Пускай погибну (сцена с писмо) – ария от операта “Евгений Онегин

Оперният онлайн справочник на арията Пускай погибну (сцена с писмо) от Пьотр Чайковски

Прочетете Интересни факти и чуйте страхотни видеоклипове в YouTube за известната ария на Чайковски “Пускай погибну”.

Ако искате да прочетете и чуете повече за “ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН”, кликнете върху този линк към оперния портрет

Арията Пускай погибну – синопсис и предистория

Синопсис: В провинциалното имение на Ларинс. Ларина си спомня за младостта си, когато не е могла да се омъжи за офицера, когото е обичала. Тя слуша двете си дъщери, докато на заден план селянки пеят руски народни песни. Двете сестри не биха могли да бъдат по-различни по характер. Олга е жизнерадостна и буйна, а Татяна е мечтателна и интровертна. Появява се Ленски. Той е поет и съсед, който страстно обича Олга… Той е придружен от Онегин, съсед и аристократ. Докато Ленски е страстен човек, Онегин, хладен рационалист, дълго време е бил човек на удоволствията и от известно време скучае в имението на чичо си. Татяна отива на разходка с Онегин, тя се чувства странно привлечена от него, докато Онегин изглежда по-скоро дистанциран. Вечерта тя не може да заспи. Чувствителната Татяна е осъзнала, че се е влюбила в Онегин. Тя сяда на бюрото си и пише на Онегин възторжено любовно писмо. Същата вечер тя нарежда писмото да бъде занесено на Онегин.
 

Сцената с писмото е един от най-великите монолози в историята на операта. В тази прочута сцена Татяна преминава през всички емоции. От безнадеждно отчаяние до екстатично приповдигнато настроение. Монологът е разделен на четири части, всяка от които може да бъде самостоятелна.

В увода се описва пламенният копнеж на Татяна. Вибриращото тремоло на струните отразява вътрешното безпокойство и раздор.

Промяната на оркестровото въведение към бързи полуквадри с изсвирени осмини на развълнувания сърдечен ритъм имитира вълнението ѝ дали да напише писмото. Скоро Татяна започва с решението си: “Puskai pogibnu y” (“И ако това беше моят край”):

Пеенето става все по-трескаво, увеличавайки вълните до високия А, завършващ с решението веднага да седне на бюрото: “Веzdy, on predo mnoyu!”

Когато Татяна сяда на бюрото си, тя замлъква, оркестърът се успокоява и започва с нова, този път спокойна интродукция:

Лайтмотивът на Татяна се чува в струнните инструменти:

Взема писалката в ръка, но след няколко такта се колебае какво да напише? Появява се мотивът на Онегин, повторен нежно и изпят няколко пъти в обоя:

Но тя се колебае: “Не в силях я владиет свой душой!” (“Нямам сили да подчиня сърцето си!”). Каква е алтернативата? Чайковски цитира мотива за самотата на Татяна във флейтите:

С мотива на Онегин в оркестъра, който тя започва да пише (“zachem vi posetili nas?”, “Защо ни посетихте?”), тя разкрива всичко. Тя пише изповедта на своята агония. Чайковски увеличава темпото все повече и повече, музиката става все по-належаща. След това настроението се променя внезапно, когато обоят изпява мотива на любовното признание:

Отначало Татяна се колебае дали да възприеме мотива нежно: “Kto ti: moi angel li khranitel” (“Кой си ти? Моят ангел-хранител или хитър изкусител?”). Страхът от отхвърляне е голям, но тя иска да опита. Когато подписва писмото, прозвучават славни духови и развеселяващи струни и Татяна завършва арията с трепетни думи.

Арията – текстът на Пускай погибну

Нека загина, но първо
нека призова, с ослепителна надежда,
все още неизвестно блаженство.
Сладостта на живота ми е позната!
Пия вълшебната отвара на желанието!
Обземат ме видения!
Навсякъде, където и да погледна,
Виждам фаталния си изкусител!
Накъдето и да погледна, го виждам!

(Отива до масата за писане, сяда, пише, после прави пауза.)

Не, всичко това е погрешно!
Ще започна отново!
(тя разкъсва недовършеното писмо)

Ах, какво става с мен! Целият съм в огън!
Не знам как да започна!
(Тя пише, после прави пауза и го прочита.)
“Пиша ти, – и после?
Какво още да кажа?
Знам, че е по силите ти
да ме накажеш с пренебрежение!
Но ако подхранваш едно зрънце жалост
за моята нещастна съдба,
няма да ме изоставиш.
Отначало исках да мълча;
тогава, повярвайте ми, никога не бихте
да знаеш какъв е срамът ми,
никога!
(Тя оставя писмото настрана.)
О, да, заклех се да затворя в гърдите си
това признание за безумна и пламенна страст.
Уви, нямам сили да овладея сърцето си!

Каквото и да се случи, аз съм готов!
Ще призная всичко! Смелост!
Той ще знае всичко!
(Тя пише.)
“Защо, ама защо ни посетихте?
Погребан в тази отдалечена местност,
Никога не трябваше да те познавам,
нито пък щях да знам това мъчение.
Неспокойствието на младежкото сърце,
успокоява се с времето, кой знае? –
най-вероятно щях да намеря друг,
се е доказала като вярна съпруга
и добродетелна майка…
(Тя е потънала в мисли, после внезапно се надига.)
Още един! Не, не на никой друг в света.
щях да дам сърцето си!
Това е постановено отгоре,
Такава е волята на небето: аз съм твой!
Целият ми живот е залог
на тази неизбежна среща;
Знам това: Бог те изпрати при мен,
ти си моят пазител до гроб!
Появихте се пред мен в сънищата ми;
още невидим, ти вече беше скъп,
чудният ти поглед ме изпълни с копнеж,
гласът ти прозвуча в сърцето ми
отдавна… не, това не беше сън!
Още щом пристигнахте, ви познах,
Почти припаднах, започнах да пламтя от страст,
и си казах: “Това е той!” “Това е той!
Знам го! Чувал съм те…
Не сте ли ми говорили в тишината
когато посетих бедните
или потърси утеха в молитва
за мъката на душата ми?
И точно в този момент,
не бяхте ли вие, скъпо видение,
които пламтяха в прозрачния мрак
наведе се нежно до леглото ми
и с радост и любов
прошепнати думи на надежда?
(Връща се на масата и сяда отново да пише.)
“Кой си ти? Моят ангел пазител
или хитър изкусител?
Успокойте съмненията ми.
Може би всичко това е празен сън,
самозаблудата на неопитната душа,
и нещо съвсем различно ще бъде…
(Тя се изправя отново и се разхожда насам-натам.)
Но така да бъде! Моята съдба
оттук нататък ти поверявам;
в сълзи пред теб,
Моля те за твоята защита,
Умолявам ви.
Представете си: тук съм съвсем сам!
Никой не ме разбира!
Не мога да мисля повече,
и трябва да загине в мълчание!
Чакам те,
Чакам те! Изречи думата
да съживи най-съкровените надежди на сърцето ми
или да разбиеш този потискащ сън
с, уви, презрението,
Уви, презрението, което съм заслужил!
(Тя отива бързо до масата, завършва писмото, подписва го и го подпечатва.)
Завършено! Твърде страшно е да се чете отново,
Припадам от срам и страх,
но неговата чест е моята гаранция
и на това се доверявам!
(Тя отива до прозореца и дръпва завесите. Стаята веднага е залята от розова светлина на разсъмване. В далечината се чува овчарска тръба.)
Ах, нощта е отминала,
всичко е будно…
и слънцето изгрява.
Пастирът свири на лулата си…
Всичко е спокойно.
Докато аз … I …

Известни интерпретации на Пускай погибну

Сцената с писмото на Анна Нетребко е просто страхотна. Тя овладява интимните части на тази пиеса, пеенето ѝ е фино, пианите са спиращи дъха, за да създаде малко по-късно екстатични върхови ноти в страхотна жарава от пълно гърло.

Пускай погибну – Netrebko

Peter Lutz, opera-inside, онлайн оперен справочник за арията “Пускай погибну” от операта “Евгений Онегин” от Пьотр Чайковски