LA FLEUR QUE TU M’AVAIS JETÉE – ария от операта “Кармен

Портрет на арията LA FLEUR QUE TU M’AVAIS JETÉE на Бизе

Прочетете интересни факти и чуйте страхотни видеоклипове в YouTube за известната ария “La fleur que tu m’avais jetée”.

Ако искате да чуете повече за операта “Кармен”, кликнете върху връзката към портрета на операта

Арията – синопсис и предистория

Една от най-красивите арии в историята на операта е така наречената ария на цветята – “la fleur que tu m’avais jetée”.
Синопсис: Кармен иска Хосе да се присъедини към контрабандистите. Тя се опитва да го убеди в контрабандната кръчма, но Хосе иска да води честен войнишки живот. Кармен е разочарована от толкова малко смелост и му се подиграва. Жозе ѝ се кълне в любов и ѝ напомня за цветето, което е хвърлила по него.

В тази ария има много психология. Аббат/Паркър: “Арията е въведена с призрачна оркестрова ретроспекция, като повтарящата се тема се изпълнява от английския рог, сякаш този инструмент трябва да се утвърди като укротена сила … С думите “Et j’étais une chose à toi”, предоставени от Бизе с инструкцията “pp rall e dim”, Жозе се размахва до високото B и го запазва дълго и невероятно тихо. Това е момент, който силно ни напомня за края на “Селестна айда”. Сега гласът звучи така, сякаш е засмукан в друга сфера. Хосе е толкова очарован от Кармен, че се гмурка в нейния музикален свят.”

В тази ария има някои пасажи, които се открояват. Още в началото на арията Бизе композира началото “La fleur” извън ритъма. Интересно обяснение за това можете да намерите в коментара на Юси Бьорлинг към видеото по-долу. Друг пасаж е “Je m’enivrais”, където тенорът трябва да изобрази деликатно, но богато спомена за сцената с цветята. Важен акцент е “Te revoir, ô Carmen, oui, te revoir! Car tu n’avais eu qu’à paraître “, която трябва да се изпее с отчаяние до пълното подчинение в точката “Et j’étais une chose à toi”, която тенорът, изтощен, прошепва без оркестров съпровод. Пиесата завършва с умолителното високо “O Carmen je t’aime”. Една героична висока нота не би била подходяща тук, дори и да е по-ефектна.

Арията – текстът на LA FLEUR QUE TU M’AVAIS JETÉE

 
La fleur que tu m’avais jetée,
Dans ma prison m’était restée.
Flétrie et séche, cette fleur
Gardait toujours sa douce odeur;
Et pendant des heures entiéres,
Sur mes yeux, fermant mes paupières,
De cette odeur je m’enivrais
Et dans la nuit je te voyais!
Je me prenais à te maudire,
À te détester, à me dire :
Pourquoi faut-il que le destin
L’ait mise là sur mon chemin?
Puis je m’accusais de blasphème,
Et je ne sentais en moi-même,
Je ne sentais qu’un seul déisr,
Un seul désir, un seul espoir:
Te revoir, ô Carmen, oui,
те ревоар!
Car tu n’avais eu qu’à paraître,
Qu’a jeter un regard sur moin
Pour t’emperer de tout mon être,
Ô ma Carmen!
Et j’étais une chose à toi
Carmen, je t’aime!

Вокална група “Spinto Tenor”

Ролята на Дон Хозе е написана за спинто тенор (италиански), съответно за млад героичен тенор (немски). Гласът е силен и мъжествен. Притежава метален блясък във високите тонове. Завладява с безпроблемната си сила във високите теситури и притежава все още гъвкавост. Във високия регистър спинто тенорът може да вдъхнови публиката с върхови ноти.

Известни интерпретации на La fleur que tu m’avais jetée

Започваме с Jussi Björling Тълкуване. Коментарът е от книгата “Звукът на Бьорлинг: Записано наследство”.

“Бьорлинг без колебание атакува началната висока F – нота, която съвпада неудобно с прекъсването на регистъра на тенора. Разбира се, Бизе е бил напълно наясно с това; намерението му е било да накара тенора да звучи емоционално оголен още от самото начало. Той изпява думата “fleur” (отбелязана в партитурата като “con amore”) твърде силно и не успява да погали тази ключова дума. Той обаче оформя тази фраза с нежност, която е уникална за него. В горчивия спомен (“Je me prenais à te maudire”) липсват хапливите акценти, но последвалият преход към А-мажор е изпълнен с необичайна ведрост. Фортисимо кулминацията на “te revoir, o Carmen” е отлично овладяна с разтапящо се legato и с ритмична неотложност. Въпреки че избягва написаното диминуендо при изкачването до горния си бемол – нота, която отново разкрива емоционалната уязвимост на Хосе – високата му нота forte е с такава концентрирана красота, че емоционалното напрежение се освобождава.”

La fleur que tu m’avais jetée (1) – Björling

Следваща Пласидо Доминго.

La fleur que tu m’avais jetée (2) – Доминго/Шолти

След него е Викерс, канадски тенор, известен със своя Вагнер.

La fleur que tu m’avais jetée (3) – Vickers/Karajan

И четвърта версия с Йонас Кауфман, блестящ Дон Хозе. Както казва Кестинг: “Кауфман е идеалният актьор за разчупени персонажи, какъвто е например Дон Хозе”.

La fleur que tu m’avais jetée (4) – Kaufmann

Peter Lutz, opera-inside, онлайн пътеводител за операта Ария la fleur que tu m’avais jetée от операта “Кармен”.