Онлайн пътеводител и резюме на операта ADRIANA LECOUVREUR на Франческо Чилеа
Чилеа е имал страхотно чувство за драма и е бил талантлив мелодик. Това е истинска опера на Примадона и може да постигне изключителен ефект с големи гласове.
Съдържание
♪ Синопсис
♪ Коментар
♪ Акт I (Театрална сцена)
♪ Акт II (Сцена в Grange Batelière)
♪ Акт III (Задушница)
♪ Акт IV (сцена на смъртта)
Основни моменти
♪ Giusto cielo! Che feci in tal giorno
♪ Ove dunque son’io… Scostatevi profani (сцена на смъртта)
Роли и синопсис
Премиера
Милано, 1902 г.
Либрето
Главните роли
Адриана Лекуврьор,актриса в Комеди-Франсез (сопран) - Маурицио/strong>, граф на Саксония (тенор) - Принцип, принц на Буйон (бас) - Принцеса, принцеса на Буйон (мецосопран) - Мурисиано, принцеса на Буйон (мецосопран)Мишоне, директор на Комеди-Франсез (баритон) Аббат, довереник на принц Буйонски (тенор)
Препоръка за запис
DECCA, Renata Tebaldi, Mario del Monaco und Giulietta Simionato unter der Leitung von Franco Capuana und dem Orchester und Chor der Accademia di Santa Cecilia, Rom.
Либретото на операта е създадено по романа на французина Ожен Скриб и разказва за действително живата Адриен Лекуврьор, актриса от Комеди-Франсез от XVIII век (вж. по-долу в раздела “Историческа справка”). Наред с другите си творби Скриб е писал и моделите за оперите на Майербер за голямата опера, материалът му често е бил екстравагантен и разточителен, затова и сюжетът за Адриана Лекуврьор, който Колаути излива в либретото, е донякъде претрупан и конструиран. Чилеа е бил истински театрал и много от сцените в тази опера са великолепно изградени в музикално и драматично отношение, достигайки до най-добрите моменти на Пучини.
Адриана Лекуврьор е типична “опера за примадони”, която винаги работи блестящо, когато главната роля се изпълнява от певица с голяма харизма. Имената на Магда Оливеро и Рената Тебалди остават особено свързани с тази роля и в плейлиста ще откриете различни сцени от тях.
С “L’Arlésienne” и “Adriana Lecouvreur” Силеа е написал две опери, които имат трайна валидност. И двете пише преди да навърши 36 години. Трагедията на един творец е да преживее кулминацията още на млада възраст. Той замлъква на 40-годишна възраст, по-късно са публикувани само незначителни инцидентни произведения.
“Адриана Лекуврьор” трябваше да приема критики отново и отново. Че в нея има и по-слаби сцени, че 3 или 4 мотива се появяват отново и отново, без да имат хармонично развитие, и че музиката е много театрална. От друга страна, трябва да се признае, че Силеа е имал голямо чувство за драма, проявил се е като талантлив мелодик и че операта може да постигне изключителен ефект с големи гласове.
Синопсис: На театрална сцена. Актьорите са в трескава подготовка за вечерно представление. Главните актриси на вечерта са Дюкло и Адриана Лекуврьор. Директорът на дома Мишон е зает с последните приготовления. Мишон е тайно влюбен в Адриана Лекуврьор. Принцът на Буйон, покровител на театъра и таен любовник на Дюкло, се появява в компанията на своя помощник, абата. Двамата галантно флиртуват с дамите на сцената.
Диалогичните пасажи, като този, в който певците си прекъсват думите, са очарователни и придружени от красиви мотиви, което води до галантен френски ефект. Те са много умело написани в рицарски стил и силно контрастират със съвременните ориентирани към ефекта опери на веризма, дори ако операта е културно и исторически причислена към веризма.
Madamigella, come vi chiamerem stasera – D’Artegna / Ginzer / Sénéchal Stuart / Terfel
Адриана на Магда Оливеро – “Io son l’umile ancella”
Синопсис: Появява се Адриана. Тя отхвърля ласкателствата и заявява, че е просто скромна прислужница на творчески гений.
Различните сцени на тази опера са пиеса в пиесата. Това е интересен ефект, който още съвременникът на Чилеа – Леонкавало – използва в “Палячи”. Адриана се представя като искрена артистка, която действа със същата дълбочина, с която обича човека Маурицио. Критиците понякога отхвърлят арията като вяла, но тя дава на артистката изключителна възможност да изпълни ролята със своята индивидуалност.
В първия запис от плейлистата чуваме Магда Оливеро. Твърди се, че Чилеа я е предпочитал пред всички останали певици. Малко преди смъртта си Чилеа иска да я чуе за последен път и след оттеглянето ѝ от операта заради брака ѝ, тя отново пее ролята през 1951 г. За съжаление твърде късно за Чилеа, който умира няколко месеца по-рано. Оливеро е изключителна певица и актриса. Тя знаеше как да накара героините си да изглеждат едновременно силни и крехки. Оливеро е била превъзходно веризмо-сопрано и интерпретациите ѝ (като тази) са много изразителни. Оплакването, тежкото дишане и други стилистични елементи са били част от нейния репертоар на изразяване. Така че тя имаше многобройни фенове, които я придружаваха навсякъде.
Io son l’umile ancella – Olivero
В тази начална ария чуваме и Рената Тебалди. Нейната интерпретация е трогателна, гласът е кадифено мек, а разширенията са страхотни.
Io son l’umile ancella – Tebaldi
В плейлиста ще намерите интересен документ за великата Роза Понсел, една от най-изявените Адриани в историята. Няма нейни записи от двадесетте години, а само домашна музика от 1953 г. (в края на петдесетте години), когато тя си акомпанира на пиано, а един неин приятел има със себе си магнетофон.
Io son l’umile ancella – Ponselle
Вероятно най-добрата Адриана от началото на XXI век е Анна Нетребко. С по-тъмен и зрял глас Анна Нетребко зарадва публиката в Ню Йорк и Залцбург през 2019 г., особено в лиричните партии на тази опера.
Io son l’umile ancella – Нетребко
Появата на Маурицио с арията “la dolcissima effigie”
Синопсис: В кратка почивка Мишоне събира смелост и иска да признае любовта си на Адриана, която обича от 5 години. Той ѝ разказва за неотдавнашно наследство и за плановете за брак. Когато иска да ѝ признае любовта си, Адриана му казва тайно, че също обича мъж. Това е Маурицио. Прапоршчик на графа на Саксония. Тя не знае, че Маурицио всъщност е самият граф. Маурицио е бил ранен и тя е чула, че той сега е в града. В този момент се появява Маурицио. Той ѝ признава любовта си.
Ролята на Маурицио не е от ролите от категория А за тенори. Наистина, ролята има много красиви арии, но в музикално и драматично отношение тя не предлага на тенора много възможности да покаже своите умения.
В кариерата си Доминго пее Маурицио малко повече от тридесет пъти. Той дебютира в тази роля в Метрополитън през 1968 г., но не както е планирано, тъй като същата вечер Франко Корели е трябвало да пее Маурицио, а Доминго да бъде дубльор 5 дни по-късно. Доминго иска да присъства на представлението същата вечер и репетира усилено цял ден в Метрополитън за “Турандот”. Корели отменя представлението само 40 минути преди официалното начало и Рудолф Бинг, оперният директор на Метрополитън, се обажда на Доминго в хотела и му казва, че трябва да го замести. Доминго, който се готвел да се обръсне и да се приготви за операта, бил разстроен, защото бил сигурен, че Корели е отменил представлението в толкова кратък срок, така че Доминго ще трябва да влезе и да получи съответната критика след лошата вечер. Но нещата се развиха по друг начин. Вечерта се превърна в триумф и Рената Тебалди, Адриана на вечерта, беше пълна с похвали за партньора си. Чуваме Пласидо Доминго със запис от тази година.
La dolcissima effigie – Domingo
Чуваме втора версия от Карло Бергонци. Той е лиричен тенор с красив глас и страхотна техника. Записът е вдъхновен от голямата му музикалност и потока на гласа.
La dolcissima effigie – Bergonzi
Адриана връчва на Маурицио виолетовия букет
Синопсис: Адриана иска да му помогне да помоли принца за повишението си. Но Маурицио не иска това и обещава да я чака на изхода на сцената след представлението. Адриана му подарява букет от виолетки като обещание. Появяват се абатът и принцът. Абатът държи в ръката си писмо от Дюкло, което е прихванал. Принцът на Буйон ревнува и иска да знае какво пише в писмото. То е покана към един мъж за среща по силно политически въпрос в дома ѝ. Това, което той не знае, е, че Дюкло е написал писмото от името на принцесата на Буйон. Получателят е графът на Саксония, който тази вечер е отседнал в ложата. Принцът вижда в политиката само претекст и иска да взриви предполагаемото рандеву, като обяви парти за актьорите след представлението същата вечер. Зад кулисите Мишоне оплаква съдбата си.
Ecco il monologo – Bastiannini
Синопсис: Той трябва да даде писмо на една актриса като реквизит. Но той не може да го намери. Тогава се появява Маурицио с писмото на Дюкло в ръка. Той иска да каже на Адриана, че трябва да напусне театъра и че не може да я види тази вечер. Междувременно спектакълът е започнал и той има идеята да даде писмото на Мишоне като реквизит и така Адриана като получател да получи информацията по този начин. Маурицио си тръгва от театъра и не научава, че Адриана е развълнувана, когато получава писмото. Междувременно принцът кани трупата на вечеря в дома си.
Adriana avrà due mie parole – del Monaco / Fioravanti
Съперницата на Адриана се представя с “Acerba volluttà”
Синопсис: В имението на Дюкло. Принцеса Буйонска очаква графа на Саксония. Тя е развълнувана.
Контрастът между двамата съперници около сърцето на Маурицио не може да бъде по-голям. От една страна, съвестната Адриана, а от друга – принцесата, водена от низши емоции. Музиката започва с трескав мотив в оркестъра и със следните думи започва нейната ария:
Горчиво удоволствие, меко мъчение,
най-бавната агония и внезапната обида.
Огън, лед, треперене, желание, страх
Ето какво е чакането за любящото сърце.
В тази опера Чилеа работи с лейтмотиви. Темата на тази ария ще бъде цитирана по-късно в сцената на смъртта на Адриана. Във втората част, при мисълта за Маурицио, пеенето и акомпаниментът стават лирични, молитвата към вечерната звезда е жива, но нежна.
Анита Рачвелишвили е изгряваща звезда на оперния небосклон. Мецосопран с богат глас и красива дълбочина и височина.
Acerba volluttà – Anita Rachvelishvili
Синопсис: Маурицио е почитател на принцесата и тя лобира за него в кралския двор. Тя го предупреждава, че влиятелни кръгове искат да го видят в затвора и му препоръчва да напусне Париж. Тя вижда виолетките на ревера му и ревнува. Тя примирено разбира, че сърцето на Маурицио принадлежи на друга и иска да узнае името ѝ.
L’anima ho stanca – Corelli
Чуваме втора интерпретация от Йонас Кауфман. Той развълнува публиката в ролята на Маурицио. Той пее тази ария с меланхолия, която влиза под кожата ви.
L’anima ho stanca – Kaufmann
Адриана и Маурицио се срещат изненадващо
Синопсис: Въпреки настояването ѝ, Маурицио отказва да каже името си. Точно в този момент те чуват карета. Паниката обзема принцесата, когато разбира, че това е съпругът ѝ, и тя се скрива в една странична стая. Маурицио приема принца, който си мисли, че го е хванал на местопрестъплението. Но той не иска да има повече нищо общо с Дюкло и я оставя на графа, който вече осъзнава объркването. Сега пристига и Адриана, която си е уредила среща с принца, за да поиска подкрепа за Маурицио. Принцът представя Адриана на графа на Саксония и Адриана разпознава кой всъщност е Маурицио. С намигване двамата признават маскарада и подновяват обета си за любов.
Ma, dunque è vero – Tebaldi / del Monaco
Адриана спасява принцесата и открива тайна
Синопсис: Мишонет се появява. Той иска да се види с Дюкло, за да обсъди с нея следващата пиеса, и отива в съседната стая. Среща една дама в тъмното, която не разпознава. Маурицио трябва да напусне къщата и моли Адриана на всяка цена да попречи на някого да разбере коя е дамата в съседната стая. Той ѝ се кълне, че всичко е чисто политическо. Адриана отваря вратата и дава на непознатия ключ, който води към градината. В размяна на думи жените научават една от друга, че са влюбени в графа на Саксония. Развива се разгорещен диалог, който внезапно е прекъснат от пристигането на принца. Принцесата успява да избяга неразпозната, а Адриана се свлича в един фотьойл, поразена от скръб. Появява се Мишоне и ѝ показва червена гривна, която е намерил на земята.
Отворена врата – Tebaldi / Simionato
Синопсис: В двореца на принц Буйон тече подготовката за вечерята. Междувременно принцесата се е завърнала и обмисля отмъщение на мистериозната си съперница. Тя забелязва компактна пудра. Принцът ѝ го отнема, защото това е доказателство, което той трябва да анализира като химик. Това е силно отровно вещество. Принцесата е сполетяна от внезапно вдъхновение да отрови съперницата си с него. Появява се Адриана. Тя е представена на принцесата.
Commossa io sono – Scotto / Obraztsova
Принцесата разпознава гласа
Синопсис: Притеснена, принцесата разпознава гласа. За да го провери, тя измисля историята, че Маурицио е бил ранен на дуел. Когато Адриана усеща внезапна слабост, принцесата е сигурна, че Адриана е нейна съперница. Появява се Маурицио. Той е арестуван и освободен. Той благодари на принцесата, защото смята, че освобождаването е станало благодарение на нея. Той трябва да разкаже на обществото за едно от героичните си дела от войната.
Историята за героичната постъпка на Маурицио е проста, но блестяща. Ще го чуем от Пласидо Доминго, който играе правдоподобно смелия герой.
Il russo Mencikoff riceve l’ordine – Domingo
Синопсис: Появяват се танцьори и танцуват пасторален танц.
Dormi, dormi, o pastorello
Синопсис: По време на балета принцесата и Адриана си разменят думи. Чрез взаимното разкриване на виолетовия букет и гривната двете се разпознават като съпернички. Адриана е помолена да рецитира след балета. Тя избира произведение, чиято последна част е за изневярата, и открито се обръща към принцесата, която се заклева да ѝ отмъсти.
Историческият контекст
Актрисата Адриана Лекуврьор действително е съществувала. Тя става известна с декламативния си стил. Дълго време е била свързана с Мориц Саксонски, а принцесата на Буйон е била нейна съперница. Била е близка приятелка на Волтер и преводачка на неговите произведения и се твърди, че е умряла в ръцете му. Смъртта ѝ на сравнително млада възраст (на 37 години) води до спекулации и дава рамката на сюжета на драмата. Предполага се, че всъщност е починала от “коремно възпаление”, вероятно дизентерия, което се дължи на катастрофалните хигиенни условия във френската столица.
Произведението става известно като пиеса 50 години преди постановката на Чилеа и е например роля на голямата актриса Сара Бернхард (която е и модел за “Тоска” на Пучини).Записът на Оливеро на следващата сцена е от 1959 г., когато на 55-годишна възраст тя замества Тебалди в кратък срок и печели триумф. Дори Тебалдианците хвърлят червените карамфили към нея. Нейното вокално присъствие на сцената в декларативните пасажи е гигантско, а оркестърът свети от страст!
Giusto cielo! Che feci in tal giorno – Olivero
Адриана подаде оставка и се сбогува с театъра
Синопсис: В къщата на Адриана
Прелюдия – Левин
Синопсис: Адриана се отказва от театъра, когато Маурицио е арестуван. Мишоне отива да я види в дома ѝ.
So ch’ella dorme – Milnes
Синопсис: Адриана го приветства. Тя е разяждана от болка и ревност. Той я моли да се върне в театъра. С носталгия двамата разказват за своята нещастна любов.
Amico mio…ti sembra insanità…io ne morro, lo sento – Tebaldi / Fioravanti
Синопсис: Четирима актьори влизат и поздравяват за именния ѝ ден. Актьорите разказват, че Дюкло е напуснал графа. Мишон връща на Адриана огърлицата, която е заложила, за да освободи Маурицио от тъмницата. Той не ѝ казва, че е вложил наследството си в работа.
Una volta era un principe
Адриана е отчаяна – болезненото настроение на “Poveri fiori”
Синопсис: Прислужницата донася писмо от Маурицио. В пакета има изсушени виолетки. Дълбоко засегната, Адриана се чувства подиграна и изоставена.
“Poveri fiori” е меланхолично произведение, още повече че Чилеа вписва в партитурата изразителните знаци “andante triste”. Два стилистични елемента характеризират тази ария. От една страна, честият скок на гласа в октава (напр. “Poveriꜛfiori”) създава настроението на отчаяние на Адриана, а дисонантните акорди в оркестъра на тежките тактови партии (“primo”) в средната част създават болезнено настроение.
Едно от най-големите изкуства на Калас е да дава гласови окраски на всяка дума и нота. Октавовите скокове в тази ария влизат под кожата ви.
Poveri fiori – Калас
Чуваме втора интерпретация на тази ария. В книгата на Кестингс четем подходящо описание на Адриана на Магда Оливеро: “Гласът й има ефекта на тежък парфюм, естетически аромат. Той никога не се опитва да заеме най-простата от всички пози: тази на естествеността. Когато тя пее “poveri fiori”, целевите ноти вече не са жестове, а въздействат на позите като балерина, която танцува умиращия лебед.”
Това е интерпретацията на една дива (в положителен смисъл) от “трагичната актриса на веризма”, която поставя своя личен отпечатък върху арията.
Повери фиори – Olivero
Маурицио бърза – Адриана умира в ръцете му
Синопсис: В този момент се появява Маурицио. Мишон е писал до него. Той моли Адриана за прошка и за нейната любов. Адриана не вярва на Маурицио, но когато той ѝ прави предложение, преградите се пропукват. Изведнъж Адриана се разтреперва, лицето ѝ пребледнява. Тя му разказва за виолетките. Мишоне ги разпознава и разбира, че са били отровени и изпратени от принцесата. Отровата действа бързо и Адриана започва да фантазира. Тя умира в ръцете на Маурицио.
Ove, dunque son io…Scostatevi profani – Olivero
Препоръка за запис на операта ADRIANA LECOUVREUR
DECCA, Рената Тебалди, Марио дел Монако и Джулиета Симионато под диригентството на Франко Капуана и оркестъра и хора на Академията “Санта Чечилия”, Рим.
Peter Lutz, opera-inside, онлайн оперният справочник за ADRIANA LECOUVREUR от Francesco Cilea.
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!