Онлайн оперен пътеводител и резюме на операта Сомнамбула на Белини

Със “Соннабула” Белини създава първия си голям шедьовър. Певците Батиста Рубини и Джудита Паста правят тази опера безсмъртна. 120 години по-късно Мария Калас предизвиква ренесанс на тази творба, който продължава и до днес. Няколко месеца след “Сомнамбула” Белини написва най-големия успех в кариерата си с “Norma”, което прави 1831 г. най-щастливата година в кариерата му.

 

Съдържание

Акт I

Акт II

 

Основни моменти

Compagni …. Come per me sereno

Tutto è gioia

Sopra il sen la man mi posa

Пренди: l’anel ti dono

Vi raviso, o luoghi ameni

Son geloso del zefiro errante

D’un pensiero e d’un accento Quartetto

Ah! Perché non posso odiarti

Ah! Non credea mirarti Сцена с ходене насън

Ah! Non giunge

 

Препоръка за запис

Препоръка за запис

 

 

Премиера

Виена, 1804 г.

Либрето

Феличе Романи, по Еужен Скрибс La sonnambule.

Главни роли

Граф Родолфо, пропуснат собственик на замъка (бас) - Тереза, мелничарка (мецосопран) - Амина, приемна дъщеря (сопран) - Елвино, богаташ (тенор) - Лиза, собственик на гостилница

Препоръка за запис

EMI с Мария Калас, Чезаре Валети, Габриела Кортуран, Джузепе Модести под диригентството на Леонард Бърнстейн и оркестъра и хора на Миланската Ла Скала

 

 

История и либрето

Когато Белини започва да композира операта, той е подложен на значителен натиск от страна на времето. През ноември 1830 г. се налага да отмени планираното точкуване на либретото на Романи “Ернани” поради цензура.Бързо се налага да се търси нов текст, тъй като до планираната премиера през февруари 1831 г. на сицилианеца остават по-малко от два месеца.
Неговият либретист Романи е зает автор. Той е изключително продуктивен и по време на кариерата си написва над 90 либрета за опери. Когато работи с Белини по “Ернани”, той пише едновременно за Доницети и Росини. За да създаде ново либрето в рамките на няколко седмици, той бързо избира романа “la Sonnambule” от поетичната фабрика на Еужен Скриб, който изисква само няколко корекции в декора и текста. В началото на януари Доницети успява да започне композиторската си дейност.
“Sonnambula” принадлежи към донякъде злополучния жанр на “Semiseria”. Този тип опери страдат от това, че “не могат да трогнат до сълзи”, нито да предизвикат голям смях. Историята на “Сомнамбула” не е трагична, тъй като Амина само прохожда насън и не полудява като Лучия на Доницети. От друга страна, в нея липсва каквато и да е росиниевска комедия, защото от жанра “opera buffa” тя взема само “lieto fine” (щастливия край).

 

 

Песенна опера

Тъй като пиесата е невдъхновяваща от драматургична гледна точка, а Белини е писал за гласове с дълги линии и големи колоратурни умения, тя изисква опитни певци в двете главни роли. За премиерата в Милано на негово разположение са двамата най-велики певци на своето време – Джудита Паста и Батиста Рубини, така че Белини се възползва от възможността да използва целия спектър от таланти.
Рубини има изключително мек глас с огромен диапазон. Можел е да издига гласа си до най-високите тонове, като се твърди, че е достигал дори до високото G. Белини е използвал тази силна страна в ролята на Елвино, като недостатъкът е, че ролята е била вечно трудна за изпълнение и често е била транспонирана надолу за бъдещите тенори.
Джудитта Паста е драматично колоратурно сопрано и една от трите Джудитти, които Белини толкова обожава (Паста, Турина, Гризи). Нейната колоратурна техника и сценично присъствие трябва да са били внушителни. Била е много търсена певица в Лондон и Париж и малко преди това е направила премиерата на “Анна Болена” на Доницети.

 

Мария Калас

С Джени Линд и Аделина Пати през XIX в. започва ерата на лиричните колоратурни сопрани, а с техните наследници операта се превръща в опера за “канарчета”, т.е. певици, които изпълняват предимно колоратурите си. В плейлиста с Луиза Тетрацини с “Ah! Non giunge” можете да чуете (примамлив) запис на представителка на този вид от 1911 г.
С легендарните си изпълнения през 50-те години на ХХ век Мария Калас връща Амина към нейното начало като драматична роля и предизвиква ренесанс на това произведение, което по-късно се свързва с имената на Джоан Съдърланд, Анна Мофо или Едита Груберова.

 

 

 

Сомнамбула Act I

 

 

 

 

Синопсис: В швейцарско село жителите празнуват годежа на Амина пред една кръчма.

Белини открива операта само с няколко оркестрови такта. След това “Voci lontani” (далечни гласове), ехо ефекти и пасторални звуци рисуват селска идилия.

Viva! Viva! – Bonynge

Лиза е нещастно влюбена в Елвино

Синопсис: Собственичката на гостилницата Лиза е нещастна, защото е влюбена в годеника на Амина – Елвино.

С тъжно въведение, изпълнено от рог и обой, започва Каватина на Лиза. Това е красива, неусложнена мелодия, която описва Лиза като обикновено селско момиче.

Tutto è gioia – Buchanan

 

 

Синопсис: Алесио се опитва да ухажва Лиза, но му е отказано. Селяните празнуват с Амина, която им благодари сърдечно.

Белини композира нежна, красива и мелодична входна песен за Амина. С прескачането на шестицата в основната мелодия и цветните орнаменти тя очевидно е по-артистична и задушевна от тази на Лиза.

В този откъс чуваме Мария Калас в студийния запис от 1957 г., която блести с колоритния си глас и брилянтните орнаменти като трелите на “брило” и големите хроматични гами.

Compagni …. Come per me sereno – Callas

Амина е щастлива

Синопсис: Тя е щастлива и прегръща Тереза, която някога е приютила Амина като сирак.

Мелодията се въвежда от флейти и се повтаря от Амина (“Постави ръката си тук, на гърдите ми”). Селските хора я придружават с точкови ноти, за да нарисуват биенето на сърцето. Гласът на Амина прескача отново и отново във високите регистри (до високото D в “sostener”), за да изрази щастието, което изпитва.

Съдърланд записва “Sonnambula” два пъти със съпруга си Ричард Бонинг. Този запис е от 1965 г. и показва гласа ѝ в ранния му разцвет.

Sopra il sen la man mi posa – Sutherland

Романтичният дует

Синопсис: Сега пристига и Елвино. Той е посетил гроба на майка си, за да получи нейната благословия за годежа си с Амина. Скоро пристига и нотариусът, за да уреди брачния договор. Богатият Елвино внася в брака богатството си, а бедната Амина – само сърцето си. В знак на лоялност той подарява на Амина пръстена, който някога е носила майка му.

Белини поднася на Елвино една от своите дълги, разтапящи мелодии в стил ноктюрно. Белини прави пасажа “al nostro amore” особено красив, като акомпанира само с рог, което го кара да разцъфти по чудесен романтичен начин. Тържествено хорът акомпанира на двойката толкова тихо и нежно, сякаш не иска да наруши общността. Двамата влюбени изпяват красивия финал в терци (“сърцата ни бяха от Бога обединени”), като отначало са съпроводени само от пицикатото на струнните, а накрая завършват, като пеят акапелно.

Следващият запис е от легендарния запис на операта “Мария Калас” в Скалата под диригентството на Леонард Бърнстейн и до днес е еталонният запис на тази опера. Партньорът ѝ Чезаре Валети впечатлява с елегантния си, лиричен глас.

Prendi : l’anel ti dono – Callas / Valletti

 

Слушаме втори запис с Джоан Съдърланд и Лучано Павароти. Двамата са свързани с десетилетно артистично партньорство. Слушаме красив запис от галавечер през 1983 г.

Prendi : l’anel ti dono – Съдърланд / Павароти

 

 

 

Синопсис: Двамата младоженци са щастливи, защото утре ще сключат брак.

Ah vorrei trovar parola

Появява се непознат

Синопсис: Изведнъж празнуващите забелязват пристигането на непознат. Той нарича себе си Родолфо и пита Лиза за пътя към замъка. Тъй като няма да стигне до него преди падането на нощта, той решава да пренощува в гостилницата на Лиза. Родолфо не е непознат за района, тъй като някога е прекарал прекрасни дни в това село.

В премерено темпо, както подобава на неговата позиция, Родолфо пее носталгична ария. Сякаш е чуждо тяло, той е съпровождан много предпазливо от хора на селяните.

Vi raviso, o luoghi ameni – Furlanetto

 

 

Историята на чудния призрак

Синопсис: Той се смесва с празнуващите и булката му се представя. Родолфо се замисля, лицето ѝ твърде много му напомня за миналото. Комплиментите му към Амина засилват ревността на Лиза и събуждат завистта на Елвино към благородния чужденец. Родолфо научава, че господарят на замъка е мъртъв от четири години и че синът му, за голямо огорчение на населението, го е напуснал преди много години и никога не се е върнал. Родолфо загадъчно намеква, че синът на графа все още е жив и че един ден ще се появи. Тогава се чува сигнал, който увещава хората да се приберат по домовете си, за да са в безопасност от призрака. Забавлявайки се, Родолфо иска да разбере повече за това. Селяните му разказват за призрак, облечен в бяло, който се появява редовно. Всички са го виждали, дори животните се страхуват от него.

A fosco cielo – Bonynge

Убийствената каденца в “Son geloso del zefiro errante”

Синопсис: Селяните се връщат по домовете си и Родолфо се сбогува с Амина. Ревнивият Елвино иска да си тръгне без поздрав. Но Амина успокоява разгневения Елвино и те се сбогуват под обещания за любов.

Дуетът започва с нежен пасаж, след което преминава към гигантска, изцяло композирана каденца “Ah! Mio bene!”, която издига гласовете на двамата певци до главозамайващи висоти. Сцената завършва със сърцераздирателен прощален ритуал.

Чезаре Валети, ученик на Тито Скипа, беше изключително подходящ за ролята на Елвино с вокалния си диапазон като Tenore di grazia и беше подходящ партньор на Мария Калас в легендарния запис на Бърнстейн на живо.

Son geloso del zefiro errante – Valletti / Callas

 

 

Призракът се появява

Синопсис: В стаята на гостилницата Родолфо си мисли за Амина и Лиза , която му е харесала извънредно много. Лиза чука на вратата му. Тя казва на Родолфо, че цялото село е научило от кмета, че той е изчезналият граф. Родолфо започва да флиртува с Лиза, която му отвръща с кокетство, но те са прекъснати от шума на улицата. Когато Лиза бързо се скрива в съблекалнята, тя изпуска шала си. Тя наблюдава как Амина в бяла рокля насън се появява на улицата и влиза в стаята на графа. Когато тя протяга ръка на Родолфо да я придружи до олтара, Лиза тича при Елвино, за да му каже за нелоялността на Амина. Въпреки че Родолфо първоначално се изкушава, той решава да не се възползва от ситуацията. Той поставя Амина на дивана и излиза от стаята.

O ciel che ten – Sutherland / Corena

Синопсис: Хората вече са се събрали пред стаята и се забавляват от поведението на Амина.

Наблюдавайте! L’uscio è aperto – Bonynge

 

 

Елвино прави заключението

Синопсис: Елвино се е втурнал и с ужас разпознава годеницата си върху канапето на графа. Амина се събужда и се радва да види Елвино. Когато той я избутва назад, тя с ужас осъзнава какво се е случило. Тя потвърждава невинността си, но Елвино прекратява годежа.

След като Амина потвърждава своята невинност, се развива голям квартет – concertato, вдъхновен от най-красивите мелодии. Амина започва почти без акомпанимент на оркестъра. Другите гласове се присъединяват един след друг и малко по малко оркестърът набъбва в огромно кресчендо, докато цигулките не изпеят болката в най-високите тонове и не съпроводят квартета до неговата кулминация.

D’un pensiero e d’un accento … Non piu nozze – Callas / Valletti /

 

 

 

 

 

 

 

 

Синопсис: Няколко селяни си проправят път към графа. Те искат да го помолят да спаси честта на Амина.

Qui la selva è piu folta ed ombrosa

 

Синопсис: Амина и Тереза ги следват. Когато минават покрай фермата на Елвино, те го виждат потънал в мисли. Амина придобива смелост и го заговаря. Но за Елвино всичко е приключило. С горчивина той откъсва пръстена от пръста ѝ.

Vedi, o madre – Съдърланд / Павароти

Страшна тенорова ария

Синопсис: Там те чуват шума на селяните. Те се появяват триумфално и казват, че графът е потвърдил невинността на Амина. Но Елвино не може и не иска да повярва в твърденията на графа.

Стигаме до друга “Ария на Рубини”, която издига гласа на тенора до най-високите регистри с “D”. Белини композира повторение на тази прословута кабалета с втори куплет, който често е пропускан по вокални причини.

Легендарни бяха високите тонове на Алфредо Краус, които той успяваше да изсвири с елегантност и увереност дори в напреднала възраст.

Ah! Perché non posso odiarti – Kraus

 

 

Причудливите тонове на Лиса

Синопсис: Лиза вижда, че й се открива възможност. Алесио се опитва да я спечели отново, но селяните идват при Лиза, за да я поздравят за сватбата ѝ с Елвино, Лиза е щастлива.

Сега на Лиза е позволено да изпее и каскада от колоратури, за да изрази своя триумф. Белини обаче не обрисува положителна картина на Лиза, колоратурите са кухи и напомнят повече на крясъци, отколкото на мелодичните звуци на Амина.

De’ lieti auguri a voi son grata – Monzo

 

 

Синопсис: Елвино се появява и потвърждава, че е готов да се ожени за Лиза и че приготовленията вече са направени. Тогава Родолфо се намесва сред нея и свидетелства за почтеността на Амина, но Елвино я е видял със собствените си очи в спалнята на графа. Родолфо обяснява на хората явлението сомнамбулизъм. Но Елвино не иска и да чуе за това и хваща ръката на Лиза. Когато Тереза разбира, че сега Елвино иска да заведе Лиза до брачния олтар, тя разкрива тайната на шала, който е намерила в спалнята на графа. Лиза стои зашеметена сред хората, а Елвино сега вижда, че е предаден от две жени.

От тази сцена се появява красив каноничен квартет с хор.

Lisa mendace anch’essa – Pavarotti / Della Jones / Buchanan

Великата сцена с лунатиците – Ah! Non credea mirarti

Синопсис: Амина се появява на перваза на прозореца. Когато тя насън пресича гредата над мелничното колело, всички затаяват дъх. Ако падне, тя ще умре. Тя стига до другия край и стъпва на площада, където все още насън говори за любовта си към Елвино по най-вълнуващия начин.

Само простият мотив на първите цигулки и дрънкането на басите съпровождат нежно издишаното страдание на Амина. Мелодията е типична кантилена на Белини: протяжна и с малки интервали, без удвояване от инструментите. Белини композира изключително оскъден акомпанимент за нея; към звука на струните чуваме само намесите на прочувствен обой, а по-късно и съпровод на изразително соло виолончело. Така наречената “цветна ария” завършва с няколко интимни колоратури.

Известният американски критик Джон Ардоин пише, че с последното действие на тази опера Мария Калас се е записала в историята на операта. Тя променя начина, по който сопраните пеят ролята на Амина. Гласът ѝ в тази лунатична сцена е завладяващ и блести със страхотно легато и дълги линии. В тази сцена Мария се превръща в Амина.

Ах! Non credea mirarti .. – Мария Калас

 

Втори запис, изпълнен с нежно дишане и мечти от Анна Мофо в нейните бляскави млади години в запис за телевизията.

Ah! Non credea mirarti … – Moffo

 

Бравурната ария в края – “Ah non giunge”

Синопсис: Сега Родолфо позволява на Елвино да я събуди. Елвино е осъзнал грешката си и нахлузва пръстена върху пръста на Амина. Амина е щастлива.

В края на операта Белини композира бравурна ария за Амина с големи скокове в тона, трели и върхови ноти.

Чуваме арията в три версии:

Калас пее тази ария през 1957 г. с допълнителни (безумни) украшения от диригента на спектакъла Леонард Бърнстейн. Режисьорът Лукино Висконти е наредил осветлението да се затъмни до тази ария и Калас изпява тази последна ария в ярките светлини на сцената.

Ах! Non giunge – Callas

 

Техниката на Джоан Съдърланд ѝ позволи да изпее арията в лудо темпо и да я доведе до славен завършек със спиращи дъха трели. Твърди се, че Павароти е останал без думи, когато е научил, че Съдърланд е успяла да изнесе вечерно изпълнение на “Травиата” същия ден след обедното изпълнение на “Сомнамбула”.

Ах! Non giunge – Съдърланд

 

Луиза Тетрацини е най-голямото “канарче” на 20-те години. Нямаше височина или колоратура, която тя да не може да изпее. Удоволствие е да слушаме нейната птича песен от 1911 г.

Ах! Non giunge – Tetrazzini

 

 

 

Препоръка за запис

Warner с Мария Калас, Чезаре Валети, Габриела Кортуран, Джузепе Модести под диригентството на Леонард Бърнстейн и оркестъра и хора на Миланската скала.

 

 

 

Peter Lutz, opera-inside, онлайн оперният справочник за “Сомнамбула” от Винченцо Белини.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *