Електронен оперен справочник на арията SEMPRE LIBERA на Верди
Прочетете интересни факти и чуйте страхотни видеоклипове в Youtube за известните арии “SEMPRE LIBERA” и “AH FORS È LUI”.
Ако искате да чуете повече за операта “Травиата”, кликнете върху връзката към портрета на операта
Арията – синопсис и предистория
Синопсис: Алфредо е в салона на Виолета. Той ѝ признава, че от известно време я обича тайно. Виолета, парижка куртизанка и светска дама, се чувства привлечена от Алфредо и за първи път в живота си изпитва нужда от любов, но също така знае за тежкото си заболяване. В този откъс тя е разкъсвана между зараждащата се любов (ah fors è lui) и необвързания живот (sempre libera).
Тази ария е най-дългата по рода си, написана от Верди. Тя продължава над 10 минути (включително речитативите) и изисква от певеца най-високи вокални способности и голяма издръжливост.
Тази сцена на Виолета се състои от две части: започва с мислената “Ah fors è lui”, лирична част, която трябва да се изпее с красив звук и цветове.
След нея следва “Sempre libera”, която изисква способностите на колоратурно сопрано с много виртуозни пробягвания и високи тонове. В допълнение към тези вокални способности певецът трябва да придаде на ролята огромен драматичен импулс, който да предаде на слушателя емоционалното извънредно състояние на Виолета, която се разкъсва между любовта, трагедията (болестта) и радостта от живота, което води до екстатичната стрета, с която завършва тази фантастична творба.
Ah fors è lui
Арията започва с въпросителен мотив в роговете. “A fors è lui” е написана в минор, което отразява отчаяната надежда на Виолета. Тя започва в p и dolcissimo:
За Виолета това е деликатен сън, който тя трябва да изпее толкова нежно, че да не се спука. Със споменаването на Алфредо (lui, che modesto) гласът става по-твърд и преминава в емоционалната кантилена “ach quel amor”, която е вплетена в нежната точковидна мелодия на флейтата. След едно повторение Виолета завършва тази първа част с кратка каденца.
Всегда свободен
Внезапно Верди изтръгва Виолета от съня ѝ и тя извиква “Фоли”. В гласа ѝ се долавя горчивина. Колоратурите на “Vortici” и “Perir” изразяват болката, която тя изпитва. Следващата колоратурна верига на “Gioir” се люлее до високото ре и след това води до allegro brillante на арията “Sempre libera”. Музиката преминава в салонна атмосфера с опияняващия валсов ритъм на оркестъра. Многото колоратури са трудни и трябва да се пеят елегантно и лесно. Виртуозната каденца води до рекапитулацията на “sempre libera”. Следват каскади от високи ноти с много C и D, които водят до екстатична стрета (il mio pensier), състояща се от бързи бягания с виртуозни орнаменти като грациозни ноти и трели:
Арията – текстът на SEMPRE LIBERA
È strano! è strano! in core
Scolpiti ho quegli accenti!
Sarìa per me sventura un serio amore?
Che risolvi, o turbata anima mia?
Null’uomo ancora t’accendeva O gioia
Ch’io non conobbi, essere amata amando!
E sdegnarla poss’io
Per l’aride follie del viver mio?
Ah, fors’è lui che l’anima
Solinga ne’ tumulti
Godea sovente pingere
De’ suoi colori occulti!
Lui che modesto e vigile
All’egre soglie ascese,
E nuova febbre accese,
Destandomi all’amor.
A quell’amor ch’è palpito
Dell’universo intero,
Misterioso, altero,
Croce e delizia al cor.
A me fanciulla, un candido
E trepido желание
Questi effigiò dolcissimo
Signor dell’avvenire,
Quando ne’ cieli il raggio
Di sua beltà vedea,
E tutta me pascea
Di quel divino error.
Sentìa che amore è palpito
Dell’universo intero,
Misterioso, altero,
Croce e delizia al cor!
Follie! follie delirio vano è questo!
Povera donna, sola
Abbandonata in questo
Popoloso deserto
Che appellano Parigi,
Che spero или più?
Che far degg’io!
Гьоре,
Di voluttà nei vortici perire.
Sempre libera degg’io
Фоллеггиар ди джиоя в джиоя,
Vo’ che scorra il viver mio
Pei sentieri del piacer,
Nasca il giorno, o il giorno muoia,
Sempre lieta ne’ ritrovi
A diletti sempre nuovi
Dee volare il mio pensier.
Колко е странно… колко е странно!
Тези думи са издълбани в сърцето ми!
Дали една истинска любов ще ми донесе нещастие?
Какво мислиш, о, смутен мой дух?
Никой досега не е разпалвал подобен пламък.
О, радост…
Никога не съм знаел…
Да обичаш и да бъдеш обичан!
Мога ли да пренебрегна това
За живот, изпълнен с безплодни удоволствия?
Това ли беше мъжът на сърцето ми,
Сам в тълпата,
Много пъти съм се радвал да рисувам
В неясни, мистериозни цветове?
Този мъж, толкова бдителен, но и отстъпчив,
Кой преследваше болното ми легло?
И обърна треската ми
В горящия пламък на любовта!
Тази любов,
Пулсът на целия свят,
Загадъчен, недостижим,
Мъката и насладата на сърцето ми.
Това е лудост! Това е празен делириум!
Бедна, самотна жена
Изоставени в тази гъмжаща от хора пустиня
Обаждат се в Париж!
На какво мога да се надявам? Какво трябва да направя?
Наслаждавайте се! Потопете се във вихъра
На удоволствие и удавяне там!
Наслаждавайте се!
Свободен и безцелен трябва да се движа
От удоволствие към удоволствие,
Повърхността на водата
на пътеката на живота.
С настъпването на всеки ден,
С всеки изминал ден,
С радост се обръщам към новите удоволствия
които карат духа ми да се извисява.
Написано за “драматично колоратурно сопрано”
Ролята на Виолета е написана за драматично колоратурно сопрано. Драматичното колоратурно сопрано трябва да притежава както колоратурни способности, така и способност за овладяване на драматична експресия с по-голям вокален обем. Ако този глас може да пее и лирични партии, така може да се случи, че “драматичното колоратурно сопрано” може да пее широк репертоар.
Известни интерпретации на SEMPRE LIBERA
Ще чуете първата версия на Мария Калас. Тя е една от най-великите интерпретаторки на Виолета. С огромните си вокални възможности тя успяваше да завладее както в колоратурната партия, така и в драматичната област. Особено нейната Травиата от Лисабон се превърна в легенда. Прочетете повече за нея в пътеводителя на тази опера.
Sempre libera (1) – Калас
Следващият запис е на Магда Оливеро (1910-2014). Тя има пламенни последователи, които я обожават. Кариерата ѝ продължила дълго, например дебюта си в Метрополитън опера изпяла на 65 (!) години в ролята на Тоска. Чуйте завладяващия портрет на ролята и нейната виртуозна интерпретация.
Sempre libera (2) – Olivero
Следва прекрасната “Sempre libera” на Анджела Георгиу в запис от 1995 г. Раждането на тоталния запис на “Травиата” има нещо магическо в себе си. Ключовото събитие е срещата ѝ с Георг Шолти. На 84-годишна възраст Шолти иска да продуцира първата си Травиата със свежи артисти и се среща с Анджела Георгиу. На изслушването тя веднага го убеждава, той е въодушевен. Премиерата била триумфална, а останалото е легенда:
Sempre libera (3) – Георгиу / Шолти
След това чувате Диана Дамрау. Дълго време германката е свързвана с ролята на Кралицата на нощта. Големите ѝ колоратурни способности и владеенето на високите тонове без усилие ѝ позволяват да изпее блестящо тази изключително трудна ария на Моцарт. Чуйте я в Sempre libera.
Sempre libera (4) – Damrau
В откъсите към “Sempre libera” ще намерите четири исторически аудиодокумента, всеки от които с “Assolutas”. Един от тях е с прочутата Нели Мелба, един от най-великите сопранови гласове, записвани някога. Чуйте записа от 1906 г. на “Ah, forse lui…sempre libera”. Kesting: “Декламативният патос на началото едва ли би могъл да бъде изразен по-настойчиво с чисто вокални средства.”
Ah, fors’è lui…sempre libera (5) – Melba
Вторият е с Роза Понсел, която заедно с Нели Мелба е може би най-великата италианска състезателка в “златната ера”. И до днес сопраните пеят каденцата на Мелба от арията за лудостта на Лучия (чуйте блога ми за Лучия ди Ламермур, втора част). Но да стигнем до Травиата с думите на Кестинг: “… и все пак това е най-вълнуващата Виолета от всички пълни записи (само когато чуя Калас, искам да забравя това). Невероятно-оспорваният тон на “è strano” е произведен единствено от преливащият се звук. Незабравимо е експресивното акцентиране на “Ah, fors’ è lui”. Кои лъкове и кои звукови разработки с “Ah! Quell’amore”! Каква развеселяваща любовна лудост във виковете на “фоли”.” Чуйте Роза Понсел.
Ah, fors’è lui…sempre libera (6) – Ponselle
В номер три чувате Лили Леман. Тя е родена през 1848 г., изкуството ѝ е дълбоко вкоренено в XIX век, например пее на премиерата на Байройтския фестивал, режисирана лично от Рихард Вагнер. Тя е единствената певица от първото Вагнерово поколение, от която съществуват записи, така тя става “стилистично влиятелна за едно поколение” (Фишер). Репертоарът на Лили Леман е много голям. “Съществуват две серии нейни записи от 1905 и 1906 г., когато тя вече наближава 60-годишния си юбилей, които могат да дадат представа за тази голяма певческа личност. (Fischer, grosse Stimmen), от които “записът с акомпанимент на пиано на “Fors è lui” принадлежи към големите записи на Леман” (Kesting).
Ah, fors’è lui…sempre libera (7) – Lehmann (Lili)
Личия Албанезе пее sempre libera с бързо темпо и много огън. Арията се изпълнява под диригентството на Тосканини. Тосканини (1867-1957) познава лично Верди. “Когато на млади години Тосканини вече е уважаван капелмайстор, Тосканини се завръща временно на стола си в секцията за виолончело в Скалата и участва като виолончелист в премиерата на “Отело” на Верди (Ла Скала, Милано, 1887 г.) под ръководството на композитора. Верди, който обикновено се оплаквал, че диригентите никога не проявяват интерес да дирижират партитурите му по начина, по който той ги е написал, бил впечатлен от докладите на Арриго Бойто за “способността на Тосканини да интерпретира партитурите му” (източник: Wikipedia). тосканини бил известен с верността към произведенията, която прилагал към тях.
Sempre libera (8) – Albanese
Peter Lutz, opera-inside, онлайн оперният справочник за арията “SEMPRE LIBERA” от операта “Травиата”.
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!