Онлайн оперен пътеводител и Съдържание на “МЕДЕЯ” на Керубини

Никоя друга опера не е толкова тясно свързана с името на художник, както “Медея” на Керубини. Превъплъщението на Мария Калас в тази антична фигура е елементарно събитие, което води до ренесанс на тази опера в средата на миналия век, чиято сила ни завладява и днес.

 

 

Съдържание

Коментар

Акт I

Акт II

Акт III

 

Основни моменти

Sinfonia

O Amore, vieni a me! fa cessar questo duol

Or che più non vedrò

Pronube dive, dei custodi

Taci Giason … Dei tuoi figli la madre tu vedi

Nemici senza cor, astuta mia rival Дует

Solo un pianto con te versare Ария на Нерис

Ah! Triste canto! In suon festoso

Въвеждане … Numi, venite a me

Del fiero duol che il cor mi frange

Финал

 

 

Препоръка за запис

Препоръка за запис

 

Премиера

Париж, 1797 г.

Либрето

Франсоа Беноа Хофман, по Еврипидовата Медея

Главните роли

Язон, водач на аргонавтите, (тенор) - Медея, магьосница и съпруга на Язон (сопран) - Креон, цар на Коринт (баритон) - Глауси, негова дъщеря (сопран) - Нерис, слуга на Медея (контраалт)

Препоръка за запис

WARNER CLASSICS, Мария Калас, Федора Барбиери, Джино Пено, Луиза Наче под диригентството на Леонард Бърнстейн и оркестъра и хора на Teatro alla Scala di Milano.

 

 

 

 

Коментар

 

 

 

История и либрето

Първата част от композиторската си кариера Керубини прекарва в Италия, а през 1787 г., на 27-годишна възраст, се премества в предреволюционен Париж. През 1791 г. той постига сериозен успех с операта “Лодоска”, посветена на спасяването на революционерите.

Черубини се запознава с музикалния критик Франсоа Беноа Хофман, който иска да доближи френската опера до изкуството на говоримия театър с антични материали. По този начин той натиска отворената врата, тъй като Керубини е горещ привърженик на реформаторската опера на Глук. Хофман избрал за литературна основа Медея на Еврипид и нарисувал главната героиня с антична сила, наравно с главните роли на говоримия театър. Хофман фокусира историята на Еврипид основно върху образа на Медея и умело осветлява душевните състояния и машинации на главната героиня.

 

 

Ролята на Медея

Поради доминиращата роля на Медея, Хофман и Керубини ни представят личността на магьосницата с огромно богатство от нюанси. Откриваме не само отмъстителната Медея, но и нежната майка, любящата жена и ласкателната манипулаторка. Това изисква от певицата не само вокалния обем и издръжливостта на “силно драматично сопрано”, но и способността да създава лирично звучене и висока степен на декламационни умения. Керубини е знаел за способностите на певицата Джули Шио и е можел да се възползва от пълния спектър на нейните възможности, когато е композирал.

 

 

Премиера и повторение на операта

Операта е добре приета от парижката публика в Театър “Фейдо”, но се разпространява много бавно. През 1802 г. Керубини лично наблюдава виенското представление и се възползва от възможността да направи съкращения, тъй като в Париж се чуват критики за нейната дължина и музикални повторения. Но “Медея” не си проправя път в репертоара на XIX век. Дори в Италия тя е изпълнена за първи път едва през 1907 г. и само в немскоговорящите страни се радва на известна популярност. Тя си остава опера на “експертите”, възхвалявана от Брамс, Шуман и Бетовен, но отхвърляна от широката публика. Необходим е блестящ артист, който да върне творбата в светлината на прожекторите на театрите.

 

 

Медея на Мария Калас

През 1953 г. Мария Калас пее Медея за първи път във Флоренция. Отзвукът е толкова впечатляващ, че Миланската скала решава в кратък срок да промени програмата си и да покаже на публиката си постановката с гръцко-американската певица. Тъй като Виторио Гуи, диригентът на флорентинската постановка, не е на разположение, Калас препоръчва на директора на Миланската опера младия американец Леонард Бърнстейн, когото чува да дирижира по радиото. Останалото е легенда – Калас и Бърнстейн омагьосват миланската публика със страстната Медея. По време на кариерата си Калас пее Медея в повече от тридесет представления и има шест записа (всички в италианска версия), повечето от които на живо (първият във Флоренция е записан само с един микрофон!) С Калас Медея изведнъж си проправя път в репертоара, а с Леони Рисанек, Магда Оливеро, Шърли Верет, Лейла Генчер, Айлин Фарел и Гуинет Джоунс има много различни певици, които да я последват. Но си оставаше операта на Калас, чиито три най-важни записа (Бърнстейн/Скала, Ресиньо/Далас, Серафин/Скала) безспорно тронват на дискографския небосклон.

 

 

Различните версии на произведението

Тъй като Керубини и Хофман са написали “Медея” за жанра “Комедийна опера”, те са написали задължителните говорими диалози между музикалните пиеси. През 1855 г. немският композитор и диригент Франц Лахнер подготвя немска версия, за която пише собствени речитативи. Тази версия на Лахнер е преведена за италианската премиера през 1909 г. и също така служи за основа на версията на Калас/Гуи от 1953 г. Впоследствие повечето изпълнения се основават на тази версия, макар и с различни съкращения. От известно време насам отново се чува оригиналната френска версия с диалози. В оперния пътеводител разчитаме основно на италианската версия поради важността на интерпретацията на Калас.

 

 

 

MEDEA Act I

 

Предистория: Язон е отплавал с аргонавтите за Колхида, за да открадне златното руно. Там той се оженил за магьосницата Медея, която предала семейството си от любов към Язон и им помогнала да получат Златното руно. Двойката избягала в Коринт и Медея родила две деца. Те живеят десет години в двора на цар Креон. Там Язон се влюбва в дъщерята на царя Глауса. Той се отрича от Медея. Сега планира да се ожени за дъщерята на Креон и да запази децата.

 

Синопсис: В кралския дворец на Креон.

Още в началото чуваме основната тема на увертюрата – страстна, разтърсваща тема, която отразява духовната драма на Медея. Подобно на соната, тя е последвана от лирична второстепенна тема, която разкрива вътрешната борба на Медея между отмъщението и (майчината) любов и е широко развита в средната част. Финалът отново принадлежи на главната тема, като по този начин предвещава трагичния изход на операта.

Sinfonia – Bellugi

 

 

Синопсис: Приятелките на Глауси са в очакване на предстоящата сватба с Джейсън. Настроението на Глауси е помрачено, тя се страхува от отмъщението на Медея.

Че? Quando già corona Amor i vostri sospir / Quoi! Lorsque Tout S’empresse – Serafin

Предчувствието на Глауш

Синопсис: Тя е измъчвана от зли предчувствия и се надява, че Медея е изгубила чара си върху Джейсън.

С тази ария Керубини представя нежната и уязвима Глауса като противоположност на Медея. В прекрасен диалог със соло флейта Глауси възпява щастието си с виртуозни колоратури.

Арията изисква увереност във височината и висока колоратурна артистичност. Чуваме Лучия Поп, чийто златен глас превръща арията в прекрасно преживяване.

O Amore, vieni a me! fa cessar questo duol / Hymen! Viens Dissiper Une Vaine Frayeur – Popp

 

Синопсис: Когато се среща с баща си в голямата зала, тя му разказва за страха си за децата на Джейсън, но кралят обещава да защити живота им. Язон се появява и обявява почитта на аргонавтите. Те тръгват на поход и подаряват на царя копие на кораба Аргос, а като годежен дар – Златното руно.

O bella Glauce, il grande Giason / Belle Dircé

Джейсън се заклева да защити Глауси

Синопсис: Но Глауса не намира покой, тя се страхува от магията и коварството на Медея. Язон се опитва да я успокои и се заклева да я защити.

Чуваме пищния глас на Джон Викърс, може би най-добрият Джейсън в дискографията. Записът е от прочутата продукция на Далас с Мария Калас.

Or che più non vedrò … Vien, Imen / Eloigné Pour Jamais – Vickers

Синопсис: Баща ѝ също ѝ обещава, че боговете ще ги подкрепят.

Керубини композира тържествена ария за Креон, чийто глас е заобиколен от топли арпежи на виола. Хорът екстатично възхвалява Химена и Амор, а Язон и Дирце се присъединяват към пеенето.

Pronube dive, dei custodi / Dieux Et Déesses Tutélaires – Modesti

 

 

Медея се появява

Синопсис: Войник съобщава за пристигането на жена. Когато тя влиза и се разкрива като Медея, аргонавтите бягат от стаята в страх. Медея изисква връщането на Язон, но Креон я заплашва да я арестува. Медея не се плаши и открито го заплашва, че ще отмъсти на дъщеря му.

С обявяването на госта настроението внезапно се променя. Нервните струни създават напрегнато настроение. Започва трагедията.

Синьор! Ferma una donna – Rysanek

 

Синопсис: Креон на свой ред заплашва да я убие на следващия ден и напуска залата заедно с Глауси.

Qui tremar devi tu, donna rea, empia maga! / C’est À Vous De Trembler – Modesti

Молитвата на Медея

Синопсис: Джейсън и Медея остават сами. Медея му напомня за любовта им, за жертвите им и за децата, които имат заедно, и го моли да се върне при нея.

Калас казва за тази ария, че е убийствена. Арията остава непрекъснато в най-високата теситура и певецът трябва да овладее най-трудните артикулации в крайните регистри.

Спиращо дъха е да чуеш молбата, презрението и сантименталността в гласа на Мария Калас. Твърди се, че след арията в този запис от миланската Ла Скала тя е получила десетминутни аплодисменти.

Taci Giason … Dei tuoi figli la madre tu vedi / Vous Voyez De Vos Fils

 

Чуваме втора интерпретация на Рита Горр, която има невероятен драматичен глас.

Dei tuoi figli la madre tu vedi / Vous Voyez De Vos Fils – Gorr

Екстатичната разправа между Язон и Медея

Синопсис: Но Джейсън ги отхвърля. Медея проклина съюза му с Глауция и пророкува, че бракът никога няма да бъде сключен, при което Язон я прогонва от замъка.

Този дует показва Медея като фигура на вокално насилие, което никога не е било показвано в музикалния театър преди Керубини. Той показва един композитор, който вече е предвидил драматичните дуети на Верди, изпълнени с вътрешна страст. Емоциите буквално кипят до бяло, задвижвани от яростен оркестър.

Мария Калас и Джино Пено магически удържат напрежението в този дует, който продължава повече от седем минути. Леонард Бърнстейн вкарва струните от диригентския пулт в нервно, прегрято настроение, което конгениално съпровожда екстаза на двамата певци.

Nemici senza cor, astuta mia rival / Perfides Ennemis – Callas / Penno

 

 

 

 

Синопсис: В двореца на Креон. Медея се появява на стълбите.

Подобно на Вагнер шестдесет години по-късно във “Валкирия”, Керубини открива действието с нервно трептящите струни, които оповестяват предстоящата драма.

Въведение – Бернщайн

 

 

Креон дава отсрочка от един ден

Синопсис: Слугата ѝ Нерис я предупреждава, че хората искат смъртта ѝ и я съветва да напусне острова. Но Медея иска да остане, тя не иска да си тръгне без децата си. С отвращение е научила, че придворните учат децата да мразят майка си, и се заклева, че Дирцея ще умре пред очите на Язон. Креон се присъединява към нея и за последен път изисква Медея да напусне острова. Медея го моли да ѝ даде убежище, за да може поне от време на време да вижда децата си, но Креон остава непреклонен. Медея моли за още един ден отдих, след което ще напусне страната. Креон подозира уловка, но изпълнява молбата на Медея и напуска мястото заедно със стражите.

Date almen per pietà! / Du Moins À Médée Accordez Un Asyle – Modesti / Callas

 

Ария на Нерис

Синопсис: Нерис е изпълнена със състрадание към съдбата на Медея и обещава да я следва вярно, където и да отиде.

Под акомпанимента на соло фагот Нерис пее лирична ария, която е крайната точка на операта.

Solo un pianto con te versare / Ah! Nos Peines Seront Communes – Berganza

Йасон напуска Медея завинаги

Синопсис: Медея планира да използва оставащия ден, за да си отмъсти, и моли Нерис да се обади на Джейсън. Когато Джейсън идва при Медея, тя го моли да ѝ позволи да си вземе децата. Но Джейсън отказва. Когато Медея разпознава искрената му любов към децата, тя решава да следва плана си. Тя се оплаква, че никога повече няма да може да види децата си, а Язон ѝ позволява да ги види отново и да се сбогува с тях. С горчивина Медея сега трябва да гледа как Джейсън я напуска завинаги.

Друг дует на Язон и Медея. Този път чуваме молещите се майка и съпруга.

Figli miei, miei tesor / Chers Enfants – Callas / Penno

 

Планът на Медея

Синопсис: Медея моли Нерис да доведе децата и да даде на Глауси бижута и воал в знак на смирение. Нерис не знае, че воалът е напоен с отрова. Отвътре се чува музиката за сватбената церемония и Медея, разяждана от отмъстителност, трябва да изчака своя час на отмъщение, .

Керубини създава изключително драматичен театрален ефект със сватбената церемония, която може да се чуе едновременно в църквата. В края на тази сцена Медея е обзета от емоции и изкрещява от душата си чувството си за отмъщение.

Ах! Triste canto! In suon festoso – Callas

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бурята бушува в “Медея”

Handlung: Медея стои на хълма пред храма. В момента бушува буря. Нерис придружава Креон и децата в храма. В ръката си тя носи бижутата и шала на Медея. Медея се приближава към храма. Косата ѝ е объркана, а в ръката си носи кинжал. Тя е решила да убие децата си, за да отмъсти на Язон.

Майсторски Керубини успява да засили драматизма още веднъж. С триминутна оркестрова прелюдия ние преживяваме вътрешната драма на Медея. Следващият призив към боговете да ѝ помогнат в отмъщението има силата на чудовищното.

Въведение … Numi, venite a me / Dieux, Qui M’avez Prêté Vos Secours – Callas

 

Нерис носи децата на Медея

Синопсис: Вижда идващата с децата за ръка Нерис, която съобщава, че Глауси е благодарила за подаръците. Докато държи децата пред себе си, Медея грабва кинжала. Но обзета от майчински чувства, тя не успява да ги убие.

През 2018 г. Соня Йончева дебютира в ролята на Медея с отлични отзиви.

Del fiero duol che il cor mi frange / Du Trouble Affreux Qui Me Dévore – Yoncheva

Финалът във версията на известния запис от Далас

Синопсис: Когато Нерис научава за отровния воал, тя моли Медея да пощади децата, защото отмъщението ѝ е приключило. Нерис бързо въвежда децата в храма и затваря портата. Бурята продължава да бушува в Медея, тя решително грабва кинжала и бърза да влезе в храма. Изведнъж от църквата се чува шум. Чуват се риданията на Язон за смъртта на Глаусима. Креон също умира при докосването на завесата. Докато народът иска смъртта на Медея, Язон бърза да излезе навън, за да търси децата. Тогава Медея излиза от храма с Еринис до себе си. С кръв по ръцете тя му казва, че предателството на Язон е отмъстено. Тя се самоубива с кинжал и храмът избухва в пламъци.

Чуваме финала на тази опера в легендарния запис от Далас, който има анекдотична предистория. По време на ангажимента на Калас в Далас тя води преговори с Рудолф Бинг, директор на нюйоркската Метрополитън опера. Той иска да я ангажира за 26 представления в три опери. Тя се отдръпва от натоварения график и отказва предложението. На 6 ноември 1958 г. Бинг телеграфира на Калас да прекрати договора си. Бинг злонамерено съобщава на пресата, че Метрополитън се радва да се отърве както от Калас, така и от театралните ѝ пози. Тази телеграма можеше да сложи край на кариерата ѝ. В паметното вечерно представление на 6 ноември тя превъзмогва гнева и омразата си към отказа на Бинг със спираща дъха гама от емоции, а Далас става свидетел на разгърнато изпълнение на истински артист, което се превръща в един от най-великите записи в оперната дискография.

Финал – Калас и др.

 

 

 

Препоръка за запис

WARNER CLASSICS, Мария Калас, Федора Барбиери, Джино Пено, Луиза Наче под диригентството на Леонард Бърнстейн и оркестъра и хора на Teatro alla Scala di Milano.

 

 

 

 

 

Peter Lutz, opera-inside, онлайн оперният справочник за “МЕДЕЯ” от Луиджи Керубини.

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *