прелита мишелов, настроението на Порги за кратко се помрачава, защото той приема птицата като лошо предзнаменование.
Buzzard keep on flyin (White)
Любовният дует – Бес, ти си моята жена Не
Синопсис: Спортният живот се е върнал, за да вземе Бес, но тя го отпраща. Хората решават да отидат на острова за пикник. Порги не може да отиде заради увреждането си. Бес иска да остане с него, но Порги я убеждава да тръгне с него, за да намери някакво развлечение. Двамата си признават любовта един към друг и Бес се присъединява към компанията за екскурзии.
Гершуин пише възторжена мелодия за любовния дует.
Bess, You Is My Woman Now (1) – White / Haymon
Красива версия с Леонтин Прайс и Уилям Уорфийлд
Bess, You Is My Woman Now (2) – Warfield / Price
Сцената на архаичния остров Китиуаш
Синопсис: На остров Китиуаш. Всички се забавляват.
Вместо да се подкрепят в неделя с благочестиви песни, темпераментът на хората се разразява с див танц. Барабаните в 5/4 време предизвикват усещането за африкански племенни танци.
Не ме е срам да правя това, което обичам да правя!
Гершуин също така е дал на Sportin’ Life, Мефисто от операта, лайтмотив. Той съответства точно на тоновата последователност на “It ain’t necessarily so”. Тя е издържана много хроматично и по този начин препраща към зловещия ѝ характер. Неговата стока, “щастливият прах” (кокаин), също има лайтмотив, който заедно с хроматизмите е свързан с неговия мотив.
Това е класическа песен с вулгарен текст, в която Sportin’ life се подиграва с библейските песнопения на църквата.
Вижте и чуйте страхотна версия със Сами Дейвис младши.
Не е задължително да е така – Дейвис
Беса изненадващо се среща с Короната
Синопсис: Когато се връщат на кораба вечерта, Бес изненадващо среща Краун, който се крие на острова. Със смесица от насилие и убеждаване той я завлича в храстите. Корабът напуска острова без Бес.
Още в началото на сцената, когато Бес забелязва присъствието на Краун, в ниските струни многократно се чува лайтмотивът на Краун. По-късно в тази сцена стигаме до интересен момент. Когато Краун се опитва да доминира над нея, тя се сдържа с думите “какво искаш, вдовице Бес”. Този пасаж (в звуковата извадка от 4:30 ч.) се появява с музиката на лайтмотива на Порги. Тъй като Бес няма стабилна личност поради пристрастеността си към наркотиците, тя не получава собствен лайтмотив в цялата опера, но нейната сила е свързана с връзката ѝ с Порги. Бес е отчаяна, наркотичната ѝ зависимост, жестоката корона, убийството на Робинс и нарастващата ѝ любов към Порги са я довели до състояние на изключителна крехкост, което Гершуин документира с блус песен, един от емоционалните акценти на това произведение. От този красив мотив на Бес се развива един почти романтичен дует на двамата (до 6,50 ч.).
Ах, какво искаш, вдовице Бес
Две жанрови картини: некромантията и търговците
В следващите две сцени Гершуин рисува с любов красиви сцени от ежедневието на Сомовия ред.
Синопсис: На следващия ден Джейк отново тръгва на море, времето е по-добро. Междувременно Питър е освободен от затвора. От къщата на Порги се чуват трескавите викове на Бес. Тя се връща болна след два дни. Сузана отива при нея, за да се помоли за здравето ѝ, което е по-евтино, отколкото да се обади на лекар.
Секстет с “некромантия”.
Ох, докторе Исусе, кой направи проблем с водата – Rattle
Синопсис: Търговец на ягоди хвали своя плод. Човекът с меда и човекът с раците се присъединяват към него.
Oh, dey’s so fresh an’ fine – Rattle
Синопсис: Беса се подобрява. Порги знае, че е видяла Краун. Тя му казва, че Краун ще дойде за нея след лятото. Бес иска да остане с Порги и го моли да я защити от Краун.
Във втората половина произведението се превръща в красив любовен дует.
Искам да остана тук – Haimon
Сцената с урагана
Синопсис: Клара е нервна. Морето е развълнувано и тя се страхува. Идва буря и ураганните камбани звънят. Всички са се събрали в къщата на Серена и се молят рибарите да се върнат благополучно у дома. На вратата се чука. Суеверните рибари вярват, че това е смъртта.
Някой чука на вратата
Голямата поява на Краун
Синопсис: Но не Смъртта, а Краун идва за Бес. Той се подиграва със събралите се в страх рибари. Той презрително отхвърля Порги, който е дошъл да защити Бес.
Готината песен на Crown е в стила на Tin-Pan-Alley, от чийто чар не можете да избягате.
Червенокоса жена кара чо-Чо да прескочи релсите си – Бейкър
Синопсис: Изведнъж Клара вижда в далечината как лодката на Джейк се преобръща в бурята. Тя бута детето си в ръцете на Бес и побягва към лодките. Никой няма смелостта да я вземе обратно в лодката. Само Краун се отправя с лодка, за да я спаси.
Синопсис: Бурята вече е отминала. Рибарите са се събрали в Catfish Row. Те скърбят за Клара, Джейк и другите, които са загубили живота си в бурята. Краун не се е появил, но Спортинг Лайф е сигурен, че той все още е жив.
Смъртоносна фуга номер две: Порги убива Краун
Синопсис: Нощта настъпва и Бес държи детето на Клара в ръцете си. Краун се промъква в дома ѝ. Порги му е устроил засада и го пробожда с нож. Той триумфално показва на Бес мъртвото тяло на Краун и го хвърля на площада.
Сцената започва с приспивната песен на Бес. Когато се появява Краун, чуваме трескавия мотив на заровете, напомнящ сцената на убийството в играта на зарове (2:12 в аудиодокумента). Това е последвано от сцената на убийството. Това е сцена без думи и остава инструментална. Интересно е, че Гершуин пише фуга за нея. За това има вълнуваща причина: като зрял музикант Гершуин учи при Джоузеф Шилингер, уважаван учител по музика от руски произход, преди да композира “Порги и Бес”. Шилингер е разработил математически основан подход на преподаване, в който важна роля играят форми като фугата, които той позволява на учениците си да практикуват. Гершуин толкова харесва упражненията по фуга, че ги пренася в операта с детска радост. Когато Шилингер разбрал, че Гершуин използва упражненията за новата си опера, понякога настоявал да ги съавторства, което, разбира се, било нелепо. Фугата на сцената на убийството започва в музикалния пример с мотива за играта на зарове (2:12)
Лятно време и животът е лесен
Спортен живот съблазнява Бес
Синопсис: Детективът се появява заедно с коронния лекар. Те отиват при Порги и го молят да идентифицира тялото. Порги е разстроен. Той не може да се изправи пред Краун. Той отказва и е отведен. Бес е отчаяна и Спортинг Лайф ѝ предлага да го придружи до Ню Йорк. Когато тя отказва, той я подтиква да вземе наркотици. Бес, която веднъж вече е била пристрастена, отново попада в наркотиците и напуска мястото с него без завещание.
Sporting Life се опитва да убеди Бес със сладка музика да замине с него за Ню Йорк. Когато Бес го отхвърля грубо, дилърът вади кокаин от джоба си. Гершуин е придал на този момент невероятно драматичен музикален съпровод, неговият лайтмотив се появява в струнните инструменти в забързано темпо (в музикалния пример 2:47).
Има лодка, която скоро ще отплава за Ню Йорк – Евънс / Хеймън
Джон У. Бъбълс, първият брой на Sporting Life
“Макар че не може да чете ноти, Бабълс е избрана от Джордж Гершуин за ролята на Спортинг Лайф в операта му “Порги и Бес” през 1935 г. Тъй като не разбирал нотната партитура, Гершуин отделя време, за да го научи на нея като на степ ритъм. Бабълс създава известни проблеми, тъй като често измисля ритми, които предизвикват объркване с останалите членове на състава. През следващите две десетилетия Бабълс изпълнява ролята от време на време. През 1963 г. в студиен запис на “Порги и Бес” с участието на Леонтин Прайс и Уилям Уорфийлд той изпълнява двете основни арии от операта Sportin’ Life: “It Ain’t Necessarily So” и “There’s A Boat Dat’s Leavin’ Soon For New York”. (Уикипедия)
Има лодка, която скоро ще отплава за Ню Йорк – Балончета / Цена
Порги се връща и не може да намери Бес
Синопсис: Когато Порги се връща от следствения арест седмица по-късно, рибарите посрещат щастливия просяк.
Добро утро, сестро
Синопсис: Той донесе подаръци за всички и им каза, че е отказал да погледне Короната в лицето. Когато той пита за Бес, всички са разтревожени. Мария го съветва да забрави за Бес. Отчаянието на Порги се засилва.
Трио от Порги, Мария и Серена
Къде е Бес… Моята Бес! Искам я сега
Синопсис: Те му разказват за нейната съдба. Порги не се отказва. Той опакова малкото си вещи и се отправя към Ню Йорк.
О, Боже, на път съм
“Порги и Бес” е опера за несбъднатите мечти. От осемте главни герои четирима умират (Робинс, Джейк, Клара и Краун), а трима напускат Catfish Row (Sportin’ life, Бес и Порги). Само Серена остава. Въпреки това жителите не са загубили вярата си в Бога и творбата завършва с голям хорал.
Препоръка за запис
EMI с Уилард Уайт, Синтия Хеймън, Харолин Блекуел, Деймън Евънс и Грег Бейкър, под диригентството на Саймън Ратъл, Лондонския филхармоничен оркестър и хор “Глиндеборн”.
Питър Лутц, opera-inside, онлайн справочник за операта ПОРГИ И БЕС от Джордж Гершуин.
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!