Онлайн оперен пътеводител и Съдържание на операта Воцек на Берг
“Воцек” е най-значимата опера на атоналната музика на XXI век и първото цялостно произведение в този стил. Берг се проявява като велик драматург, който и до днес продължава да завладява публиката с това произведение.
Съдържание
♪ Акт I
♪ Акт II
♪ Акт III
Основни моменти
♪ Du, der Platz ist verflucht!
♪ Ich hab’ ein Hemdlein an, das ist nicht mein
♪ Andres! Andres! ich kann nicht schlafen
♪ Dort links geht’s in die Stadt Сцена на убийство
♪ Tanzt Alle; tanzt nur zu, springt, schwitzt und stinkt
♪ Entracte
Препоръка за запис
Атоналността и влиянието на Шьонберг
Едноактната опера “Erwartung”, първата атонална опера изобщо и по този начин предшественик на “Воцек”, е написана от Арнолд Шьонберг през 1909 г. Това е историята на една жена, която се скита из гората в търсене на своя любим, среща трупа му и по време на това ужасно пътуване изпитва всички духовни усещания. С атонална музика Шьонберг иска да направи видими тревожните психологически състояния. Музиката за “Erwartung” е композирана през цялото време и нито един от мотивите не се повтаря, което означава пълно скъсване с традицията на оперната музика.
Берг е ученик на Шьонберг, а Шьонберг е негов музикален наставник и водач. Берг обаче не следва точно същия път. Десет години по-късно той композира “Воцек” до голяма степен атонално, но използва музикални форми със структура и повторения. Берг дори стига дотам, че използва лайтмотиви (вж. раздела за първата картина на първо действие) и по този начин преодолява пропастта от романтичната Вагнерова драма до атоналната музика.
Източник
Творбата е базирана на незавършената драма на Бюхнер “Войцек” от 1837 г. Любителят на литературата Берг вижда пиесата през 1914 г. и решава да я озвучи. Пътят към тази цел обаче е труден. Бюхнер оставя след себе си само фрагмент. Преди ранната си смърт той успява да завърши тридесет ръкописни сцени (“картини”), без номера на страници и с неясни етапи на развитие. Повече от петдесет години по-късно австрийският писател Карл Емил Францос успява по химичен път да направи избледнелите вече скици отново четими и да създаде от тях театрална пиеса.
Берг взема оригинала на Францос и събира петнайсет сцени от трийсетте от версията на Францос. Той ги редактира частично, но без да променя езика. Францос погрешно не използва оригиналното заглавие “Woyzeck” и Берг приема тази печатна грешка.
Берг е очарован от личността и съдбата на Войцек, чиято съдба се основава на реално събитие. През 1780 г. синът на един перукер намушква с нож 46-годишна вдовица. Вероятно е страдал от шизофрения. Съдът е един от първите, които разпореждат експертиза на невменяемостта му. Експертизата го признава за виновен и той е екзекутиран през 1824 г. на пазара в Лайпциг. Бюхнер научава за този инцидент от медицинско списание, за което баща му се е абонирал. Бюхнер вплита в драмата разкази и за други странни случаи от списанието.
Биографични паралели
В това произведение за войник, който убива майката на незаконното си дете от ревност и лудост, има някои изненадващи биографични паралели с живота на Берг.
Най-очевидният биографичен пример е в лицето на Мария. Прислужницата от лятната къща на семейство Берг на име Мари Шойхл зачева дете от 17-годишния Албан. Семейството искало да запази тази “грешка” в тайна и ѝ платило обезщетение в замяна на секретността. Дори по-късната съпруга на Берг Хелене научава за това едва след смъртта на Берг. Паралелите продължават; в допълнение към съвпадението на имената и наличието на незаконно дете, за Мари от драмата се казва, че е поразително точен портрет на прислужницата.
Берг е призован в армията през 1915 г. по време на Първата световна война и скоро е преместен в Министерството на войната във Виена заради астмата си. Твърди се, че там е страдал от лошото отношение на началника си алкохолик. Така той успява да почерпи от опита си от военната служба и пише в едно писмо: “В неговата фигура има частица от мен, тъй като откакто прекарах тези военни години, бях също толкова зависим от омразните хора, вързан, болен, несвободен, примирен, дори унизен. Без тази военна служба щях да бъда толкова здрав, колкото и преди.
Музиката I – музикалните форми
Музиката и драматургията на тази опера са силно структурирани. Всяко действие има 5 сцени, които са подредени тематично.
В първо действие Берг пише характерна пиеса за всеки главен герой (с изключение на Воцек). Във всяка сцена героят се появява в среща с главния герой. По този начин се запознаваме с героите и техните отношения с Воцек. Всяка пиеса се основава на собствена музикална форма (1: сюита, 2: рапсодия, 3: марш/колебание, 4: пасакалия, 5: рондо).
Второто действие също следва тази изненадваща структура. Петте картини са написани в последователността на симфония (1: Соната, 2: Фантазия/фуга, 3: Ларго, 4: Скерцо, 5: Рондо).
Накрая последното действие представлява поредица от 5 изобретения.
Изненадващо, нито една от тези форми не произлиза от музикалния театър, а от абсолютната музика. Берг е искал да създаде своеобразно отчуждение от строгата форма, за да сложи край на романтичната буйност на конвенционалните оперни форми. Самият Берг коментира, че “не е поставял толкова голям акцент върху това да бъде музикално страшилище, а по-скоро естествено продължение на правилно разбраната, добра, стара традиция!
Музиката II – оркестърът
Формите, описани по-горе, са едва чуваеми за слушателя, музикалното оформление е твърде сложно и разбирането е възможно само с помощта на партитурата и с известен опит.
Използването на оркестровите партии е също толкова взискателно. Оркестърът е с късноромантичен размер и има голяма цветова палитра с добавянето на китара, ксилофон, челеста, акордеон и пръчка. Целият оркестър може да се чуе главно в музиката за метаморфозата (преходите между картините). Самите картинки са много пестеливо оркестрирани, за да се увеличи разбираемостта на текста. В замяна на това Берг променя оркестровия състав във всяка картина, което изисква огромно количество координация и репетиции, като често се налага музикантите дори физически да се сменят.
Музиката III – “Изобщо не пейте!”
Берг иска да пренесе диалозите на Бюхнер на сцената с висококачествено актьорско майсторство, затова се въздържа от използването на певчески форми като арии. Берг е имал ясна представа за това как трябва да пеят певците: “Никакво пеене! Но въпреки това височината на гласа трябва да бъде посочена и записана в певческата височина (точно след нотите); последната обаче с речеви резонанс”. Това съответства на използването на говора, както в “Пиеро-Люнер” на Шьонберг десет години по-рано, техника между пеенето и говора.
Драматургът Берг – влиянието му върху Хичкок
Диалозите на Бюхнер са предимно ежедневни и не са много вдъхновяващи за одухотворена опера. За Берг това не е пречка – напротив, Берг е драматург и е развил нечувано богатство на тоналния език. Прочутият композитор Бърнард Херман, известен с филмовата си музика за Хичкок, е заклет почитател на Берг. Прочутата сцена на убийството под душа с дисонантните високи викове на цигулките в “Психо” е вдъхновена от музиката на Берг и се превръща в един от най-великите моменти в историята на киното. В звуковата извадка на първата картина от първо действие можете да чуете крещящите цигулки
Ревю
От първия сценичен опит на Берг с “Воцек” през 1914 г. до премиерата минават цели 11 години. Главният музикален директор на Берлинската държавна опера Ерих Клайбер подкрепя творбата и сам я дирижира на премиерата. Някои експерти смятат, че творбата е неизпълнима. За да отдаде дължимото на сложността и новостта на творбата, Клейбер организира 137 репетиции.
Реакциите на публиката бяха разделени. Можеше да се очаква, че част от публиката и пресата реагираха с неразбиране. Авангардът е ентусиазиран, значението на творбата е признато още в началото и до смъртта на Берг през 1935 г. тя е изпълнявана над 160 пъти. Когато нацистите завземат властта, творбата изчезва от театрите, но скоро след края на Втората световна война тя отново попада в репертоара, който запазва и до днес.
Лейтмотиви
Синопсис: В капитанската стая рано сутринта Воцек бръсне офицера. Капитанът иска да разговаря с Воцек, който остава едносричен. Когато висшият офицер споменава незаконното дете на Воцек, което е родено “без благословията на църквата”, Воцек изтъква, че бедните хора не могат да си позволят да постъпват морално.
Без увертюра, само с вихрушка в барабаните, която трябва да представя военните, певческият глас започва веднага в 5-ия такт. Произведението е написано под формата на сюита (прелюд, паван, каденца, гига, каденца, двоен гавот I/II, ефир, прелюд в крабова стъпка).
Скоро чуваме първия лайтмотив на операта – поредицата от ноти, които се повтарят в песента на Воцек “Jawohl, Herr Hauptmann” (“Да, капитане”).
Чуваме виковете на цигулката на Хичкок в записа по-долу в откъса, започващ в 3:30.
Един от най-важните лайтмотиви, които срещаме в “Wie arme Leut!” на Воцек. (“Ние, бедните хора!”) Той изненадващо е тризвучие в до мажор. Берг пише за нея: “как би могло да се направи по-очевидна обективността на парите, за които става дума!” Лайтмотивът се появява отново и отново.
Ролята на разговорливия и простодушен капитан е написана в гласовия фрак на тенор буфо, което изразява карикатурния характер на началника (виж също по-горе в раздела “Биографични данни”).
Langsam, Воцек , langsam! (Бавно, Воцек, бавно! Един по един!) – Grundheber
Синопсис: Воцек е изпратен на полето, където реже заедно с пръчките на Андрес. Той разказва на другаря си за мрачните си видения, които го измъчват.
Това произведение е рапсодия върху три акорда и тритрофна ловна песен. Берг е определил инструмент за всяка фигура, Воцек е съпроводен от тромбон, който съответства на височината на баритона му.
Произведението изчезва с австрийските военни сигнали от далечината, които Берг е усвоил по време на службата си.
Du, der Platz ist verflucht! (Ти, мястото е прокълнато!) – Berry / Weikenmeier
Мария и незаконното им дете
Синопсис: В стаята на Мари, майката на детето на Воцек. Тя наблюдава военен парад от прозореца. Когато маха на майора на барабаните, съседката ѝ Маргарете я порицава като проститутка с незаконно дете. Мари ядосано затваря вратата и пее приспивна песен на сина си. След това на вратата се чука и влиза Воцек. Той няма очи за Мари и детето ѝ, а само говори за мрачните си видения и напуска стаята на разстроената жена.
Произведението започва с марш, който се чува в далечината. Разговорът между Мари и Маргарете е чисто говорна игра, Берг не е записал никакви ноти.
Следва приспивна песен, която, макар и написана в класическото 6/8 време, не оправдава очакванията поради бързото си темпо. Не е чудно, че детето не може да заспи при вътрешния смут на майката. Преди да пристигне Воцек, двамата намират малко покой, който Берг композира с мечтателните звуци на челестата.
Tschin Bum, Tschin Bum – Grundheber / Behrens
Маниакалният лекар
Синопсис: За да изкара малко пари, Воцек се наема да участва в медицински експеримент. В продължение на месеци той се храни само с боб. Той отива при лекуващия лекар на редовни прегледи и разказва за своите видения. Лекарят не се интересува от Воцек като от човек, той е само “случай” за него. А именно доказателство, че небалансираното хранене води до лудост, което лекарят регистрира с най-голямо задоволство. Той се надява да стане известен с това си прозрение.
Берг пише Пасакалия по класическа дванадесеттонова тема и я променя 21 пъти. С това безмилостно повторение той показва лекаря като маниакално увлечен.
Was erleb’ ich, Воцек ? (Какво преживявам, Воцек?)
Синопсис: Мари среща тамбура-майор на улицата, не минава много време и двамата отиват в апартамента на Мари.
Второто действие следва структурата на симфония: 1: Соната, 2: Фантазия/фуга, 3: Ларго, 4: Скерцо, 5: Рондо.
Синопсис: С помощта на ръчното огледало Мари се възхищава на обеците, които й е подарил барабанистът, и мечтае за по-добър живот. В скута ѝ е детето ѝ, което не иска да спи и я безпокои. Изненадващо се намесва Воцек. Той забелязва обеците и подозира истината, когато Мари твърди, че ги е намерила. Дава ѝ пари и напуска апартамента.
Was die Steine glänzen? (Какво блестят камъните?) – Behrens / Grundheber
Синопсис: Докторът на Воцек и неговият капитан се срещат на улицата. Капитанът отегчава “Доктор Сарганагел” (“Доктор гробен гвоздей”) с повърхностни философски забележки. Като отмъщение докторът пророкува на шокирания офицер инсулт в рамките на следващите четири седмици. Когато на пътя им се изпречва Воцек, двамата си изкарват яда върху него. Капитанът намеква на Воцек, че жена му му изневерява. Дълбоко засегнат, Воцек напуска двамата.
Берг на няколко пъти вписва в партитурата необичайни указания за изпълнение. При Хауптман той многократно пише “щракащ глас” или “носов глас”, а при Доктор дори “като магаре”.
Wohin so eilig, geehrtester Herr Sargnagel? (Къде бързате, най-скъпи г-н Сарнгнагел?) – Dönch / Berry
Спорът на Мария с Воцек
Синопсис: Уоззекс се втурва към Мари и се изправя срещу нея. Тя отбягва. Заплашвайки, Воцек се приближава към нея. Тя му крещи да не я докосва, предпочитайки нож в тялото ѝ, отколкото той да я удари. Мари се връща в апартамента си и оставя отчаяния мъж зад себе си.
Тази сцена е почит към Шьонберг, а инструментариумът съответства на Камерната симфония на Шьонберг оп. 9. Според инструкциите на Берг 15-те музиканти напускат оркестрината и се разполагат на сцената в геометрична форма.
Guten Tag, Franz (Добър ден, Франц) – Бери / Щраус
Сцената в таверната
Синопсис: В градината на една гостилница късно вечерта. Момчета, войници и прислужници танцуват. Сред тях са Мари и майорът на барабаните. Воцек ги наблюдава и вече е пиян. Мари му извиква провокативни думи. Появява се един дръндьо и пророкува кърваво дело.
Произведението започва с ландлер, изпълнен в тонална музика. След песента на занаятчията произведението преминава във валс, написан в свободна тоналност.
Продължава с ловджийски хор, който напомня за Фрайшутц (може би умишлено напомняне за живота на Войцек, който е извършил убийството по време на създаването на Фрайшутц).
Връщат се формите на скерцото и ландлера. Сюжетът и музиката все повече се превръщат в кошмарна сцена.
Ich hab’ ein Hemdlein an, das ist nicht mein (Имам риза, която не е моя) – Abbado
В “Воцек” се появява идеята за отмъщението
Синопсис: През нощта в казармата Воцек лежи на койката си до Андрес. Не може да заспи, преследва го видение на нож, мисли за убийство го вълнуват. В караулното помещение влиза пияният майор барабанист с бутилка шнапс. Той унижава Воцек със завладяването на Мари. Двамата влизат в схватка, Воцек е победен. Сънят на Воцек за ножа се превръща в решение.
Призрачен кратък хор от призраци въвежда произведението, замислено като “Rondo martiale con Introduzione”. Видения измъчват Воцек и призрачният хор се завръща. Оркестърът се тресе, пука и звъни, докато майорът на барабаните прави своите пакости.
Андрес! Andres! ich kann nicht schlafen (Андрес! Не мога да спя) – Berry / Uhl
Берг описва всяка от петте картини на този акт като изобретение. Всяка картина описва обсесията на даден човек, независимо дали става дума за чувството за вина на Мари, убийството на Воцек, окървавените ръце или трескавото търсене на ножа.
Чувството за вина на Мари
Синопсис: Мари лежи будна през нощта и чете историята на прелюбодейката в Библията. Тя не е виждала Воцек от дълго време и съжалява за това, което е направила с него. Тя подозира, че ще се случи нещастие.
Още в началото чуваме темата, която Берг използва като основа за 7 вариации и фуга.
Und ist kein Betrug in seinem Munde erfunden worden (И в устата му не е измислена измама) – Лир
Убийството
Синопсис: Нощ, Воцек и Мари се срещат край езерото в гората. С носталгия Воцек си спомня за по-добри времена и забива нож в гърлото ѝ.
Берг пише изобретение за тона Н, който е вездесъщ.
Пиесата започва тихо, заплашително, чуват се тихите викове на цигулката, които оповестяват бедствието. Воцек е тих преди действието, но заплашва Мари безпардонно (“Който е студен, вече не мръзне! Ти няма да замръзнеш с утринната роса”). Луната изгрява бледа над сцената. Това е музиката преди убийството. Маргарита умира с пронизителен писък и в оркестъра звучат ужасни акорди. Пасажът завършва с огромно кресчендо.
Dort links geht’s in die Stadt (Там вляво е градът) – Berry / Strauss
Втора сцена в таверната
Синопсис: Воцек отива в гостилницата. Той иска да танцува, за да забрави убийството. Маргарита открива петна от кръв по ризата му и го конфронтира пред всички. Воцек бяга от гостилницата.
Произведението започва с полка, изпълнена на разстроено пиано. По-късно се чува оркестър с цигулки, акордеон и тежки звуци на бомбардон (вид туба).
Tanzt Alle; tanzt nur zu, springt, schwitzt und stinkt (Танцуват всички; само танцуват, скачат, потят се и смърдят) – Berry / Lasser
Возек се завръща в езерото
Синопсис: Воцек бяга обратно към езерото и търси нож, за да скрие уликите. Когато го намира, той навлиза дълбоко в езерото, за да го скрие там. Докато се опитва да измие петната от кръвта, той се удавя. Докторът и капитанът минават покрай езерото и чуват давещ се човек, равнодушно решават да не правят нищо.
Берг описва това произведение като “изобретение за шести акорд”. Основните ноти са b, c, e, g sharp, e flat, f.
Das Messer? Wo ist das Messer? (Ножът? Къде е ножът?) – Berry
Интервюто
Следващата интермедия е написана повече или по-малко тонално в тоналност ре минор. Отново се чуват много от мотивите на операта, а интерлюдията завършва с дванадесеттонов акорд, който се чува при смъртта на Мари.
Привличане
Синопсис: Сутринта децата играят пред къщата на Мари. Детето ѝ също е там и язди своя кон. Всички тичат към гората, когато чуват, че е намерено тялото на Мари. Само синът на Мари не разбира какво се е случило и е единственото дете, което е останало.
Операта завършва с изобретение за движението на осмината.
Ringel, Ringel, Rosenkranz, Ringelreih’n!
Препоръка за запис
SONY, с Уолтър Бери, Изабел Щраус, Фриц Ул, Карл Доенч под диригентството на Пиер Булез и оркестъра на Националния театър на Парижката опера
Петер Луц, opera-inside, онлайн оперният справочник за “Воцек ” от Албан Берг.
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!