Портретът на арията ASILE HEREDITAIRE (O MUTO ASIL DEL PIANTO) на Gioacchino Rossini

Прочетете интересни факти и чуйте страхотни видеоклипове в YouTube за известната ария на Росини “ASILE HEREDITAIRE (O MUTO ASIL DEL PIANTO)”.

 

Ако искате да прочетете и чуете повече за ГИЛЛОМ ТЕЛЛ, кликнете върху тази връзка към портрета на операта

 

 

 

Арията ASILE HEREDITAIRE (O MUTO ASIL DEL PIANTO) – Синопсис & Background

 
Синопсис: Жителите на Швейцария живеят под робството на хабсбургските владетели. Швейцарецът Арнолд е нещастно влюбен в хабсбургската принцеса Матилде. Той е отчаян, защото сънародниците му го презират за това и не смее да ѝ предложи брак. Тел се опитва да го спечели за швейцарската кауза и научава за искрения му ентусиазъм, но Арнолд е разкъсван от любовта си към Матилде и родината. Арнолдо се среща тайно с Матилде. Той е отчаян, защото между двамата стои класово различие. Матилде може да го убеди, че като успее на бойното поле в Европа, може да придобие правото да се ожени за нея. Когато се уговарят да се срещнат на следващия ден, те чуват приближаването на Тел и Фурст. Матилде бързо изчезва, но Тел забелязва сянката на човека, което събужда подозрението му. Арнолд признава любовта си към Матилде и им казва, че ще се бори за знамето на Хабсбургите в чужди земи. Двамата съобщават ужасната новина, че бащата на Арнолд е бил убит от потисниците. Арнолд е съкрушен и заедно се заклеват да поемат борбата срещу Хабсбургите. Матилде и Арнолд се срещат на следващата сутрин в един отдалечен параклис. Арнолдо ѝ обяснява, че честта му е изисквала да се бие за родината си. Ужасена, Матилде научава, че Геслер е убил бащата на Арнолдо и че мечтата ѝ да се омъжи за Арнолдо няма да се сбъдне. Междувременно Тел е арестуван и осъден на смърт, защото отказва да признае управлението на Геслер. Арнолд е в колибата на баща си. Той си спомня за него и си тръгва от мястото на своето детство. Той е готов да умре за швейцарската кауза.

 

Лиричната ария на Арнолдо в комбинация с последвалата кабалета е една от най-трудните тенорови пиеси в оперния репертоар. Преди да се посветим подробно на арията, си струва да разгледаме уникалното историческо значение на тази опера за развитието на теноровия репертоар.

Прочутото “do in petto” – раждането на героичния тенор

Ролята на Арнолд несъмнено е една от най-трудните тенорови роли в оперния репертоар. Маниакът по операта Джеймс Джойс веднъж отбелязва: “Прегледах партитурата на “Гийом Тел” и открих, че тенорът пее 456 ми бемола, 93 аса, 92 аса, 54 бемола, 15 си, 19 си и две до.”

Арнолд на първото представление е Адолф Нурит. Той е бил водещият тенор на своето време и безспорно велик певец. Той е имал проблеми с тази роля и се твърди, че от третото изпълнение нататък е пропуснал арията “Asile héréditaire” (“O muto asil”) и последвалата я “Caballetta”. Осем години по-късно неговият съперник Жилбер Дюпрез изпява като Арнолд първото документирано високо до от пълен гръден глас (“do in petto”) вместо фалцетния глас. Росини е шокиран и отблъснат. Той сравнява тона “с крясъците на капон, чието гърло е прерязано”.

След това събитие вече нищо не е същото като преди, публиката е ентусиазирана, а следващото поколение композитори преобръща преобладаващия стил на пеене, ражда се героичният тенор с дрезгав глас. Дори Нурит заминал за Италия, за да научи новия стил. Когато съпругата му го посетила в Италия, установила, че той е съсипал гласа си.

 

 

 

Росини пише арията за френската Гранд опера. Италианската версия се пее също толкова често, така че съществуват две различни в езиково отношение версии на тази опера. Поради тази причина ще намерите аудио примери с два различни варианта на текста.

 

Арията започва с кратък мотив от рог, който представя спомена за младостта на Арнолд.

 

Няколко такта след влизането на тенора той трябва да изпее оголен си бемол, а два такта по-късно – още един.

 

Росини композира болката от прощаването с многократно увеличаване на фразата “J’appelle en vain”.

 

Арията завършва с високо до.

 

Арията продължава с прословутата кабалетка “Amis, amis, secondez ma vengeance” (Corriam! Voliam! S’affretti lo scempio), която е изпъстрена с още 6 високи до, някои от които трябва да се задържат в продължение на такт и половина, за да се изрази екстазът на Арнолдо.

 

 

Арията – текстът на ASILE HEREDITAIRE (O MUTO ASIL DEL PIANTO)

 

 
Asile héréditaire,
Où mes yeux s’ouvrirent au jour,
Hier encor, ton abri tutélaire
Offrait un père à mon amour.

J’appelle en vain, douleur amère!..
J’appelle, il n’entend plus ma voix!
Murs chéris qu’habitait mon père,
Je viens vous voir pour la dernière fois!

Amis, amis, secondez ma vengeance.
Si notre chef est dans les fers,
C’est à nous qu’appartient sa défense ;
D’Altdorf les chemins sont ouverts.
D’Altdorf les chemins sont ouverts.
Suivez moi ! suivez moi !
d’un monstre perfide
Trompons l’espérance homicide,
Trompons l’espérance homicide ;
Arrachons Guillaume à ses coups !
Arrachons Guillaume à ses coups !

 

 
O muto asil del pianto
Dov’io sortiva il dì:
Ieri felice… ahi, quanto!
Oggi fatal così!

Invano il padre io chiamo:
Egli non m’ode più.
Fuggir quel tetto io bramo
Che caro un dì mi fu.

Corriam, voliam, s’affretti
Lo scempio di quel vile
Che su noi trionfò.
Sì, vendetta dell’empio facciamo:
Il sentiero additarvi saprò.

Ah! venite; delusa la speme
Renderem di chi vili ne brama.
Gloria, onore, vendetta ci chiama,
E Guglielmo per noi non morrà.

 

 
Роден дом
където очите ми се отвориха за светлината на деня,
любимите стени, в които живееше баща ми,
Идвам да те видя за последен път!

Приятели, приятели, помогнете за моето отмъщение.
Ако нашият лидер е в окови
неговата защита принадлежи на нас;
пътищата към Altdorf са отворени,
пътищата към Altdorf са отворени.
Следвайте ме! Следвай ме!
Нека измамим убийствената надежда
на коварно чудовище,
нека измамим убийствената му надежда;
нека да изтръгнем Уилям от ударите му!

 

 

 

Известни интерпретации на АСИЛЕ ХЕРЕДИТАЙРЕ (O MUTO ASIL DEL PIANTO)

Както вече стана дума, ролята на Арнолдо е изключително трудна за изпълнение. Докато през 50-те и 60-те години на миналия век двама изключителни певци – Геда и Краус – овладяват ролята, тя остава тиха в продължение на четиридесет (!) години. След 2010 г. картината отново се промени и в рамките на няколко години в тази роля дебютираха Хуан Диего Флорес, Майкъл Спирес, Брин Хаймел и Джон Осборн, които овладяха блестящо тази убийствена роля.

 

Говори се, че Геда е казал, че пеенето на “Арнолдо” е най-голямата грешка в кариерата му. Гласът му имал нужната височина и бил цветен и нюансиран дори в горните регистри.

O muto asil del pianto (1) – Gedda

 

За сравнение, чуваме интерпретацията на Павароти. Тя е по-драматична от по-лиричната интерпретация на Геда. Височините са малко по-принудени, Павароти показа голямо сърце, за да приеме тази роля. Но той умишлено се въздържа да пее ролята на сцената, защото знае, че гласът му ще се повреди, ако трябва да я пее в няколкодневни интервали една след друга.

O muto asil del pianto (2) – Pavarotti

 

Алфредо Краус, феноменалният “Tenore di grazia”, пее красиви благородни линии. Чуваме Каватина (от 1:30 ч.). На бис той дори изпява ми бемол в края (4:48).

O muto asil del pianto (3) – Краус

 

Гласът на Брин Хаймел е не само мощен, но и плавен. Чуйте впечатляващия дълъг край C на американския тенор. Арията започва от 3.10 ч.

Асилерен апарат (4) – Hymel

 

Следващият запис е от 1904 г. и е изпълнен от Франческо Таманьо, Отело от премиерата, когото Верди лично е избрал за тази трудна роля. В своята Интерпретация Тосканини критикува особеностите ѝ, но в Кабалетата чува “хор от сребърни тръби”, а високото до буквално го поразява.

Kesting (“Великите певци”): “Тенорът пее деликатните G и A непосредствено над смяната на регистъра с неописуемо богатство и интензивност, а горните му ноти, държани без усилие, не подлежат на описание.

O muto asil del pianto (5) – Tamagno

 

Накрая чуваме една екстатична версия на американския тенор Майкъл Спайър, чийто глас пее блестящо високите до, сякаш без да се уморява, и все пак има душевност във вибратото на първата лирична партия.

Асилев хередитар (6) – Spyres

 

Гласът на американския тенор Озбърн е по-лиричен от този на неговия сънародник Спирес и се отличава със силно вибрато.

Асилетен хередианс (7) – Osborn

 

 

Peter Lutz, opera-inside, онлайн оперен справочник за арията “ASILE HEREDITAIRE (O MUTO ASIL DEL PIANTO)” от операта “Гийом Тел” от Gioacchino Rossini.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *