Онлайн оперен пътеводител и резюме на операта ОРФЕЙ И ЕВРИДИКАна Глук
“Орфей” е най-старата опера, която е в репертоара без прекъсване, и е едно от най-влиятелните произведения в историята на операта. А с “che faro senza Euridice” той успява да създаде първия мегахит в историята на оперното изкуство.
Съдържание
♪ Коментар
♪ Акт I
♪ Акт II
♪ Акт III
Основни моменти
♪ Amour, viens rendre à mon ame
♪ Laissez-vous toucher par mes pleurs
♪ Cet asile aimable et tranquille
♪ Che puro ciel (Quel nouveau ciel pare ces lieu)
♪ Che faro senza Euridice (J’ai perdue Euridice)
Препоръка за запис
Премиера
Wien 1762
Либрето
Раниери де Калзабиги, базирана на гръцката митология.
Главните роли
Орфей, артически певец (алт или тенор) - Евридика, любовница на Орфей (сопран) - Купидон, бог на любовта (сопран)
Препоръка за запис
ARCHIV, Ричард Крофт, Мирей Делунш, Марион Харусо под диригентството на Марк Минковски и Les musiciens du Louvre.
Обяснения
Легендата за Орфей е вдъхновила много музиканти
Едва ли има друг материал, който да е озвучаван толкова често, колкото легендата за Орфей, великия музикант от гръцката митология. Още Монтеверди използва този текст, за да създаде нова музикална форма – своята “dramma per musica”. Глюк и неговият либретист правят същото като Монтеверди и използват елементарната сила на този материал. С “Орфей и Евридика” те създават първата си реформаторска опера, правят огромна крачка към бъдещето и удрят смъртния звън на бароковата opera seria.
Opera seria умира от стереотипи
През първите четиридесет години от живота си Глук работи като музикант буквално в цяла Европа. Той навлиза дълбоко в оперната практика на континента. Впечатлението му е, че музикалният театър страда от шаблонния характер на героите и понякога гротескния характер на сюжетите. За тази цел произведенията се пеели от певци, които понякога украсявали музиката до неузнаваемост. Драматизмът, етиката и истинските чувства са изчезнали от сцената.
Пиетро Метастазио е представител на този стил през XVIII в., чиито либрета са музицирани многократно от много композитори. По този начин творбата на Метастазио се превръща в стилообразуващо произведение. От 1730 г. мястото на работа на Метастазио е Виена, което го прави изключително влиятелен и в немскоезичния свят. Дори Моцарт поставя материали на Метастазио по музика (La clemenza di Tito и il re pastore).
Калзабиги, либретистът на реформаторските опери – драмата като основа
За да се противопостави на това, Глюк е зависим преди всичко от подходящ либретист, истински драматург и текстописец. Той го намира в лицето на Раниеро де Калзабиги. Италианецът Калзабиги пише за немския композитор, наред с другото и защото е отблъснат от шумния и хаотичен италиански театрален бизнес. Още през 1778 г. той пише за неаполитанската публика: “Кой би си помислил да играе гръцка трагедия пред такава идиотска публика?
Новата схема на Глук и Калзабиги
И така, какъв е новият подход на Глук и Калзабиги, наречен “реформаторска опера”? За по-голяма прегледност в табличен вид ще намерите най-важните нововъведения в сравнение с опера сериа на Метастазио.
| Opera seria (По времето на Глукс) | Реформаторска опера | |
| Израз | Афект, Добродетел | Истинско чувство |
| Приоритет | Музиката преди думите
Колоратура |
Слово преди музика
Декламация |
| Действие | Много актьорски роли
Интриги, усложнения, стереотипи
|
няколко актьорски роли
директен
|
| Хор | само фон | като действащо лице |
| Развитие
на действие |
само по време на рейкитатив | продължителен, живописен |
| Форма | Секо речитатив – да капо ария | Композиция с речитатив и ария |
| История | исторически | митологичен |
Отпадат безкрайно дългите (и скучни) секско речитативи, речитативите са композирани през и са кратки. Преобладаващата да капо ария (ABA’) също беше премахната. Докато певците оставиха музиката на композитора в частта А повече или по-малко в оригинал, частта А’ беше оставена на вкуса на (суетните) певци с колоратури, каденци и орнаменти.
С намаляването на броя на героите отделните роли стават по-важни. Това е особено видимо в “Орфей”; главният герой Орфей е на сцената през цялото представление.
Виенската версия
Глюк пише първата версия на “Орфей” на италиански език за сезона през 1762 г. Операта е приета добре, но няма истински успех. Глюк представя кратка, изчистена драма с класически характер. Публиката е свикнала по-скоро с исторически героичен материал, отколкото с класицистичен митологичен материал. Всичко това изглеждало твърде голяма крачка за бароковата публика и отчасти се възприемало като крехко и неукрасено.
Глюк все още запазва някои елементи на опера сериа. Главната роля се пее от кастрат, deus ex-macchina осигурява lieto fine, а инструментариумът е съобразен с тогавашните обичаи.
Парижката версия от 1774 и 1859 г.
Десет години по-късно Глук последва австрийската принцеса Мария Антония (негова ученичка певица) в Париж, където тя се омъжва за дофина Луи, който малко по-късно е коронясан за Луи XVI. Там Глюк спечелва парижката публика със своята “Ифигения в Аулида”. Половин година по-късно той се удвоява с новата версия на “Орфей”, вече във френския облик на “Орфей и Евридика”.
Разликата между виенската и парижката версия е огромна. За по-голяма прегледност най-важните промени са показани в табличен вид, заедно с третата версия, така наречената версия на Берлиоз:
| Виен | Париж | Париж (Берлиоз) | |
| Година | 1762 | 1774 | 1859 |
| Войсът на Орфей | Алто-Кастрато | Haut-Contre (тенор) |
Алта |
| Език | италиански | френски | френски |
| Версия | Виена | Париж | Миед |
| Басо | Чембало | Ниски низове | Ниски низове |
| Либретист | Калзабиги | Молин | Molinie/Viardot |
| Актове | 3 | 3 | 4 |
| Сцени с танци | 2 | >5 | >5 |
Адаптацията в Париж
На първо място, най-забележителната особеност е, че Глюк използва haut-contre за главната роля, тенор с много висока теситура, вместо кастрат. Това променя тоналностите и регистрите на цялата опера и по този начин я променя значително. Глюк пише ролята за френския тенор Жозеф Легрос, страхотен актьор и тенор с изумителни височини. Този аспект се превръща в бумеранг за международното разпространение на творбата, тъй като е трудно да се намерят подходящи тенори.
Втората голяма промяна е свързана с танцовите сцени. Глюк значително увеличава броя на балетните сцени. От една страна, това се дължи на местния, луд по танците вкус, но също така и на факта, че продължителността на виенската версия е била очевидно твърде кратка за една оперна вечер – малко повече от един час. Общо Глюк добавя 10 нови номера, голяма част от които взема от по-ранни произведения.
Версията на Берлиоз
В библиотеката на баща си младият Берлиоз намира биография на Глук. Този първи контакт с Глук разпалва ентусиазма му и той изучава музиката на Глук през целия си живот. Преди да има възможността да види и чуе за първи път “Орфея” на сцена през 1824 г., той интензивно изучава творбата с партитурата. Бил е шокиран, когато е разбрал колко много се е различавала изпълняваната версия от отпечатаната версия от 1774 г. Искал е да направи нещо по въпроса, но е трябвало да минат още 35 години, докато самият той постави възраждане в парижкия Théatre lyrique. Той успява да привлече за главната роля известната алтистка Полин Виардо, вместо обичайния състав на Haut-Contre.
Берлиоз (подкрепен от Камий Сен-Санс) взема от парижката версия на Глук повечето части, в които Орфей не пее. За пасажите на Орфей той използва виенската версия с инструментариума на френската версия. За главната роля той избира известната алтистка Полин Виардо-Гарсия, която Берлиоз подкрепя с готовност. Премиерата на тази версия има огромен успех. От този момент нататък операта става достояние на жените.
Смесицата от версии
Едва ли има друга опера, която да има повече версии от това произведение. Дори Глюк многократно е адаптирал операта към местните обичаи (т.е. певци) по време на представленията. Практиката от следващите 200 години показва, че постановчиците щедро смесват версиите и по този начин превръщат почти всяко едно представление в уникално.
В този оперен справочник е използвана повече или по-малко версията на Берлиоз, която включва най-очарователните пиеси.
Синопсис: Евридика лежи погребана в една горичка, ухапана от отровна змия.
Дори прелюдията е изумителна. Евридика е положена в гората, но музиката е празнична.
Овертюр – Гардинер
Синопсис: Орфей оплаква страстно смъртта ѝ, докато пастири и нимфи украсяват пресния гроб. Според древния ритуал огънят на факлата е угасен, символ на брачната връзка между Орфей и Евридика, която е прекъсната от смъртта.
Музиката се променя с появата на Орфей в мрачни царства. Тежките тромбони имитират погребална музика. Хорът многократно е засенчван от плача на Орфей.
Ah, dans ce bois tranquille et sombre – Minkowski
Небесният плач на Орфей
Синопсис: Орфей изпраща всички, за да остане насаме с мъката си, и се сбогува със своята Евридика.
За сбогуването Глук композира трогателна, но не и плачлива ария.
Чуваме чудесен запис от 50-те години с тенора Леополд Симоно, който е успял да овладее висока теситура.
Objet d’amour – Simoneau
Синопсис: Той не иска да живее без нея.
Accablé des regrets
Синопсис: Той решава да отиде в подземното царство, за да измъкне Евридика от царството на мъртвите. Появява се Купидон, ангел на любовта, който му съобщава, че Юпитер е трогнат от мъката му и му дава правото да слезе в подземното царство. Но Юпитер поставя едно условие – той не трябва да я поглежда, иначе ще я загуби завинаги.
Soumis au silence – Harousseau
Великата бравурна ария
Синопсис: Орфей е едновременно в еуфория, че Евридика ще живее, но и в депресия, защото не му е позволено да я докосва или гледа. Той е готов да се изправи пред опасното приключение.
Тази ария е класическа бравурна ария. Всъщност тя не би трябвало да има място в тази реформаторска опера, но Глюк вероятно е искал да предостави арията на първия Орфей, Жозеф Легрос, класическа колоратурна ария с дълги колоратурни ходове и колоратурна каденца.
Берлиоз иска да изхвърли тази ария от своята версия, защото е убеден, че тя не е написана от самия Глук, а от Бертони (което днес вече не се подозира).
Голямата каденца в края на арията е създадена от Полин Виардо с помощта на Берлиоз и Сен-Санс.
Amour, viens rendre à mon ame – Verrett
Танцът на фуриите
Синопсис: Фуриите, които пазят входа на подземното царство, танцуват пред призрачна пещера на река Стикс, скрита от облаци дим.
Глюк рисува страхотна картина на фуриите, а музиката звучи невероятно модерно. Носен от тремолото на струните, брулен от ветровете, хорът пее в унисон не мелодии, а само стъпки от терци.
Данс на фуриите – Минковски
Синопсис: Те са забелязали пристигането на Орфей.
Оркестърът започва бавно, увеличава темпото, докато не се чуе адска сцена с непознати досега крясъци и бяс.
Quel est l’audacieux – Froment
Небесната молба на Орфей, връхна точка в творбата
Синопсис: Те не се оставят да ги успокои пеенето на Орфей отначало, но сърцераздирателните ридания на Орфей ги омекотяват и те му позволяват да влезе в подземния свят.
Под звуците на арфа Орфей пее своята красива песен. Приятно впечатление правят встъпленията на хора (Non). Грандиозен музикален образ на един дълбоко творчески композитор.
Laissez-vous toucher par mes pleurs – Croft
Прочутият балет на Шанз-Елизе
Синопсис: На Острова на починалите герои се танцува танцът на благословените духове.
Тази балетна пантомима става известна не на последно място заради ролята на соло флейтата.
Ballet des ombres heureuses
Пиесата става популярна и е аранжирана за други инструменти, а тук е за соло пиано в изпълнение на Юя Уанг.
Ballet des ombres heureuses за пиано – Yuya Wang
Синопсис: Евридика се наслаждава на спокойствието и магията на този остров.
Хубав, тих разговор между Евридика и хора.
Cet asile aimable et tranquille – Bender
Благословено грабване
Синопсис: Орфей стъпва на острова. Омагьосан от чистотата, той се възхищава на красотата на това място. Но само Евридика може да му върне желанието за живот.
Възхитителна интерпретация на възхитителна творба, изпълнена от Джанет Бейкър
Che puro ciel (Quel nouveau ciel pare ces lieu) – Baker
Синопсис: Благословените духове му съобщават, че тук ще срещне Евридика.
Красиво хорово произведение.
Viens dans ce séjour paisible
Синопсис: Орфей влачи Евридика, без да я поглежда. Евридика е щастлива, че се е събрала с Орфей, но се дразни от сдържаността на Орфей, който нито я докосва, нито я поглежда. Орфей я моли да му се довери и да го придружи.
Понякога обвиняват Глук, че е композирал много проста и ясна музика, а партитурата му винаги е много “подредена”. Това крие опасността музиката да стане невдъхновена в определени моменти, ако не е добре интерпретирана. Чуваме този пасаж, изпълнен страхотно от Барбара Хендрикс и Софи фон Оттер, които убедително предават драматизма (при целия му класицизъм) на тази ситуация. Красивите ритарданди и акселеранди вдъхват живот на музиката.
Vien, suis un époux qui j’adore – Hendricks / von Otter
Прочутата ария “che faro senza Euridice”
Синопсис: Но Евридика не вижда смисъл да напусне рая, за да живее без любовта на Орфей. Тя иска да напусне Орфей, а Орфей вижда последния си шанс да я погледне. Но това е смъртната присъда на Евридика и тя умира пред очите му. Орфей оплаква загубата на своята Евридика.
Пиесата на Глюк за Евридика се е превърнала в една от най-известните арии в историята, а дискографията включва безброй записи на певци с най-различен вокален диапазон. Тъй като Глюк пише версия за Виена, както и за Париж, има френска (“J’ai perdu mon Euridice”), както и италианска версия (“Che faro senza Euridice”).
Глюк пише този плач в мажорна тоналност, въпреки че отчаянието на Евридика от предполагаемата студенина на Орфей по време на арията непрекъснато се засилва. Ханслик, известният критик от XIX в., казва, че музиката на тази ария е можела да бъде написана и с репликата “J’ai trouvé mon Euridice” вместо “J’ai perdu mon Euridice”.
Но изборът на тона на Глюк е преднамерен. Скръбта е трябвало да бъде постигната с простотата на арията и оркестровия акомпанимент, като само за кратко се преминава към минорната тоналност. Противно на конвенциите на opera seria, реформаторът Глук иска да премахне всички изкуствени украшения на певците и съзнателно се отказва от орнаментиката. Този аспект (вж. също интерпретациите по-долу) доведе до дискусията дали орнаментиката е позволена в тази ария.
Въпреки това ефектът, който Глюк постига с тази ария, е грандиозен, съвременници като Русо са ентусиазирани и арията се превръща в може би първия суперхит в историята на операта.
За много съвременници изражението и топлината на гласа на Катлийн Фериер са уникални. Бруно Валтер, близък спътник в кратката ѝ кариера, пише след ранната ѝ смърт, че тя е била, наред с Густав Малер, най-голямото лично познанство в музикалния му живот. Катлийн Фериер умира от рак на гърдата през 1951 г. на 41-годишна възраст. Тя току-що е репетирала “Орфей”. Интерпретацията (радиозапис на живо) е блестящ документ за нейния глас: разтърсваща душата топлина, изразително вибрато и ефирни пианисими.
Che faro senza Euridice – Ferrier
Фериер е един от моделите за подражание на Джанет Бейкър, която споделя с нея гласовата група алт. Джанет Бейкър е световноизвестна ораториална и лирична певица, но пее опера само на Британските острови, главно в Глиндеборн и Шотландия. Тя пее “Орфей” на прощалното си представление през 1982 г. и отново предизвиква сензация с одухотворената си интерпретация.
Che faro senza Eurydice – Baker
Синопсис: Сега той не иска да живее повече и иска да се обедини с нея в подземния свят. Там Купидон се изправя срещу него. Казва му, че смъртта му не е необходима и че той е доказал, че е достоен за нея. Той събужда Евридика и двамата се изправят един срещу друг премазани.
Триото е рядък вид в тази музика, а тук то е с крешендо над 3 минути,
Нежна любов – Хендрикс / фон Отър
Синопсис: Докато Купидон се носи в небето, всички пеят химна на ангела на любовта.
Le dieu de Paphos et de Gnide
Препоръка за запис
ARCHIV, Ричард Крофт, Мирей Делунш, Марион Харузо под ръководството на Марк Минковски и музиканти от Лувъра
Peter Lutz, opera-inside, онлайн оперен справочник за ОРФЕЙ И ЕВРИДИКАот Christoph Wilibald Gluck
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!