Веселата вдовица от Франц Лехар – Оперен пътеводител и съдържание

Електронен пътеводител за операта “Веселата вдовица”

“Веселата вдовица” е петата оперета на Франц Лехар и успехът ѝ надминава всичко, което някога е съществувало в този жанр. По време на живота му творбата е изпълнена 300 000 пъти по целия свят и все още е една от най-популярните оперети днес.

 

 

 

 

 

Съдържание

♪ Синопсис

♪ Акт I

♪ Акт II

♪ Акт III

♪ Препоръка за запис

Основни моменти

♪ Ich bin eine anständige Frau

♪ O Vaterland…da geh ich zu Maxim

♪ Es lebt eine Vilja

♪ Sieh dort den kleinen Pavillon

♪ Lippen schweigen

 

 

 

 

 

 

Кодексът на златната оперета

С “Веселата вдовица” Лехар поставя началото на времето на “сребърната оперета”, която се основава на постиженията на “златната оперета”.

Изобретателят на оперетата петдесет години по-рано несъмнено е Жак Офенбах, който на 14-годишна възраст започва обучението си в консерваторията в Париж в семейство, произхождащо от германския Кьолн. През 1855 г. той открива собствен театър и три години по-късно създава “майката на всички оперети” – “Орфей в подземния свят”. Творбата бързо става популярна в цяла Европа и Theater an der Wien поръчва на Франц фон Супе да измисли австрийска оперета, която той откупва през 1860 г. с “Das Pensionat”. Останалото е история, започва ерата на Йохан Щраус и Ко, която се превръща в златен век. Тази епоха приключва в Париж още през 1880 г. със смъртта на Офенбах, а във Виена – със смъртта на Мильокер, Щраус и фон Супе съответно през 1899 и 1895 г.

Оставаше рецептата за успех на този стил. Кодът на оперетата, който Лехар усвоява, се състои от елементи на виенската и парижката оперета:

• Безсмислие, сатира и безсмислици
• бързи, музикални номера като галоп, канкан
• Разнообразна употреба на танцови ритми, във Виена особено на валса
• Прости, ефективни хармонии, предимно в мажор
• Музикален местен колорит
• Симпатични модели за подражание
• Романтични любовни истории
• Happy End

 

 

Неудобният генезис на “Веселата вдовица”

През 1901 г. роденият в Унгария Вилхелм Карцкаг наема Theater an der Wien, за да го превърне в център на нова виенска оперета. Лехар успява да отбележи първия си сериозен успех там през 1902 г. с “Виенски фраун”. За сезон 1905/06 г. Виктор Леон и Лео Щайн написват либретото на “Веселата вдовица”, но не са доволни от музиката на поръчания композитор и предлагат поръчката на Лехар, който приема и се заема с работа. Тъй като една оперета се проваля, Карцкаг непременно иска да изведе “Веселата вдовица” напред. Той поръчва музиката да бъде изпълнена в апартамента на Лехар. Смята се, че изумен от продукта на Лехар, той произнесъл прочутата фраза: “Das is ka musik!” (“Това не е музика!”) Но Щайн и Леон успели да го убедят в обратното и творбата била поставена с главата надолу. Целият сценичен материал е сглобен от съществуващи постановки, а на музикантите са дадени само няколко сценични репетиции. Въпреки многото импровизации, премиерата вече била задоволителна и за изненада на Кърцкаг одобрението на публиката било добро още от самото начало, а оперетата бързо се превърнала в касов хит.

 

 

Либретото – в началото беше открадната история

Двамата либретисти взимат сюжета от “L’attaché d’ambassade” на Мейлак, но го отчуждават достатъчно, за да избегнат плащането на авторски права, което по-късно води до съдебен процес. Те безцеремонно пренасят мястото на сюжета от Германия в Черна гора. Но не са очаквали властите да се намесят, защото със съдебно решение им е било забранено да се подиграват с Черна гора – страна, принадлежаща на австрийската имперска кралска многонационална държава . Сега Леон и Щайн се пошегували и нарекли оперетната държава “Понтеведро”. Посланикът вече се казваше “Зета” (по името на най-голямата река в Черна гора), главният мъжки герой се казваше Данило (по името на престолонаследника на Черна гора), а фактотумът Нигус беше прекръстен на черногорското кралско семейство Петрович-Негош. Списъкът все още не е пълен и и всеки слушател знаеше тогава коя държава се има предвид.

 

 

Изкусна смесица от виенска и парижка оперета

Лехар е роден в Словения, а детството си прекарва в Унгария и Чехия. Професионалните му години като военен капелмайстор го отвеждат във всички страни от Австро-Унгария и той е добре запознат с музикалната култура на тези страни. Във “Веселата вдовица” той използва много стилистични похвати от тези източноевропейски страни, като например песента “Виля”, танците “Коло”, валсовете и др.

Разбира се, той е запознат и с музиката на Офенбах. Това, което сега прави заедно с либретистите, е просто брилянтно. В тази оперета той променя стила от парче на парче. Музикална пиеса на Офенбах (например “Da geh ich zu Maxim”, “dummer Reitersmann”, пиесата за Гризета и т.н.) беше последвана от пиеса с к. и к. оцветяване, отново последвана от парижка пиеса. Тази смесица от стилове преминава през цялата опера и внася разнообразие и колорит в изпълнението.

Освен това музикалните произведения са кратки. Дори и запомнящите се мелодии се повтарят рядко, така че слушателят да си мисли с всеки следващ номер: “Колко жалко, че вече свърши.”

 

 

 

 

 

 

 

Синопсис: В посолството на Понтеверин в Париж. Домакинът посреща гостите си, те празнуват рождения ден на владетеля.

Барон Зета открива бала с празнична мазурка

Verehrteste Damen und Herren – Karajan

Валенсиен и Русийон – невъзможната любов

Синопсис: Валансиен, съпругата на посланика, флиртува с Камий дьо Русийон, който я обича от известно време. Но Валансиен се противопоставя на ухажванията на Русийон. Той пише върху ветрилото на Валансиен: “Обичам те”.

Ich bin eine anständige Frau – Gfrerer / Beczala

 

 

Вдовицата на века

Синопсис: Всички очакват Хана. Главари. Възрастният ѝ съпруг е починал наскоро, а тя е наследница на милионно състояние. Посланикът има задачата да се погрижи тя да се омъжи за мъж от Понтеведрино, така че милионите да останат в страната. Планът му е да ожени за нея посланическия секретар граф Данилович. Слугата Нигес успява да го открие в нощния клуб “Шез Максим” и скоро той ще пристигне в двореца. А сега се появява Хана Главари, придружена от рояк парижани, които преследват наследницата.

Елизабет Шварцкопф е наричана “вдовицата на века”. Вдовицата е идеалният глас в оперетата, съчетаващ комедийната фатална жена с музикалността на артиста.

Bitte meine Herren – Schwarzkopf

Синопсис: Главари кани всички в дома си за утрешния ден. Тя ще даде истинско понтеверинско пиршество. Със смесени чувства тя чува, че граф Данилович също присъства на празника. Двамата имат общо минало. И сега графът се появява, той е леко запъхтян.

O Vaterland е една от незабравимите пиеси от тази опера, която вдъхва духа на fin de siècle и чийто припев се превърна в запомняща се мелодия.

O Vaterland…da geh ich zu Maxim – Gardiner/Skohus

 

 

Хана и Данило – като котка и мишка

Синопсис: Негус му казва, че Главари е тук и че е наследила милиони. Графът въздъхва, когато чува името ѝ. Той рядко прекарва времето си в офиса, но се наслаждава на нощния живот в Париж. Той решава да подремне набързо на дивана. В съседната стая Русийон продължава да опитва късмета си във Валансиен.

В тази опера 2 двойки са в центъра. Докато двойката Главари/Данилович изпълнява комедийната роля, Валансиен/Русийон формират сериозния контрапункт. Лехар поставя в гърлата им красиви, лекомислени мелодии. “Zauber der Häuslichkeit” е един от тези вълшебни моменти.

Zauber der Häuslichkeit – Rothenberger

 

Синопсис: Главари иска да се оттегли за малко и случайността ѝ позволява да се срещне с Данилович, който лежи на дивана. Не минава и минута и двамата се скарват. Преди време те са щели да се оженят, но за семейството на графа нейният селски и буржоазен произход не е бил достатъчно добър. Раните са все още пресни. Когато графът казва, че тя не може да го впечатли с милионите си, тя напуска стаята с хъркане. Сега баронът най-накрая намира Данило и го моли да се ожени за Главари по държавни причини. Данилович категорично отказва. От залата се чува танцова музика. Изборът е на дамите. Всички искат да танцуват с Главари.

Damenwahl – Studer/Gardiner

 

Синопсис: Когато Главари иска да си избере джентълмен, Данилович се появява с танцьорки от кабарето, които вземат всички джентълмени на ръце. Той я поглежда триумфално.

Ролята на Данилович е написана за баритон, но понякога е изпълнявана от тенори. В сцената с бала чуваме тенора Николай Геда.

O kommet ihr Ballsirenen – Gedda

 

Синопсис: Валенсиен също има план: тя иска да сдобри Русийон с Главари и го подтиква да танцува с Хана. Но Хана отива при Данило и го кани да танцуват. Той е замислил нова хитра уловка. Той притежава танца и го продава на търг за 10 000 франка с благотворителна цел. Всички са възмутени и отказват, само Данилович се усмихва. Русийон излиза напред, но Валансиен вече е ревнив и му забранява. Сега Данилович е готов да танцува. Главари се надува, но Данило я хваща и те танцуват полка.

 

 

 

 

 

 

 

Синопсис: На следващия ден в градината на двореца на Хана Главари. Гостите се наслаждават на понтеверинска музика и танци.

Vilya е мечтателна народна песен за любовта на ловец към фея. С тази песен Хана иска да омае Данило.

Диригент на следващия запис е Робърт Столц, който е известен оперетен композитор. Резултатът е пищна и стопляща сърцето музика, красиви рубати и дишащ акомпанимент от страна на Виенската филхармония. Щолц е блестящ интерпретатор на това произведение, имал е дързостта да твърди, че той е диригентът на премиерата на тази опера, което доказано не е вярно.

Хилде Гюден пее фантастична Виля.

 

Es lebt eine Vilja – Güden/Stolz

 

Интерпретацията на Шварцкопф също е завладяваща, а копнежният шепот опиянява слушателя.

Es lebt eine Vilja – Schwarzkopf

 

 

Еманципация и клишета

Синопсис: Граф Данило също се присъедини. Хана го дразни с песента на конника.

Днес Хана би била наречена модерна жена. По време на световната премиера подобен ролеви дизайн предизвиква сензация. Валенсиен, от друга страна, е нейният контрапункт; тя отговаря повече на традиционния, консервативен модел за роля.

Mädel…dummer Reitersmann – Schwarzkopf

 

Синопсис: Данило е намерил мистериозната фенка и всички философстват как да се справят с жените, които изневеряват на съпруга си.

Das Studium der Weiber ist schwer – NN

 

 

Ледът между Данило и Хана започва да се пропуква

Синопсис: Хана и Данило се сблъскват един с друг. Хана флиртува с него, но в началото Данило е студен и резервиран, но след това танцува с нея Коло, понтеверин танц.

Коло

 

Синопсис: Барон Зета иска да обсъди с Данило и неговия кабинет следващите стъпки по случая “Главари” и насрочва среща в павилиона. Валансиен и Русийон се срещат. По нейно настояване Русийон иска да предложи брак на Хана Главари. Русийон изпява последна любовна песен за Валансиен.

Като розенкройцер – Bezcala

Синопсис: Русийон иска една последна целувка. Валансиен иска да му я даде, но дискретно в павилиона.

Русийон и Валансиен пеят още една от своите пищни мелодии. Как е възможно Лехар да е успял да създаде толкова много прекрасни мелодии за тази опера?

Sieh dort den kleinen Pavillon – Beczala / Gfrerer

 

 

Главари спасява Валенсиен от компрометираща ситуация

Синопсис: Негус вижда как двамата влизат в павилиона. Появява се Зета и иска срещата да се проведе в павилиона. Негус го предупреждава, че Русийон е вътре с една дама. Може би това е мистериозно омъжената жена! Зета веднага заключва вратите на павилиона. Любопитството му е толкова голямо, че наднича през ключовата дупка … и вижда съпругата си. Той иска да разбие вратата. Междувременно Негус се е намесил и Хана Главари излиза от павилиона, за да спаси Валенсиен. Зета е напълно объркана, а Данило, който е стоял до Зета, изведнъж ревнува, че Хана е имала среща с друг мъж. Хана вижда ревността му и триумфира. На Данило му е достатъчно. Той просто иска да си тръгне и да отиде при Максим.

Finale Akt II – Gardiner/Skohus

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Синопсис: В палата на Хана Главари. В чест на Данило, Главари е наела гризети, които танцуват кан-кан.

“Ja, wir sind es, die Grisetten”

Известният дует ” Lippen schweigen “

Синопсис: Данило и Зета прочитат спешна телеграма от министъра: “Ако милионите на Главари не останат в страната, има опасност от национален банкрут.” Когато вижда Хана, Данило иска да ѝ забрани да се омъжи за Русийон. Хана ѝ разказва истинската история на павилиона и Данило изпитва облекчение. За пръв път той ѝ показва обичта си.

Още една известна, безсмъртна мелодия в историята на оперетата. Лехар е изненадан от популярността на мелодията на “Устните мълчат”. В първата версия тя е просто бръмчаща мелодия и едва през следващата година към нея е добавен текст.

Lippen schweigen (1) – Güden/Grunden/Stolz

 

В следващата версия чуваме Елизабет Шварцкопф, която пее чудесно елегантно, а Вахтер е автентичен Данило:

Lippen schweigen (2) – Schwarzkopf/Wächter/Matacic

 

Можете да чуете интересен аудиодокумент от 1906 г. Това е запис с участието на певците Луи Трюман и Мици Гюнтер, Данило и Хана от първата весела вдовица. Този запис е направен година по-късно и вероятно показва как е звучала оперетата по онова време. Тя силно напомня на водевила и очевидно е била по-малко оперетна, отколкото в днешно време.

Lippen schweigen (3) – Treumann / Günther

 

Синопсис: Зета се присъединява към тях и Данило може да обяви, че Главари няма да се ожени за Русийон. Зета е много доволна, но тогава ветрилото отново се появява. Зета събира 2 и 2 и разбира, че това е ветрилото на съпругата му. Той казва на съпругата си, че вече са разведени и предлага на Хана да спаси родината си. Тя трябва да го разочарова, защото според волята на съпруга ѝ тя губи парите при сватбата. Настроението на Данило изведнъж се подобрява и той казва на Хана изкупителното “Обичам те”. Така Хана разбира, че той не я иска заради парите. Тя се усмихва и добавя, че според завещанието парите принадлежат… на бъдещия съпруг. Двамата падат в прегръдките си. Валансиен моли съпруга си да прочете обратната страна на ветрилото. Развълнуван, той прочита: “Аз съм почтена съпруга”.

 

 

 

 

Препоръка за запис

 

DG с Черил Студер, Бо Сковхус и Барбара Бони под диригентството на Джон Елиът Гардинър и Виенската филхармония.

 

 

 

Peter Lutz, opera-inside, онлайн пътеводител за операта Веселата вдовица / THE MERRY WIDOW от Франц Лехар.