Електронното ръководство за операта ФИДЕЛИО
Едва ли някое друго произведение е занимавало Бетовен толкова упорито, колкото единствената му опера. Едва с третата версия тя достига своя окончателен вариант. Бетховен създава сцени, които остават в историята на операта и ни докосват и до днес със своята сила и правдивост.
Съдържание
♪ Синопсис
♪ Коментар
♪ Акт I
♪ Акт II
Препоръка за запис
Основни моменти
♪ Mir ist so wunderbar (Quartett)
♪ Abscheulicher … Komm Hoffnung (Leonorenarie)
♪ O welche Lust (Gefangenenchor)
♪ Euch werde Lohn in besseren Welten
♪ Wer ein holdes Weib errungen
Премиера
Виена, 1804 г.
Либрето
Главни роли
Дон Писаро, управител на държавния затвор (баритон) - Флорестан, политически затворник и противник на Дон Писаро (тенор) - Леонор, негова съпруга (сопран) - Роко, затворник (бас) - Марцелина, дъщеря на Роко (сопран)
Препоръка за запис
Коментар
Libretto
След виртуозната си кариера на пианист Бетховен успява да се изяви все повече като композитор на по-големи форми. С “Ероика” и особено с музиката към балета “Съществата на Прометей” Бетховен показва потенциала си и като драматург. През 1804 г. “Theater an der Wien” му възлага да композира първата си опера. Бетховен, който вече работи върху фрагмент от операта “Веста”, го оставя да лежи, тъй като се запалва по новата тема. Тя се основава на действителен случай с жена, преоблечена като мъж, която освобождава съпруга си от якобински затвор. Съдията Буйи, който станал свидетел на събитието, го развил в история, която била пренесена в Испания. Соненлейтнер, театрален режисьор и писател, превежда френското либрето на немски и Бетовен се заема с работата.
Свобода
Бетховен е ревностен защитник на идеалите на Френската революция, въпреки че презира нейния главен герой Наполеон (вж. операта му “Ероика”). Бетховен е бил почитател на Луиджи Керубини и неговите опери за спасителните лодки, така че е очевидно, че Бетховен е реагирал положително на темата за “спасителна опера” в духа на революционните идеали за свобода и братство. Темата за освобождението от потисничество и триумфа на човечеството се превръща в сърцевина на операта “Фиделио”. Както и в Деветата си симфония, с “Фиделио” Бетховен поставя музикален паметник на свободата.
Борбата на Бетховен за музикална драма
Във “Фиделио” на Бетовен разпознаваме две ясно различаващи се части. Първата третина е лека като сингшпил и ни напомня за популярната “Вълшебна флейта”. С появата на дон Писаро тонът на музиката рязко се променя и се превръща в драма. Формално “Фиделио” е сингшпил с говорими диалози и затворени номера, но Вагнер нарича Бетовен “баща на немската музикална драма” заради неговия “Фиделио”, чиято основна идея е изразът да бъде поставен в служба на голямата идея, а не на естетиката. За да задоволи това възражение, Бетховен дълго време се бори с тази творба. За това свидетелстват три оперни версии и четири различни увертюри. Роберт Шуман обобщава несъответствието с Росини, известния съвременник на Бетовен, като отбелязва, че Бетовен е написал четири увертюри за една опера, а Росини – една увертюра за четири опери. Трудностите на Бетховен се основават на две неща: от една страна, той не е бил опитен оперен композитор, а от друга, не е правил компромиси в претенцията си да композира вокалните партии инструментално. При него не вокалната линия е на преден план, а той мисли гласа инструментално. Това е впечатляващо видно в квартета от първата част, чиито гласове са написани в духа на струнен квартет. Двете партии Флорестан и Леонора са смятани за непеещи по време на премиерата. Има известен анекдот за принципа на Бетовен да поставя израза над възможностите на интерпретатора. По време на репетиция един струнен солист не можел да изсвири правилно даден пасаж. Свирачът се оплакал от трудностите. Бетховен му извикал: “Какво ме интересува неговата мизерна цигулка?”.
Премиера и преглед
Една седмица преди премиерата войските на Наполеон навлизат във Виена. Заради размириците “Theater an der Wien” е слабо посетен вечерта на представлението. Повечето от посетителите били френски войници, които не разбирали немските текстове и не можели да направят много с посланието на операта. Аплодисментите били повече от оскъдни и резултатът бил болезнен провал. Само след три представления операта е отменена. Приятелят на Бетховен Бройнинг го подкрепя в преработката, чийто резултат е даден четири месеца по-късно. Поради ограниченото време съкращенията били трескави, в резултат на което и втората версия се провалила. Въпреки че творбата е значително съкратена, получава ново име (Леонора) и нова увертюра, драматичните слабости остават. Изнервен, Бетховен затваря творбата в чекмеджето. Осем години по-късно приятели настояват Бетовен да изпълни творбата отново. Бетховен е готов да го направи, но планира основна редакция, която впоследствие води до окончателния вариант. За тази цел либретото е преработено от Трайчке. Сега успехът е налице. През следващите години сопраното Вилхелмина Шрьодер-Девриент допринася значително за разпространението на творбата чрез превъплъщението си в Леонора. Рихард Вагнер я вижда в представление в Дрезден през 1829 г. на 16-годишна възраст и описва въплъщението ѝ като стимул да стане музикант.
Увертюрата
Бетовен пише четири различни увертюри. Първата никога не е свирена през живота му, защото той не е бил доволен от нея. Бетовен пише нова увертюра за всяка от трите версии. Увертюрата в ми мажор, версията от 1814 г., е преобладаваща:
Фиделио – Клемперер / Филхармония
Синопсис: В държавния затвор в Севиля. Затворникът Роко живее с дъщеря си Марцелина в официалната резиденция. Портиерът на Роко – Хоакино, е влюбен в Марцелина, но тя няма ухо за младежа.
Още в първите тактове усещаме, че оркестърът играе водеща роля в това произведение. В сравнение с италианските творби той играе ролята на независим събеседник на действащите лица; много от темите за първи път прозвучават в оркестъра. Оркестърът общува контрапунктично с певците, вместо да бъде само хармоничен акомпанимент. Двойката Марцелин/Джоакино напомня на Моцартовата двойка Масето/Зерлина със съзвездието от доста ограничен мъж и самоуверена жена. Така Хоакино остава единствената фигура, на която Бетовен не дава ария.
Jetzt Schätzchen – Unger /Hallstein / Klemperer
Марцелина е влюбена във Фиделио
Синопсис: Тя непрестанно мисли за Фиделио, новия асистент на баща ѝ.
Арията започва в копнежен минор, експресивно украсен от духовите инструменти, и скоро преминава в мажор.
O wär ich mit dir vereint – Popp
Квартетът “Mir ist so wunderbar”
Синопсис: Фиделио всъщност е Леонор, съпругата на Флорестан, който от две години е политически затворник в този затвор. Тя се наема като помощник в тъмницата, за да освободи съпруга си. Хоакино ревнува, но бащата на Марселина харесва способната помощница.
Без входна ария за Леонор диалогът се слива с великолепния квартет “Mir ist so wunderbar”, който с основание може да се причисли към великите квартети на оперната литература. Той завладява не само с прекрасната си музика, той трогва, защото Бетовен е написал за всеки от тях мелодия, която подчертава различните чувства на действащите лица; Леонор се тревожи за затворения си съпруг, Марцелин пее за любовта към Фиделио, Хоакино оплаква загубата на любовта на Марцелин, а бащата се трогва от радостта за предстоящия брак на Фиделио и Марцелин. Под акомпанимента на дискретен оркестър певците се настройват канонично и произведението се превръща в съвършен камерен квартет.
Можете да чуете този откъс с две различни гласови комбинации.
Версията от концертния запис с Фуртвенглер от 1953 г. е един от най-великите записи на “Фиделио”. Известният немски критик Йоахим Кайзер коментира: “Ако слушате записа на “Фиделио” на Вилхелм Фуртвенглер от 1953 г. и чуете квартета от първо действие, гасенето на затворническия хор, дуета между Леонор и Роко, скандалното начало на второ действие и смазващо драматичния квартет на второ действие, тогава разбирате какво е величие”. (“Кайзер, 100 музикални шедьовъра”).
Mir ist so wunderbar (1) – Jurinac / Mödl / Frick / Schock / Furtwängler
И още една прекрасна интерпретация от записа на Бърнстейн
Mir ist so wunderbar (2) – Janowitz / Kollo / Popp / Dallapozza
Синопсис: За Роко просперитетът е в основата на съпружеското щастие…
В този момент звучи класическа ария на сингшпил. Знаем, че Бетховен е изучавал “Вълшебната флейта” на Моцарт, а тази ария не ни ли напомня за Папагено? Тази пиеса понякога се пропуска и се обвинява, че е твърде лека. Неправилно, защото пиесата драматично помага да се покаже трансформацията на тъмничаря от опортюнистичен, дребнобуржоазен чиновник в отговорен човек, който отказва заповедта на Писаро да убива.
Hat man nicht auch Gold beineben – Pape
Синопсис: Роко позволява на Фиделио да го придружи до строго охраняваната част на затвора, където Леонор подозира съпруга си.
Gut Söhnchen gut – Norman / Moll / Coburn
Появата на Писаро
Синопсис: Писаро, управителят на щатския затвор, е политически враг на Флорестан и го е затворил в зоната за повишена сигурност на затвора по свое усмотрение. Той изпада в паника, защото министърът е обявил проверка, която ще разкрие незаконно задържания Флорестан. Той решава, че Флорестан трябва да умре.
С появата на Писаро музиката рязко се променя. Започвайки с драматичен акорд, оркестърът се превръща в ярост, която съпровожда дивите призиви на губернатора. Случайно ли е, че Бетховен пише фурията на Писаро в същата тоналност, в която Моцарт пише тази на “Царицата на нощта”?
Какъв хубав поглед – Berry
Синопсис: Той нарежда на Роко да убие затворника. Но тъмничарят отказва. Писаро нарежда на Роко да изкопае гроб, а той сам ще извърши убийството.
Jetzt, alter hat es Eile – Berry / Greindl
“Abscheulicher!… Komm, Hoffnung” с Криста Лудвиг и Лоте Леман
Синопсис: Леонор е чула разговора и сега трябва да побърза.
Голямата ария на Леонора се състои от три части: Речитатив, каватина, кабалета. В тази форма са описани основните емоции на Леонора – възмущение, надежда, екстаз. Музиката, която Бетовен пише за нея, разгръща експресивност чрез шокиращия си и в същото време трогателен израз. Това е седемминутно пар форс изпълнение от страна на певеца, което изисква както най-висока драматична изразителност, така и най-интимен лиризъм.
За първи път чуваме Lotte Lehmann. Уолтър Леджънд, продуцентът на века, определя изпълнението ѝ на Леонора като най-голямото постижение не само в кариерата ѝ. Никоя друга певица не е достигнала отново Леман в тази роля.
Abscheulicher !… Komm, Hoffnung (1) – Lehmann
Какво каза Криста Лудвиг за своята интерпретация: “Не можах да изпея “Фиделио” по изключително драматичен начин, но изиграх слабата жена, която се опитва да спаси съпруга си”. За Криста Лудвиг тази роля беше голямо предизвикателство. Тя не е силно драматично сопрано В едно интервю тя признава за арията на Леонорен: “В края на арията винаги се радвах, когато бях достигнала тона, това високо B. След всяко изпълнение на “Фиделио” бях хриптяла. Винаги ми отнемаше три дни, за да използвам отново гласа си.”
Abscheulicher !… Komm, Hoffnung (2) – Ludwig
Хорът на затворниците
Синопсис: С надеждата да види Флорестан, тя пуска затворниците да се разходят в двора. Но не може да го открие.
В затворническия хор вече чуваме идилията на Пасторала, който Бетовен композира само две години по-късно. Гениален ход е, че Бетховен композира надеждата на затворниците с такава интимна музика. Нищо чудно, че четиридесет години по-късно Верди се чувства вдъхновен да композира друг прочут затворнически хор.
O welche Lust (Gefangenenchor) – Bernstein
Синопсис: Затворниците са върнати в килиите си.
Leb wohl du warmes Sonnenlicht
Тенорова партия с повишена трудност
Синопсис: Флорестан седи в подземието при мизерни условия. Той мечтае за Леонор, която ще го изкупи като ангел.
Сцената в подземието започва с тъмно въведение и драматични акорди. Изпълнението на Флорестан “Gott welch dunkel hier” е една от най-предизвикателните партии за тенори. В подземието той пее за любовта към истината и халюцинира Леонор като ангел на свободата. Според партитурата Флорестан трябва да възхвалява ангела във втората част на арията “с ентусиазъм, граничещ с лудост, но спокойно”.
Нека говори Йонас Кауфман, прочутият немски тенор: “Ролята на Флорестан е кратка, но заради голямата сцена във второ действие тя е една от най-взискателните роли в моята Фах. Много тенори са пропуснали да влязат в деликатната финална част. Тук трябва да се чуе не физическото разложение, а душевното състояние на отчаяния човек, неговата екстатична визия за спасение и освобождение. По същия начин първият тон на тази сцена, “Бог”, който идва от нищото, ставайки все по-силен и настоятелен, викът на измъчената душа, е този, който изисква най-голям вокално-технически контрол. Не знам колко пъти съм работил върху това кресчендо.” Слушайте Йонас Кауфман.
Gott welch dunkel hier (1) – Kaufmann / Welser-Möst
Джон Викърс при второ тълкуване
Gott welch dunkel hier (2) – Vickers / Klemperer
Синопсис: Роко взема Фиделио на своя страна и му обяснява мисията на Писаро. Двамата влизат в килията на Флорестан. Когато Роко отключва килията, Леонор разпознава съпруга си и е дълбоко развълнувана. Флорестан не я разпознава и е благодарен за парчето хляб, което Леонор му подава.
Освен Джон Викерс, Криста Лудвиг е успяла да създаде една чудесна Леонора в записа с Клемперер. Fischer in “große Stimmen”: “Но нейната Леонора беше и уникален, неповторим връх. Криста Лудвиг беше на 33 години, на върха на вокалните си възможности, нищо не изглеждаше недостижимо за нея и всеки, който познава този запис, ще потвърди, че от времето на Лоте Леман не е имало интерпретатор на тази огромна роля, който да е в състояние да предаде на слушателя пламенната човечност на Бетовен по такъв неподправен и директен начин”.
Euch werde Lohn in besseren Welten – Klemperer / Vickers / Ludwig
Развръзката с два драматични обрата
Синопсис: Леонор и Роко изкопават гроба. Когато приключват, Роко се обажда на Писаро. Той се появява с оръжие в ръка, за да убие Флорестан. Леонор се хвърля между тях с пистолет в ръка, готова да убие губернатора. Чува се тромпет, който съобщава за пристигането на министъра. Писаро е загубил и бяга.
Тази сцена е изключително драматична. Когато Леонор се намесва, драмата отново се засилва. Оркестърът бие певците и с пронизителен писък чуваме Леонорното “Първо убий жена му!”. Разкриването на Леонор е страхотна “Colpa di scena”. Когато двамата насочват оръжията си един към друг, екстазът се увеличава още веднъж, докато с извикването на фанфарите и по този начин обявяването на пристигането на министъра не се случва второто “Colpo di scena” и сцената не взема нов обрат. Сцена, която търси своя аналог в оперната литература!
Er sterbe! – Ludwig / Berry / Greindl
Дуетът “O namlose Freude”
Синопсис: Флорестан разпознава Леонор и двамата се хвърлят в прегръдките си.
Бетховен пише дует, който се колебае между интимност и екстаз.
Чуйте този откъс с Марта Мьодл и Волфганг Виндгасен от споменатия 53 запис с Фуртвенглер.
O namenlose Freude (1) – Furtwängler / Mödl / Windgassen
Заслужава си да чуете и втората версия:
O namenlose Freude (2) – Vickers / Ludwig / Klemperer
Густав Малер започва практиката да вмъква Увертюра № 3 “Леонор” като интермедия в този момент.
Последният припев за съпружеската любов
Синопсис: Министърът дава свобода на политическите затворници.
Финалният припев, Песента за съпружеската любов, вече подсказва за хора от Деветата симфония. Това произведение излъчва хипнотична сила, която е уникална в историята на операта.
Wer ein holdes Weib errungen – Ludwig/King / Klemperer
Препоръка за запис
EMI с Криста Лудвиг, Джон Викърс и Готлоб Фрик под диригентството на Ото Клемперер и филхармоничния хор и оркестър.
Като алтернатива може да се препоръча и записът с Гундула Яновиц и Рене Кольо под диригентството на Леонард Бърнстейн (DG).
Peter Lutz, opera-inside, онлайн оперният справочник за ФИДЕЛИО от Лудвиг ван Бетовен
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!