Портретът на арията на Верди DI QUELLA PIRA
Прочетете интересни факти и чуйте страхотни видеоклипове в YouTube за известната ария “DI QUELLA PIRA”.
Ако искате да чуете повече за операта “Трубадур”, кликнете върху връзката към портрета на операта
Арията – резюме и предистория
Синопсис: Луна атакува крепостта Манрико. Манрико я защитава като лидер. Манрико се заклева във вечна вяра на Леонора до смърт. Манрико има всички основания да бъде в ярост: майка му Азучена е заловена от конте ди Луна и взета за заложник. Луна я заплашва със смърт на клада. Манрико иска да освободи Азучена и се сбогува с Леонора.
Арията “di quella pira” заедно с “ah si ben mio” образуват “scena ed aria”. Това е композиционна конвенция от епохата на “росинианския” Белканто. Тя описва много схематично поредица от арии. Последователността е следната: речитатив (tempo d’attacco), бавна ария (Cavatina, “Ah si ben mio”), речитатив (tempo di mezzo), бърза ария (Cabaletta, “di quella pira” ).
Тази ария е крайъгълен камък за тенорите. Музиката е възбуждаща: започва в Allegro и след това е подсилена пет пъти с музикални ефекти. Първо тенорът трябва да увеличи силата на гласа (Верди пише “con tutta forza” в “Col sangue vostro”), по средата темпото се увеличава (“piu vivo” в “morir”), след това влиза хорът, после се присъединява тенорът и накрая тенорът изпява най-високата нота. Тази драматургия предизвиква екстатичен ефект у слушателя.
Освен този стилистичен елемент арията има още две характерни черти. Едната е елементът на шестнадесетинови четворки:
Тенорът трябва да изпее този елемент във всеки куплет, което прави не по-малко от тринадесет повторения. Тази фигура трябва да символизира трептенето на огъня: “Пламъците на този страшен пир, разпалиха и погълнаха цялото ми същество”). Предполага се, че тя позволява на горящия пир да премине пред погледа на слушателя. Този елемент е изграден от полутонови интервали и не е лесно да се изпее в Allegro.
Акомпаниментът на оркестъра е с поразителен тласък напред, а ритъмът е подобен на полонеза. Той символизира битката, която предстои да се води, и се подсилва от влизащия хор на воините.
Втората характерна черта на арията е прочутото високо до в края. Интересно е, че Верди не композира високо до на това място. Въпреки това един от първите тенори на тази опера изрично е поискал разрешение от Верди. Верди изрично разрешава това, при условие че до е изпята красиво. Така тази конвенция е надделяла и повечето слушатели знаят арията точно по този начин, така че следването на оригиналната партитура би предизвикало раздразнение, ако не и разочарование сред публиката. Дори Тосканини, който забранява всички свободи, предприети от певците през XIX век, приема конвенцията.
През 2000 г., за да отпразнува 100-годишнината от смъртта на Верди в миланската опера “ла скала”, Рикардо Мути нарежда на тенора да изпее тази ария в оригиналната версия, без високото до. след арията се чуват освирквания и резултатът е театрален скандал, който вълнува пресата и умовете дни наред.
Арията – текстът на DI QUELLA PIRA
Di quella pira l’orrendo foco
Tutte le fibre m’arse avvampo…
Empi spegnetela, o ch’io tra poco
Col sangue vostro la spegner?…
Era gia figlio prima d’amarti
Non puo frenarmi il tuo martir.
Madre infelice, corro a salvarti,
O teco almeno corro a morir!
Вокална група “Spinto Tenor”
Ролята на Манрико е написана за спинто тенор (италиански), съответно за млад героичен тенор (немски). Гласът е силен и мъжествен. Притежава метален блясък във високите тонове. Завладява с безпроблемната си сила във високите теситури и притежава все още гъвкавост. Във високия регистър спинто тенорът може да вдъхнови публиката с върхови ноти.
Известни интерпретации на DI QUELLA PIRA
Юси Бьорлинг е тенорът с най-много записи на Трубадур. Той е направил общо шест записа на тази опера. За тази статия съм избрал записа от 1952 г. В деня на записа той пише на съпругата си: “Никога не съм пял di quella pira толкова добре, колкото днес”.
Меланхоличният тембър на Бьорлинг е в пълен разцвет в пасажа “Era gia figlio prima d’amarti Non puo frenarmi il tuo martir” (Твоите мъки няма да ме спрат Нещастна майка, тичам да те спася).
Също така високото му C е изключително. Без усилие атакува високото до, което остава ненадминато.
Di quella pira (1) – Björling
Троватор е една от ключовите роли на Франко Корели. Само малцина могат да се сравняват с италианеца по вокална мощ.
Di quella pira (2) – Корели
В записа си от 1906 г. Енрико Карузо пее шестнайсетоновите четворки прецизно и малко по-бавно от другите тенори. Въпреки това арията е транспонирана с половин тон надолу и не завършва на до, а на bb. Карузо е имал баритонов глас. Въпреки че достигаше до високото C, той също го избягваше понякога, когато не беше удобно. Той споделя този навик с други тенори. (дел Монако, Доминго, Карерас, Тъкър, Джили, Пертиле…).
Обърнете внимание на прочутия плач на Карузо в “madre felice”, с който той “прави изразителна творба от войнствената тенорова фанфара” (Кестинг).
Di quella pira (3) – Карузо
Прекрасен запис на Павароти от 1968 г. Той пее впечатляващо високо C. В по-късните години също понякога избира Bb.
Di quella pira (4) – Павароти
По съвет в коментар на блога на Антон Хонегер ще намерите страхотната версия на Франко Бонисоли. Аз не знаех версията. Чудесно откритие: истински рицар на високите до-та !
Di quella pira (5) – Bonisolli
Peter Lutz, opera-inside, онлайн пътеводител на операта за арията “di quella pira” от операта Il trovatore.
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!