Онлайн пътеводител за арията CHE FARO SENZA EURIDICE от Кристоф Вилибалд Глук

Прочетете интересни факти и чуйте страхотни видеоклипове в Youtube за прочутата ария на Глук “CHE FARO SENZA EURIDICE”.

 

Ако искате да прочетете и чуете повече за ORFEO ED EURIDICE, кликнете върху този линк към портрета на операта

 

 

 

Арията – синопсис и предистория

 
Синопсис: Любимата Евридика на Орфей е починала. Той решава да отиде в подземното царство, за да измъкне Евридика от царството на мъртвите. Появява се Купидон, ангелът на любовта, и му съобщава, че Аполон е трогнат от скръбта му и му дава правото да слезе в подземното царство. Но Аполон поставя едно условие – не трябва да я поглежда, иначе ще я загуби завинаги. За да влезе в подземното царство, Орфей успокоява фуриите с музиката на гласа си и стига до Острова на блажените духове, където Евридика се наслаждава на спокойствието и магията на този остров. Орфей взема Евридика със себе си, без да я докосва и без да я поглежда. Евридика е щастлива, че се е събрала с Орфей, но се дразни от сдържаността на Орфей, който не я докосва, нито я поглежда. Орфей я моли да му се довери и да го придружи. Но Евридика не вижда смисъл да напуска рая заради живот без любовта на Орфей.
 

Пиесата на Глюк за Евридика се е превърнала в една от най-известните арии в историята, а дискографията включва безброй записи на певци с най-различен вокален диапазон. Тъй като Глюк пише версия за Виена, както и за Париж, има френска (“J’ai perdu mon Euridice”), както и италианска версия (“Che faro senza Euridice”).
Глюк пише този плач в мажорна тоналност, въпреки че отчаянието на Евридика от предполагаемата студенина на Орфей по време на арията непрекъснато се засилва. Ханслик, известният критик от XIX в., казва, че музиката на тази ария е можела да бъде написана и с репликата “J’ai trouvé mon Euridice” вместо “J’ai perdu mon Euridice”.
Но изборът на тона на Глюк е преднамерен. Скръбта е трябвало да бъде постигната с простотата на арията и оркестровия акомпанимент, като само за кратко се преминава към минорната тоналност. Противно на конвенциите на опера сериа, реформистът Глук иска да премахне всички изкуствени украшения на певците и съзнателно се отказва от орнаментиката. Този аспект (вж. също интерпретациите по-долу) доведе до дискусията дали орнаментиката е позволена в тази ария.
Въпреки това ефектът, който Глюк постига с тази ария, е грандиозен, съвременници като Русо са ентусиазирани и арията се превръща в може би първия суперхит в историята на операта.

 

Арията е написана под формата на рондо, като основната тема се повтаря два пъти (A-B-A-C-A). Започва с почти весело Allegretto на оркестъра, но неговите пунктирани струни показват вълнението на Евридика:

 

Голямото и дълго “rispondi” е акцент и завършва с драматично forte:

 

Внезапна промяна към Адажио, молбата на Евридика за отговор е кратка, трепетна любовна песен:

 

Пиесата се връща към Allegretto, което завършва с отчаян вик “Евридика”:

 

След пасаж на тихо отчаяние, написан на пиано, Глук издига отчаянието с голямо кресчендо:

 

Настроението става трагично, ладът се променя в минорна тоналност:

 

Арията завършва с въпроса “Къде ще отида без любимия си”:

 

 

 

Арията – текстът на CHE FARO SENZA EURIDICE

 
Che farò senza Euridice?
Dove andrò senza il mio ben?
Che farò? Dove andrò?
Che farò senza il mio ben?

Dove andrò senza il mio ben?
Евридика! Евридика!
О, Дио! Rispondi! Rispondi!
Io son pure il tuo fedele!
 

 
Какво ще правя без Евридика?
Къде ще отида без моето добро?
Какво да правя? Къде да отида?
Какво да правя без моята благословия?

Къде ще отида без моята благословия?
Евридика! Евридика!
О, Боже! Отговори ми! Отговори ми!
Аз също съм ваш верен човек!
Ах! Нямам повече надежда,
вече няма надежда нито от света, нито от небето!

 

 

Известни интерпретации на CHE FARO SENZA EURIDICE

 

За много съвременници изражението и топлината на гласа на Катлийн Фериер са уникални. Бруно Валтер, близък спътник в кратката ѝ кариера, пише след ранната ѝ смърт, че тя е била, наред с Густав Малер, най-голямото лично познанство в музикалния му живот. Катлийн Фериер умира от рак на гърдата през 1951 г. на 41-годишна възраст. Тя току-що е репетирала “Орфей”. Интерпретацията (радиозапис на живо) е блестящ документ за нейния глас: разтърсваща душата топлина, изразително вибрато и ефирни пианисими.

Che faro senza Euridice – Ferrier

 

Фериер е един от моделите за подражание на Джанет Бейкър, която споделя с нея написаното за алт. Джанет Бейкър е световноизвестна ораториална и лирична певица, но пее опера само на Британските острови, главно в Глиндеборн и Шотландия. Тя изпява “Орфей” на прощалното си представление през 1982 г. и отново предизвиква сензация с одухотворената си интерпретация.

Che faro senza Eurydice – Baker

 

Мерилин Хорн беше изключително гъвкава певица, имаше богат мецосопран

о и страхотна техника.

Che faro senza Eurydice – Horne

 

Невероятна интерпретация на Тито Шипа, деликатна, но страстна.

Che faro senza Euridice – Schipa

 

Лий Рагин, контратенор с експресивна интерпретация с орнаменти.

Che faro senza Eurydice – Lee Ragin

 

През 2015 г. Хуан Диего Флорес добавя Орфей към репертоара си. Флорес беше подвижен Орфей.

Che faro senza Euridice – Florez

 

Страхотна, валидна интерпретация на Магдалена Козена.

J’ai perdue mon Eurydice – Kozena

За него това е непозната теситура за тази ария, но топлината на гласа на Паварот завладява слушателя.

Che faro senza Eurydice – Pavarotti

 

Интерпретация от контратенор, Йохен Ковалски, леко орнаментирана, тъй като вероятно е била изпълнена от кастрата Гуадани (първият Орфей).

Che faro senza Eurydice – Kowalski

 

Мария Калас е изключителна интерпретаторка на Глюк. В изпълнителската ѝ практика и дискография обаче оперите “Алцест” и “Ифигения в Таврия” играят по-важна роля. Този запис е от късния етап на кариерата ѝ.

J’ai perdu mon Eurydice – Callas

Чуваме руската версия на руския тенор Иван Козловски (1900-1993), която е транспонирана с един тон надолу. Руската тенорова традиция извежда много тенори с висока теситура, като Козловски е най-известният през XX век. Интерпретацията му е емоционална, Лопер говори за “сочната сладост”.

Che faro senza Eurydice – Kozlowski

 

 

 

 

Peter Lutz, opera-inside, онлайн оперен справочник за песента “CHE FARO SENZA EURIDICE” от операта “Орфей и Евридика” от Кристоф Вилибалд Глук.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *