Онлайн оперен пътеводител и Съдържание на операта “Страната на усмивките” от Франц Лехар
Музиката, която Лехар ни представя в “Страната на усмивките”, е зашеметяваща. Самият Лехар казва за своята музика, че винаги е търсил мелодията. И какво великолепие ни предлага в тази творба! Всяка от пиесите разгръща неустоим чар и се е превърнала в история на успеха.
Съдържание
♪ Синопсис
♪ Акт I (сцена в салона)
♪ Акт II (Дворцова сцена)
♪ Акт III (Прощална сцена)
Препоръка за запис
Основни моменти
♪ Immer nur lächeln und immer vergnügt
♪ Wer hat die Liebe uns ins Herz gesenkt
♪ Als Gott die Menschen erschuf .. meine Liebe, deine Liebe
♪ Dein ist mein ganzes Herz (Само твоето е моето сърце)
♪ Zig, zig, zig… Du bist so lieb, so schön
♪ Liebes Schwesterlein, sollst nicht traurig sein
Синопсис
25 години след “Веселата вдовица”
Лехар прекарва целия си живот в търсене на успеха. Този успех идва за първи път с “Веселата вдовица” на 34-годишна възраст. През живота му тази творба се превръща в едно от най-изпълняваните произведения в целия оперен и оперетен репертоар. През целия си живот той търси артистично признание (както и Офенбах 60 години преди това…), което не му е дадено от много т.нар. експерти. Със “Страната на усмивките”, произведение, което пише през 1928 г. на 58-годишна възраст, Лехар се опитва да направи оперетата по-съвременна и да я доближи до оперния жанр. По време на композирането на “Земя на усмивките” Виена вече не е търсещата удоволствия дунавска метрополия от fin-de-siècle, а (преоразмерената) столица на малка страна, в края на едно разтърсващо десетилетие. Следователно “Страната на усмивките” вече не е фриволна виенска оперета, а произведение с претенцията да осветли вътрешния живот на своите герои. Тя завършва трагично, защото лъжата за щастлив край вече не се вписва в това време. Няколко седмици след премиерата над западния бизнес свят се разразява “черният петък”, който поставя началото на историческия срив на фондовата борса през 1929 г. Исторически интересен е паралелът с друга велика оперета – “Контрите на Хофман” на Офенбах. Той също пише творбата по време на икономическа депресия, която води до голям борсов срив малко след премиерата.
Високо ниво на оперетната литература
В музикално отношение Лехар се отдалечава с право от оперетата. Откриваме някои пасажи, които ни напомнят за “Саломе” на Щраус. Nota bene, Рихард Щраус би отхвърлил това твърдение, тъй като той е един от тези, които презрително сочат с пръст композитора на оперетата Лехар.
Музиката, която Лехар ни представя, е зашеметяваща. Самият Лехар казва за своята музика, че винаги е търсил мелодията. И какво великолепие ни предлага в тази творба! Всяка от пиесите разгръща неустоим чар и се е превърнала в история на успеха. От време на време се появяват пиеси, които биха се вписали добре и в една опера. Самият Лехар казва: “Съвременната опера е твърде тежка дори за полуобразования човек, съвременната опера с номера е твърде лека, твърде плитка за него. Искам да запълня празнината между двете, моята оперета трябва да бъде междинно звено между операта и оперетата.”
Успехът на тази работа е незабавен. Със “Земята на усмивката” Лехар успява да повтори огромния успех на своята “Весела вдовица”. Нещо, което не е било дадено на много от съвременниците му от онова време (Леонкавало, Маскани, Чилеа, Бойто и др.), които цял живот са чакали да потвърдят успеха си от по-младите години.
Ричард Таубер и Джакомо Пучини
В този оперен портрет, разбира се, ще говорим и за сътрудничеството на Лехар с тенора Рихард Таубер. Таубер обаче не е единственият важен източник на вдъхновение; “Мадама Бътерфлай” на Джакомо Пучини също впечатлява Лехар. Въпреки че екзотиката на Пеперудата на Пучини е музикално много по-задълбочена от донякъде повърхностния ориентализъм на Лехар, двете произведения имат много паралели, като например неуспеха на сливането на различни култури, представен от драмата на отношенията, която в крайна сметка се проваля трагично. Въпреки това, с обърнати роли на половете и “страната на усмивките” е наречена шеговито “Monsieur Butterfly”.
Либретото – кафявата сянка над Франц Лехар
Историята за принц Су-Ченг и буржоазната Лиза не е нова. Сюжетът е базиран на оперетата на Лехар “Жълтото яке” (либрето на Леон), която той поставя на сцена без успех 6 години по-рано. Творбата е била твърде широкообхватна и е имала текстови слабости. Лудвиг Херцер и Фриц Льонер-Бреда изчистват либретото и сюжета и написват запомнящи се текстове. В музикално отношение Лехар поема голяма част от предишната творба и добавя още няколко пиеси.
Всички либретисти са от еврейски произход, чиито съдби завършват трагично в по-късните години на нацизма. Особено сърцераздирателен е краят на Фриц Льонер-Бреда, чиито произведения, написани в концентрационните лагери Бухенвалд и Аушвиц, по-късно са публикувани. Ролята, която Лехар изиграва в Третия райх, е печална. Но на този етап ще се въздържа да навлизам в нея.
Началото на оперетата е съставено от красиви мелодии от операта.
Оувертюра – Сандор
Тълкуване на Лиза от Елизабет Шварцкопф
Синопсис: В салона на граф Лихтенфелс. Лиза, дъщерята на графа, празнува. Тя е спечелила турнир по езда.
Ролята на Лиза вероятно винаги ще се свързва с Елизабет Шварцкопф. Със записа от 50-те години, дирижиран от Акерман и продуциран от по-късния ѝ съпруг Леге, тя поставя стандарти.
Heut meine Herrn, war ein Tag … gerne wär ich verliebt
Синопсис: Лиза е жизнерадостна жена.
В живия ¾ ритъм с виенски чар Лиза пее за любовта.
Лиза на Елизабет Шварцкопф завладява с елегантност и музикалност. Гласът ѝ е благороден и еротично харизматичен.
Flirten, bisschen Flirten – Schwarzkopf
Появява се бившият ѝ приятел Август (наричан Густл)
Синопсис: Густъл се появява и се обявява в любов на Лиза. Лиза вече не отвръща на чувствата. Това, че чувствата ѝ принадлежат на китайския посланик, остава нейна тайна. Густл е разочарован, но иска да остане добър приятел.
Лиза е жена с минало, но за разлика от Бътерфлай тя е решителна и уверена в себе си жена.
Чуваме отново Шварцкопф в дует с Ерих Кунц. И двамата са представители на легендарния Виенски моцартов ансамбъл от следвоенните години. Кунц беше уютният и комедиен виенчанин par excellence, с чар, хумор и, ако е необходимо, с типично виенска насмешка (“Schmäh”).
Es ist nicht das erste Mal – Schwarzkopf / Kunz
Тълкуване на Су-Ченг от Ричард Таубер
Синопсис: След като гостите са напуснали стаята, се появява принцът. Той е в размисъл. Той се е влюбил в Лиза. Но той знае, че тази връзка всъщност е невъзможна. Тази болка го потиска, но хората от неговата култура крият скръбта си зад фасада, тя винаги иска хората да се усмихват.
С тази творба Лехар иска да доближи оперетата до операта. Той иска да се отдалечи от дърворезбованите фигури в оперетата и да ги превърне в по-сложни човешки същества. Така голяма част от музиката му рисува вътрешния свят на фигурите. Пример за това е тази пиеса, която показва един замислен Су-Чонг.
Ролята на Су-Чонг ще бъде завинаги свързана с едно име – Ричард Таубер. Повече за артистичната симбиоза между Рихард Таубер и Франц Лехар ще прочетете по-долу. Таубер е оперен певец по природа, но вижда, че може да достигне до нова публика с ангажиментите си в оперетата. Това отвръщане от “тежката” към леката муза и пословичната му деловитост (направил е над 700 записа) стават обект на нападки от страна на много критици, които го обвиняват в предателство към изкуството. Въпреки това има общо съгласие, че Таубер е един от най-големите лирични тенори на своя век. В това произведение ще чуете отличното легато на Таубер и изразителния среден регистър на гласа му.
Immer nur lächeln und immer vergnügt – Tauber
Елегантният дует “Bei einem Tee à deux”
Синопсис: Лиза кани принца на чаша чай. Двамата се наслаждават на времето, прекарано заедно, и галантно флиртуват един с друг.
Николай Геда и Елизабет пеят дуета чудесно, лирично и елегантно.
Бие einem Tee à deux – Schwarzkopf / Gedda
Меланхолия
Синопсис: Когато Густъл ги безпокои, Лиза напуска стаята. Густъл пита принц Чоу как ухажват жените в Китай.
Николай Геда е един от тенорите, които могат да пеят и най-високите тонове. Високите партии на тази ария се пеят блестящо.
Von Apfelblüten einen Kranz – Gedda
Чуваме втори запис с Йозеф Шмидт. Той е бил много известен тенор през 20-те и 30-те години на миналия век. Заради малкия си ръст той не е бил подходящ за сцената и става известен като радиотенор. Отличавал се е с висок глас и меланхоличен тембър. Това чудесно се вписва в тази пиеса.
Von Apfelblüten einen Kranz – Schmidt
Прощаването на Соу-Чонг
Синопсис: Принцът получава писмо, с което го принуждават незабавно да замине за Китай. Той заема важен пост в правителството. Когато Лиза научава за това, тя изпада в депресия.
Ein Lied, es verfolgt mich Tag und Nacht – Schwarzkopf
Синопсис: Принцът също е в депресия. Той е осъзнал, че не се вписва в западния свят, но трябва да остави някого, когото обича.
Es wird schon so sein – Gedda / Schwarzkopf
Су Чонг и Лиза признават любовта си
Синопсис: Двамата признават взаимните си чувства и решават да отидат заедно в Китай
Тази сцена можеше също толкова лесно да бъде взета от опера. Това вече не е финалът на лекомислена оперета. Дуетът завършва с дует в красиво унисоно.
Чуваме този откъс от постановка на Цюрихската опера.
Von Apfelblüten einen Kranz … ein Lied will ich von Seligkeiten singen – Beczala / Kleiter
Сблъсъкът на културите удря Лиза
Синопсис: В залата на двореца на принца в Пекин. Принцът ще бъде вкаран в длъжност по време на призрачна церемония.
Dschinthien wuomen wu
Синопсис: Лиза осъзнава разрива между културите им и е депресирана. Су-Чонг се опитва да я развесели и извиква любовта, която ги е събрала.
Гласът на Фриц Вундерлих блести в този дует в най-красивата си светлина. Той е свеж и страстен.
Wer hat die Liebe uns ins Herz gesenkt – Wunderlich / Fahberg
Соу Чонг трябва да се ожени за 4 манджурки
Синопсис: Главата на семейството Чанг изисква от принца да се ожени за четири манджурки според законите на страната, а петата съпруга ще бъде Лиза. Принцът започва да осъзнава безнадеждността на ситуацията. Междувременно Густъл е пристигнал в двореца. Той следва Лиза. Там среща сестрата на Су-Чонг – Ми.
Ми се оплаква от дискриминацията срещу китайските жени:
Плетене, бродиране, пране, готвене
И след това отново в детското легло,
Да, това е вашият идеал
Можем да предположим, че социалната действителност във Виена по онова време не е била по-различна и Лехар е поставил огледало пред своята публика.
Ролята на Ми е типична роля на Субретен, която изисква уверена височина и гъвкав глас.
В салона на черната пагода – Rothenberger
Густъл се влюбва в Ми
Синопсис: Густъл веднага е омагьосан от нея.
Лехар пише възхитителен дует за срещата на двамата, който се превръща в запомняща се мелодия с припева “meine Liebe, deine Liebe” (“моя любов, твоя любов”).
В записа на Акерман Ерих Кунц завладява в ролята на Густл със своята топлота и чар, макар че гласът му е малко тежък за ролята. Ролята на Густл е написана за буфотенор, а Ерих Кунц е баритон.
Als Gott die Menschen erschuf .. meine Liebe, deine Liebe
Лиза признава на Густъл нещастието си
Синопсис: Когато той се запознава с Лиза, тя му признава, че е нещастна в чужда страна и че копнее за родната си Виена.
Когато Лиза копнее за Виена, разбира се, се цитира виенският валс.
Alles vorbei … ich möchte wieder einmal die Heimat sehn – Hallstein
“Dein ist mein ganzes Herz” на Таубер (“Твоето е само моето сърце“)
Синопсис: Първоначално принцът се опитва да я утеши и извиква любовта си.
Тази песен присъства още в предишната творба на Лехар “die gelbe Jacke”, но почти не е забелязана. В римейка на “Страната на усмивките” тази песен се превръща в златен номер. Рихард Таубер със сигурност трябва да отдаде голяма заслуга за това. Таубер вече си е сътрудничил с Лехар в 4 оперети през 20-те години на ХХ век и песните, които Лехар е приготвил за Таубер, обикновено са били поставени на видно място във второ действие и са получили прозвището “Tauber Lieder”. Песента на Таубер “Dein ist mein ganzes Herz” е най-известната от тях и едно от най-известните тенорови произведения изобщо.
Артистичното партньорство между Таубер и Лехар е силно симбиотично. През 1920 г. Рихард Таубер изпълнява за първи път оперета на Лехар и веднага постига успех. Лехар страда от упадъка на оперетния жанр. Заедно с Таубер той успява да постигне първите успехи на “Веселата вдовица”. Рихард Таубер е една от най-големите звезди на забавлението през живота си и тази ария го превръща в легенда. Пеейки в оперети, широката средна класа се отваря към него и той става популярен.
Лехар е достатъчно умен, за да адаптира гласа на Су-Чонг в тясно сътрудничество с Рихард Таубер. Лехар може да подчертае силните страни на гласа на Таубер (красивия среден регистър, красивия тъмен тембър) и да заобиколи слабите страни на гласа (особено горните ноти).
Dein ist mein ganzes Herz – Tauber
Павароти, безкрайно лиричен и възпяващ “Твое е цялото ми сърце”. За допълнителен ефект Павароти, Доминго, Вилазон и компания понякога завършват арията с високо асо (вместо с дес).
Tu m’hai preso il cor – Pavarotti
Лиза се разделя със Су-Чонг
Синопсис: Лиза не може да приеме да бъде петата съпруга. Принцът се опитва да ѝ обясни, че бракът е само формалност. Когато Чанг започва сватбената церемония, Лиза заявява, че иска да напусне Китай. В ужасен спор Су-Чонг ѝ казва, че тя е само вещ в Китай и че той управлява над нея. Отвратена, Лиза заявява, че всичко е приключило. Сун е дълбоко засегнат.
Тъжни звуци въвеждат репризата на запомнящата се мелодия.
Dein war mein ganzes Herz – Gedda
Връзката на Ми и Густъл не се ражда под благоприятна звезда
Синопсис: Ми е влюбена в европееца.
И отново един дует на Лехар, чието очарование не може да бъде избегнато.
Zig, zig, zig… Du bist so lieb, so schön – Kunz / Loose
Синопсис: Но дори чувствата на Ми и Густъл не могат да преодолеят пропастта между културите и Ми трябва да признае пред себе си, че мечтата ѝ няма да се сбъдне.
Wie rasch verwelkte doch das kleine Blümchen Glück – Schwarzkopf
Неуспешното бягство
Синопсис: Ми помага на Густъл и Лиза да избягат от двореца, но те са заловени от Су-Чонг. Той осъзнава, че не може да задържи Лиза. Той пуска европейците да си тръгнат. Заедно със сестра си Ми с тъга наблюдават как Лиза и Густъл напускат двореца.
В това носталгично парче чуваме шведа Николай Геда. Майчините езици на Геда са шведски и руски, но немският му език е идиоматичен и без акцент, а гласът му пленява с красивата си мелодичност и страхотно фразиране. Чуваме един красив завършек на тази прекрасна творба.
Liebes Schwesterlein, sollst nicht traurig sein – Gedda
Препоръка за запис на оперетата DAS LAND DES LÄCHELNS
EMI с Елизабет Шварцкопф, Николай Геда, Ерих Кунц и Еми Лоуз под диригентството на Ото Акерман и оркестъра и хора на Филхармонията
Peter Lutz, opera-inside, онлайн оперният справочник за DAS LAND DES LÄCHELNS от Франц Лехар.
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!