Електронен справочник за арията IL DOLCE SUONO RISO (лудата сцена) на Donizetti

Прочетете Интересни факти и чуйте страхотни видеоклипове в YouTube за известните арии “Il dolce suono riso” и “Quando rapito in estasi”.

 

 

Ако искате да чуете повече за операта “Лучия ди Ламермур”, кликнете върху връзката към онлайн справочника

 

 

Арията – синопсис и предистория

 

В този материал за лудата сцена от операта “Лучия ди Ламермур” трябва да поговорим за темата “лудост”. Годината на създаването на “Лучия”, 1837 г., е щастливо време за Доницети. Малко след триумфалната премиера родителите на Donizetti умират, съпругата му прави спонтанен аборт, малко по-късно ражда дете, което умира скоро след това и умира дори след няколко месеца. Donizetti написва шокиращите думи: “Винаги ще бъда нещастен”. Няколко години по-късно психическото му състояние се влошава и той умира от това заболяване през 1848 г. Още по-омагьосано звучи безумната сцена на Лучия във второ действие: “Il dolce suono… Sorge il tremendo fantasma”.
Синопсис: Лусия губи разсъдъка си и убива Артуро по време на празненствата. След това тя се появява пред гостите с окървавени дрехи и нож в ръка. Тя фантазира и накрая се срива.
 

Тази ария е изключително виртуозно произведение. Безумната сцена не се състои от ария, а представлява лабиринт от пиеси, който започва с Andante arietta, след това води до маниакално Allegro Vivace, последвано от recitativo accompagnato, последвано от Larghetto-Arie (с хор) и Allegro-Trio с Енрико, Раймондо и пълен хор и завършва с още една ария плюс кода. Нищо чудно, че сцената се смята за една от най-трудните. Бързите скокове между високите и ниските гласови регистри и виртуозните орнаменти изискват виртуозна колоратурна техника. Тук можете да видите илюстративен откъс от партитурата.

 

Доницети пише тази ария в съпровод на стъклена хармоника. В днешно време известният пасаж се пее със съпровод на колоратурна секвенция с флейта. В примера за слушане на Анна Нетребко и Надин Сиера (по-долу) можете да чуете версия с този инструмент (при Анна Нетребко соловата каденца е съпроводена от флейта). Ефектът е завладяващ. Всъщност световната премиера на “Лучия ди Ламермур” е трябвало да се състои без стъклената хармоника, тъй като преводачът на инструмента е влязъл в съдебен спор с театъра и не е могъл да бъде намерен заместник. Затова се наложило да се премине към съпровод на флейта.

В изпълнителската практика много от певците украсяват арията по свое усмотрение. Някои от тези интерпретации са възприети от други певци или дори са се превърнали в стандарт за изпълнение (вж. бележката за Нели Мелба по-долу). Това се променя рязко с интерпретацията на Мария Калас през 1955 г. Тя предизвиква фурор в тази роля, и то до голяма степен във версията “come scritto”, композирана от Donizetti и само с няколко допълнителни орнаменти.

 

 

Написано за драматично колоратурно сопрано

 

Ролята на Лучия е написана за драматично колоратурно сопрано. Драматичното колоратурно сопрано трябва да притежава както колоратурни способности, така и способност за овладяване на драматична експресия с по-голям вокален обем. Ако този глас може да пее и лирични партии, може да се случи така, че “драматичното колоратурно сопрано” да може да пее широк репертоар.

 

 
Il dolce suono mi colpi di sua voce!
Ah, quella voce m’e qui nel cor discesa!
Edgardo! io ti son resa, Edgardo, mio!
fuggita io son de tuoi nemici.

Un gelo me serpeggia nel sen!
третирайте всички фибри!
vacilla il pie!
Presso la fonte meco t’assidi al quanto!

Ohime, sorge il tremendo fantasma e ne separa!
Qui ricovriamo, Edgardo, a pie dell’ara.
Sparsa e di rose!
Un armonia celeste, di, non ascolti?

Ah, l’inno suona di nozze!
Il rito per noi s’appresta! Oh, me felice!
Oh gioia che si sente, e non si dice!
Ardon gl’incensi!

Splendon le sacre faci, splendon intorno!
Ecco il ministro!
Porgime la destra!
Oh lieto giorno!

Al fin son tua, al fin sei mia,
a me ti dona un Dio.
Ogni piacer piu grato,
mi fia con te diviso
Del ciel clemente un riso
la vita a noi sara.
 

 
Сладкото звучене на гласа й ме порази!
Ах, този глас се е спуснал в сърцето ми!
Едгардо! Предадох ти се, мой Едгардо!
Избягах от враговете ти.

В сърцето ми нахлува хлад!
Всяка фибра трепери!
Сърцето ми се свива!
При фонтана седиш с мен!

Уви, страшният призрак се надигна и ни раздели!
Тук, Едгардо, в подножието на олтара!
Осеяни с рози!
Небесна хармония, ди, не чуваш ли?

Ах, как звучи химнът на брака!
Обредът се подготвя за нас! О, щастлив съм!
О, радост, която се чува, но не се изрича!
Тамянът гори!

Светите лица светят, светят наоколо!
Тук е министърът!
Дай ми дясната си ръка!
О, щастлив ден!

Най-накрая аз съм твоя, най-накрая ти си мой,
Бог ми те дава.
Всички удоволствия са по-благодарни
ще бъдат споделени с вас.
От милостивото небе смях
Животът ще бъде за нас.
 

 

Известни интерпретации на IL DOLCE SUONO RISO

 

Чуйте тази сцена, спешно изпята от Мария Калас в запис, станал известен освен всичко друго и с тази сцена, прекрасно акомпанирана от Херберт фон Караян.

Il dolce suono…Sorge il tremendo fantasma (1) – Callas/Karajan

 

През XIX век е традиция арията да се украсява със собствени украшения, каденци. Една от тези каденци става известна: “Драстична промяна на тази сцена обаче е направена около 30 години след смъртта на Доницети. Около 1880 г. австралийското сопрано Нели Мелба се осмелява да изпее продължителна каденца със солов акомпанимент на флейта в края на въпросната бавна част – един почти невероятен тесногръд акт, в който сопраното се впуска в състезание с флейтата според мотото: “Мога да изпея всичко, което ти можеш да изсвириш, но по-високо”. Чуйте Нели Мелба в записа от 1904 г. с този прочут пасаж” (Abbate/Parker, A history of opera).

Del ciel clemente un riso (Cadenza) (2) – Melba

 

Тази лудешка каденца впоследствие се превръща в най-известната част от операта и до ден днешен се възпроизвежда точно от повечето сопрани. Чуйте прочутата Джоан Съдърланд с арията на лудостта (и каденцата малко преди 9:00 ч.).

Il dolce suono riso (3) – Sutherland

 

И накрая, за любителите на киното можете да видите откъс от филма “Петият елемент”. Където Брус Уилис наблюдава извънземно, което пее арията “il dolce suono” в опера.

Il dolce suono riso (4) – Inva Mula / петият елемент

 

И сега стигаме до записа на Анна Нетребко, в който като акомпаниращ инструмент се използва стъклена хармоника (в интерпретацията на Нетребко с изключение на каденцата, която се изпълнява с флейта), с която първоначално е композирана тази ария. Тя създава завладяващо, свръхестествено настроение.

Il dolce suono riso (5) – Нетребко

 

Версията с участието на Надин Сиера от телевизионна продукция в операта “Ла Фениче” се изпълнява с непрекъснат акомпанимент на стъклена хармоника.

Il dolce suono riso (6) – Sierra

 

 

 

Peter Lutz, opera-inside, онлайн оперен справочник за арията “IL DOLCE SUONO RISO” (Луда сцена) от операта “Лучия ди Ламермур”.

 

 

 

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *