IN FERNEM LAND – ария от операта Lohengrin (Лоенгрин)

Електронният оперен справочник за арията на Вагнер “Във ФЕРНЕМСКАТА ЗЕМЯ”

Прочетете интересни факти и чуйте страхотни видеоклипове в Youtube за прочутата ария “IN FERNEM LAND”.

Ако искате да чуете повече за операта LOHENGRIN, кликнете върху връзката към портрета на операта

Арията – синопсис и предистория

 
Синопсис: Немският крал Хайнрих е пристигнал в Брабант. Той иска да задължи тази част от империята си да служи срещу унгарските нападатели. Елза е обвинена в убийството на брат си. Сега кралят трябва да съди пред съдебното дърво. На Елза се дава възможност да се защити в съда. Но вместо да се защити, Елза разказва за мъката си от смъртта на брат си и за съня, че ще се появи рицар, който ще се бори за нея и ще докаже невинността ѝ. Появява се Лоенгрин и обещава да се бори за нея, но само при условие, че тя никога не го попита за името или произхода му. След интригата на Ортруд и Телрамунд, Елза му задава въпроса в брачната нощ. Заклинанието е развалено и Лоенгрин тържествено обявява пред всички своя произход. Той е рицар на Свещения Граал, който е дошъл от замъка Монтсалват. Баща му е Парцивал. Самият той е неговият рицар, наречен Лоенгрин. Изпратен е от Граала, за да се бори със злото и да защитава добродетелта.
 

Подобно на “Танхойзер” с римската приказка в последното действие, тенорът трябва да изпее най-важната си част в края на операта. Това означава, че певецът трябва да разполага с достатъчна вокална мощ, за да доведе този раздел до кулминацията на вечерта. В “Лоенгрин” задачата е “по-лесна”, отколкото в “Танхойзер”, тъй като разказът за Граала (“In fernem Land”) и неговото сбогуване (“Mein lieber Schwan”) са лирични части с почти белкантов характер, докато “Римската приказка” изисква драматичен глас.

Историята на Лоенгрин е тържествена, с премерено темпо. Гласът трябва да бъде достоен, но лек, блестящ и загадъчен, далеч от патетичното и героичното. Пиесата се въвежда от оркестъра. В пианисимо се чува трептящ А мажор. Тенорът започва без усилие, с неударена нота.

Интензивността се увеличава. Лоенгрин с гордост пее за Граала: “ein Gefäss von wunderthätgem Segen” (“в него е съд с чудна благословия”).

С тържествен глас той възпява годишното чудо: “Alljährlich naht vom Himmel eine Taube um neu zu stärken seine Wunderkraft. Es heisst der Gral” (“всяка година гълъб се спуска от небето, за да укрепи своята чудна сила. Това се нарича Граал”). Красивото меко форте в А проблясва над жужащия звук на цигулките.

Високата теситура на следващия пасаж поддържа драматизма и тържествеността. Това е труден пасаж за тенора, който трябва да поддържа висока вокална сила, без да претоварва гласа си.

Накрая Лоенгрин разкрива името си. Сега гласът се променя, става величествен, славен и героичен, в никакъв случай кух, а благороден. Това е кулминацията и ключът на операта.

Разказът за Граала завършва с тържествен оркестров финал.

Арията – текстът на IN FERNEM LAND

 
In fernem Land, unnahbar euren Schritten,
Liegt eine Burg, die Montsalvat genannt;
Ein lichter Tempel stehet dort inmitten,
So kostbar, als auf Erden nichts bekannt;
Drin ein Gefäß von wundertät’gem Segen
Wird dort als höchstes Heiligtum bewacht:
Es ward, daß sein der Menschen reinste pflegen,
Herab von einer Engelschar gebracht;

Alljährlich naht vom Himmel eine taube,
Um neu zu stärken seine Wunderkraft:
Es heißt der Gral, und selig reinster Glaube
Erteilt durch ihn sich seiner Ritterschaft.

Wer nun dem Gral zu dienen ist erkoren,
Den rüstet er mit überird’scher Macht;
An dem ist jedes bösen Trug verloren,
Wenn ihn er sieht, weicht dem des Todes Nacht.

Selbst wer von ihm in ferne Land’ entsendet,
Zum Streiter für der Tugend recht ernannt,
Dem wird nicht seine heil’ge Kraft entwendet,
Bleibt als sein Ritter dort er unerkannt.
So hehrer Art doch ist des Grales Segen,
Enthüllt – muß er des Laien Auge fliehn;
Des Ritters drum sollt Zweifel ihr nicht hegen,
Erkennt ihr ihn – dann muß er von euch ziehn.
Nun hört, wie ich verbotner Frage lohne!
Vom Gral ward ich zu euch daher gesandt:
Mein Vater Parzival trägt seine Krone,
Sein Ritter ich – bin Lohengrin genannt.